Categories
празник

Ден на майката 2013

Моите детски години преминаха основно на люлките пред блока. Децата в Швейцария обаче си играят по дворовете и по улиците около къщите, както селските деца в България, а не непремено по площадки. Поради тази причина отиването на пързалката е събитие за Макс – обуваме обувките, качваме се на автобуса, понякога дори минаваме да видим рибките в езерцето на ресторант Безенвал и той строго ми напомня, че не трябва да ги пипам.

На площадката почти не се чува швейцарска реч и цялостното настроение напомня на ориенталски открит пазар, а когато вали – на рибния пазар в Катания. Крясъците доминират. Детски възторг, загриженост на възрастни, някой реве защото не иска да си ходи, някой се е ударил, раздава се храна, отварят се термоси с чай, по утъпканата трева се въргалят фасове, което е сигурен знак, че мнозинството от присъстващите не са местни. Кати не обича този гювеч защото идва “too much” за северната и натура, но аз обичам да ходя там от време на време защото след два часа беснеене децата се кротват и заспиват от раз.

По-миналата неделя оставих Марсел да градинарства на спокойствие (това му се брои за “me time”), натоварих децата в количката и отидохме на площадката. Радост, пързалка, като ни дойде ред за люлката жената до мен ме погледна, усмихна се и попита дали съм българка. Потвърдих, а тя кимна все така усмихната и продължи да люлее нейното момиченце.

С това веднага ми стана симпатична – харесва ми когато хората се държат с мен така, все едно сме в България, а не използват ситуацията за да ме залеят с лична информация само защото говорим общ език.

И така, люлеем ние децата и се усмихваме.

След няколко минути жената се извърна, погледна ме изумено и попита:
“Ама тези деца ваши ли са?!”

Разбира се, отговорих объркано аз. Чии да са?

“Ние тук повечето сме бавачки”, обясни жената. “Има българки… Има и много руснакини…”

Което мигновени обясни високата концентрация на чужденци, как не се бях сетила!

Жената се представи – Розие от Шумен, дошла в Швейцария да се грижи за момиченцето на едно турско семейство по собствените и думи “докато я изгонят”. Каза, че в България и харесва повече, но там няма работа. И се усмихна отново.

Селин, момиченцето което и беше поверено, носеше спретната рокля и елегантно сплетена коса.

На нейния фон моите деца изглеждаха така, сякаш се връщат от фронта – основно защото преди това бяха рисували с тебешир пред къщата, а на тяхната възраст това включва търкаляне по асфалта. Нямаше капка съмнение, че те не са ми работодател.

И се почувствах ужасно горда с тях!

Ходят на градина.
Хранят се сами.
Макс говори два езика.
Имат чудесни за възрастта си социални умения.

Въобще – честит ден на майката!

Макси вече разбира какво е това рожден ден, но останалите празници са му в мъгла. Донесе ми подаръка от градината още в четвъртък и разбира се настоя да го отворя веднага.

– Аааах, Макси, за кого е това?
– За татко.
– А от кого е?
– От Натали (учителката в градината).

В пакетчетата имаше две стъклени бурканчета оцветени с пръсти в съответно зелен и оранжев цвят, и прилежно надписани кой кое е сътворил. Съдържанието беше едра морска сол за готвене, ароматизирана с прясно изсушена мащерка.
Сега знам защо понякога се прибират с боядисани пръсти.

20130512-194043.jpg

Categories
гледна точка храна

Спокойствие и само спокойствие – Макдоналдс в Швейцария си работи

На няколко пъти през последните месеци из Фейсбук профучаваше един пост как Швейцария е забранила всички ресторанти Макдоналдс защото били нездравослови, браво!

Това разбира се, не е вярно. “Новината” е тръгнала от непроверена информация в “Правда”, която след това е опровергана, но иди разправяй, че нямаш сестра.

Забрана на верига заведения е можело да се случи в соц. България или в Северна Корея, но в една демокрация държавата не се меси в бизнеса, а го регулира имайки предвид интересите на гражданите си.

В конкретния случай държавата си служи не със забрани, а с други средства – примерно обучава децата в принципите на рационалното хранене, така че ако те все пак решат да набиват основно фаст фууд, поне ще са предупредени за коронарно-съдовите последствия.
Държавата отделя достатъчно финанси за училищата, така че на тях да не им се налага да чакат спонсорства от разни фирми срещу препарати за чистене, примерно.

В Швейцария едва 8% от населението страда от затлъстяване, едно от най-ниските нива в Европа.

Макдоналдс Швейцария е и сред най-добрите работодатели в страната.

Това ме наведе на други размишления.

В книгата “Тъжни тропици” Клод-Леви Строс пита водачът на едно племе какво е зло. Зло, казва водачът, е когато съседното племе ни нападне, отвлече ни децата и ни изнасилва жените.
Добро е, продължава вожда, когато ние нападнем съседното племе, отвличаме им децата и им изнасилим жените.
Т.е. едно и също действие е добро или зло в зависимост на кого му се случва.

Ако държавата въведе забрана за пушенето на обществени места това е комунизъм.
Ако държавата забрани една конкретна верига ресторанти, това е похвално.

Аз лично нямам нищо против Макдоналдс въпреки, че не мога да се сетя кога съм била там за последно. Всеки който ги мрази обаче няма нужда да чака на държавата – достатъчно е мнозинството да престане да ги посещава и voila! фирмата фалира. Противно на разпространеното мнение глобалните фирми не са застраховани – Кодак обявиха фалит миналата година.

Та, Макдоналдс си е жив и здрав в Швейцария, а дивотиите в интернет край нямат.

Никоя фирма не праща нови мобилни телефони на всеки, препратил онзи мейл до 300 души.
И Фейсбук няма да дари по един цент за всяко споделяне на снимката на болно, обезобразено дете.

(Става ми мъчно за детето и винаги се надявам да е Фотошоп, а не истинска болест.
Как ще се съберат пари при споделяне на снимка!?!
Как би изглеждала работната среща в мнимата спонсорираща организация – “… Проектът беше изключително успешен, 10.000 души споделиха снимката с ужас, кръстене и плюене в пазвата. Детето е лишено не само от здравето си , но и от последната капка достойнство.
Името на нашата фирма от сега нататък се свързва с това безочие, което ще доведе до повишаване на приходите с 5% процента, което се равнява на…”)

Categories
празник

Ден на майката 2012

Макси тикна в ръцете ми омазано пакетче с развързана панделка още във вторник.
“За теб е, каза Марсел. Подарък за деня на майката, правили са ги днес в градината. Не ми ги даде нито за момент, нито докато си обличаше якето, нито докато пътувахме с колелото”.

В пликчето имаше шоколадови бонбони, Макси настоя да ги отворя веднага – топчици от шоколад, бадеми и корнфлейкс. Не очаквах, че ще са толкова вкусни и възкликнах от удоволствие. Със светкавично действие Макси си ги прибра обратно и ги довърши до един, не ми даде нито един бонбон повече, отблъсна и баща си с викове “Miiiis! Miiiis!” (“Това е мое! Мое!”, той е в егоистичния подпериод на втората си година).

Попитах Натали, учителката в детската градина, как точно са ги майсторили тези бонбони. Дванайстет джуджета, мек шоколад, бадеми и корнфлейкс.
Тя понечи да отговори, после се разсмя и махна с ръка.