Киститната фиброза или муковисцидоза (cystic fibrosis) е тежко генетично заболяване, което засяга жлезите за вътрешна секреция, дихателните органи и стомашно-чревния тракт.
Най-често симптомите се проявяват през първите две години от живота – продължителна кашлица и хрема, бронхити, разстройство, забавен растеж. Упоритите гръдни инфекции водят до отделяне на голямо количество слуз в бронхите, което ги прави идеална среда за развитие на микроби. Симптомите се лекуват с антибиотици и инхалации, които само забавят постепенното отслабване на органите.
Киститната фиброза е нелечима.
Ранното поставяне на правилна диагноза е изключително важно за да се започне навреме с адекватна терапия за поддържане на живота, чиято средна продължителност е около 23 години (в силна корелация с качеството на здравната система).
Болестта се среща най-често при европеидната раса, по-често при момчетата, вероятността и е 1:2000 раждания.
Диагнозата се поставя след анализ на потта. Децата с киститна фиброза имат между два и пет пъти повече натриев хлорид в потта си. Измерваните стойностти започват някъде около 40 ммол/л, съмнителната граница е около 60 ммол/л, а 80 ммол/л е доказателство за заболяване. При позитивен резултат изследването се повтаря за потвърждение.
Миналата седмица след поредното оздравяване след третия пореден бронхит Хер Доктор реши, че е време да ни даде направление за изследване в детската болница в Бийл.
Ден и нощ си мислех как би трябвало да живее човек ако изведнъж установи, че детето му, родено преди по-малко от дванайсет месеца, има срок на годност. Как всеки изминал ден ще се превръща от лист с радостни постижения (смее се! пълзи! хапе!) в капка изтичащ живот.
Изследването мина вчера, отне 15 минути.
Резултатът е негативен.
Макс няма киститна фиброза.
Просто тази зима е бил с кофти късмет да залепи няколко вируса един след друг.
Струва ми се, че остарях с пет години.