Categories
храна

Любимото ми швейцарско ястие

Швейцарската традиционна кухня, както повечето национални кухни, е измислена от и за бедни хора които блъскат здрав физически труд при тежки климатични условия.

(Представям си фермер с шест деца, който обработва малко парче земя на баир, докато над главата му се лее смесица от дъжд и сняг.
Ако за вас швейцарецът е скромен човечец, който измисля разни неща докато си чупва шоколад, човърка часовник и реди кюлчета злато в стройна редичка – това е исторически еволюиралата версия на фермера от предния пример).

Типично ястие е Alplermagrone, нещо като Алпийски макарони. Идеалната храна при минусови температури в планината, или при вълчи глад при всякакви температури, или при спонтанен купон когато внезапно се изсипват пет пъти повече гости от очакваните. Или в трети триместър, когато си на диета тип No Carbs Left Behind.

Продукти:
1л мляко и 1л вода
4-5 големи картофа на кубчета като за мусака
250 гр. макарони
50 гр. масло
2 глави лук на кръгчета
2-3 скилидки пресован чесън
сол
настърган кашкавал (Марсел твърди, че трябва да е Грюер; на мен обаче една леля в магазина ми обясни, че това и е красотата на рецептата – слагаш какъвто кашкавал обичаш или ти се намира останал в хладилника).

Приготвяне:
Картофите и макароните се варят в млякото и водата.
Номерът е накрая да не останат на сухо, а в малко течност. Обикновено импровизирам, ако не нацеля пропорциите.
Лукът се задушава в маслото.

Половината от сварената смес картофи/макарони се размесва с чесъна и заедно с останалата от варенето течност се изсипва в намаслена тава за печене.
Отгоре с нарежда половината лук и кашкавал.
После следва още един ред картофи/макарони и лук/кашкавал.

Запича се за малко, колкото да хване цвят, и винаги има леко различен вкус в зависимост от това кой с каква подправка ръси.

Макс обича базовата версия, без нищо.

Обаче аз слагам черен пипер, или червен лютив, или кимион на прах, или индийско орехче. Или с всичките едновременно.

Categories
храна

Мъфини

Днес нашата проклета секретарка Крис ми се светна злобно, защото посмях да нарека сплесканите и cupcakes мъфини. “There is profound difference” изсъска тя, уби ми апетита, но и ми напомни че обещах да пусна рецептата на мъфините, които опекох за градината.
Мъфините имат идеалното качество винаги да излизат като от конкурс по готварство без да им се влагат особени усилия. Боби може да потвърди – тя казваше, че никога не може да докара сносен сладкиш, но voilà, с една от моите рецепти се самоопроверга :).
Мъфините имат три изисквания:
– всички продукти да са на стайна температура, включително и маслото
– сухите и мокрите съставки да се смесват по отделно и да се забъркат в едно в последния момент
– фурната да е предварително затоплена преди да печенето.

Продуктите са:
200 гр. ситно нарязани ягоди
100 гр. масло
280 гр. брашно
16 гр. (едно пакетче) бакпулвер
2 яйца (био яйцата вършат по- добра работа, емпирично съм го доказала)
100 гр. захар
Ванилия – аз предпочитам да изстържа директно от пръчка ванилия
150 гр. кисело мляко
100 гр. сметана

Яйцата се разбиват със захарта и маслото. Добавят се млякото, сметаната, ванилията и ягодите.
Отделно се смесват брашното и бакпулвера, и се добавят бавно с лъжица към яйцата – ако се разбишкат на бързо с миксера мъфините и изобщо сладкишите не бухват.
Тъй като не обичам да бърникам във формите с намаслени пръсти купих хартиени чашки които пасваха във всяка вдлъбнатина на тавата.
Формите се пълнят 2/3 и мъфините се пекат около 20 мин при 175С.
След като ги изчаках да поистинат ги покрих с импровизирана глазура от намачкани размразени малини, сметана, масло и пудра захар. Всичко беше на око, бърках докато сместа ми заприлича на глазура която ще се стегне за една нощ.
Получи се чудно, не само че беше наситен цвят, но и миришеше на плодове.
Определено трябва да се науча да украсявам сладкиши – учителката ми каза, че децата биха изяли всичко стига да е шарено.