Categories
гледна точка работа

Lean In

Преди години във фирмата на моята приятелка Флора организирали среща на тема “Как да съчетаем семейството и кариерата”. Keynote speaker била американка от висшия им мениджмънт, която изнесла запалена реч как, да, човек може да има и двете, и как ето тя самата имала и три деца. Това, което дамата не споменала, но се знаело от аудиторията, е че съпругът и не работел, а се занимавал с отглеждането на децата, че имат назначени две домашни бавачки и че тя, както и съпругът и, произхождат от мултимилионерски семейства. В което няма нищо лошо, разбира се, дай боже на всеки да му се паднат такива карти и да ги отиграе с нейния резултат, обаче не е етично да се изправя и да се дава за пример пред хората. След срещата нямало въпроси – “Абе, какво да питаш…” , сви рамене Флора.

И аз съм била в подобни, макар и не чак толкова крайни ситуации, и се отнасям със здравословен скептицизъм когато някой корпоративен hot shot реши да дава акъл по темата. Книгата на Шерил Сандберг обаче, привлече вниманието ми с впечатляващо добър маркетинг.

(Не съм споменавала думите “добър” и “маркетинг” в едно изречение от дълги години; ако искате да знаете защо, ето един от проектите по които работих до каталясване преди раждането на София)

Та, маркетингът бяха цитати от книгата оформени като плакати, ала Пинтерест, и публикувани на Фейсбук профила на Lean In.

“Women systematically underestimate their own abilities.”

“No one gets to the top, if they sit on the sidelines, or if they don’t believe in themselves.”

“We have to make it as an important a job to work inside the home for people of both genders.”

Книгата се чете за четири часа, много е увлекателна, умна, с чувство за хумор, състрадание, положителен дух и практични идеи, без да омаловажава факта, че половината от населението на света е неравнопоставено с другата половина.

Сандберг отчита, че не всички жени са се юрнали да градят кариера, като това според нея ни най-малко не ги прави неамбициозни, просто различните хора имат амбиции в различни посоки и трябва взаимно да се уважаваме, а не да си вменяваме вина кой колко печели и кой лично си води децата на солфеж.

За разлика от други дебати по темата, тя не я смачква до елементарното “работещи майки”. Има жени, които не искат да имат деца, което не означава, че всеки може да им тупне допълнително задачи на бюрото отричайки правото им да имат интереси и живот извън работа.

Тя е с пълното съзнание, че не всеки има финансовата възможност да наеме помощ в домакинството и чак ми става кофти като гледам как американските телевизии я атакуват, че била заможна, че била завършила Харвард като че ли някой друг и е изработил заплатата и и е взел изпитите. На Джак Уелч никой не му ги приказва такива…

Това, което най-много ме впечатли е описанието на ситуации, които са ми почти автобиографични – интензивното повръщание в първи триместър и надеждата да не ми се налага да изхвърча от среща притиснала длан към устата си; колебанието да споделя мнение, мислейки си, че не е кой знае какво само за да видя как същата идея се предлага от друг и аудиторията е във възторг; опасението, че не заслужавам да съм там, където съм; страха, да загубя нечии симпатии по простата причина, че съм подложила на съмнение дадена хипотеза; вътрешната ми убеденост, че вместо да си търсиш ментор е по-практично да се познаваш с много хора и да ги търсиш за мнение по конкретен повод, а просто за общи приказки; измъкването от офиса в безумно ранен следобед и работата до посред нощ, без някой да изисква от мен да се спотайвам.

В крайна сметка, ако всичко това се е случило не само на мен, а и на Шерил Сандберг и на толкова много други хора, че чак има статистика по въпроса, може би повредата не е в моя телевизор. Може би изобщо даже не е повреда.

Книгата може да се синтезира до едно изречение – какво бих направила, ако не се страхувах? Много неща всъщност …

Чак Петя пусна пост по темата, а не беше писала от повече от година.

4 replies on “Lean In”

И аз не мога да разбера критиките, че на нея й е по-лесно. Все едно изискванията към нея са ниски?! Толкова, ама толкова много мъже пишат книги точно по тези теми…. и никой не им казва “лесно ти е на теб… имаш екип, съпруга, помощници”. Всеки си мисли, е, явно няма да стана Джак Уелч, но пък мога да прочета съветите му и да науча някои принципни неща.

МНОГО е важно, че тя говори по 2 причини: 1. защото, колкото повече жени има на позиции като нейната, толкова по-добре за всички нас надолу по веригата и 2. защото повечето жени, които не са нейните високи позиции не могат да си позволят да кажат тези неща. С други думи, ако не тя…. КОЙ?!

Сложих си очилата, да прочета с удоволствие 😉 КОЙ, ако не …ние 😉

Замислих се малко за моя “корпоративен опит” и наистина не се сещам за много жени на “топ-топ” позиция…. Сещам се обаче за две project manager-ки, които наистина са ми role model по водене на проекти. Общото и при двете е, че не постъпват по “момичешки”, а действат абсолютно хладнокръвно и безкомпромистно в различни ситуации, където “трябва да имаш топки” за да имаш успех. Едната беше изградила такъв авторитет, че “преговаряне с терористи” или “отказ, без аргументация на атомно ниво” бяха просто немислими варианти. Наистина беше удоволствие да я гледам как действа пред иначе “големи авторитети” и “знаещи (наистина) повече от нея хора”. Комуникацията винаги протичаше с начално “Не, това няма как да стане и след 1000 години”, преминаващa през “Ще видя отново, какво може да се направи” и завършваща с “Добре, ще е готово както е по твоя план, EOD?!”.

http://technews.bg/article-28137.html#.UV9YCb_ZrNY
Дали Титаник щеше да потъне, ако го управляваха жени, а не самозабравили се собственици и капитани?!
Вероятно не… най-малкото, нямаше да има “какво да си мерят”… 😉

And by the way, I say “this guy”, because I firmly believe, looking at these results, that if there is a God, it has to be a man.
No woman could or would ever fuck things up like this.
George Carlin

p.s. Аз няма да я чета, изглeжда ми момичешка 😀

Трябва да има разнообразие на материала, Любо, за да се реализират по-разнообразни идеи. Това няма как да стане ако мениджмънта се състои САМО от високи бели мъже. И тъй като хората са склонни да назначават себеподобни се получава затворен кръг. И дори не е преднамерено – дайте да подтискаме жените! – а става несъзнателно.
Какво е според теб “момичешка книга”? Защото съдейки по шегите които пускаш във ФБ книгата ще ти е интересна (Сандберг отива на конференция придружена от децата си – лети със CEO-то на eBay в корпоративния джет. По средата на полета тя забелязва, че дъщеря и има въшки…need I say more:)?)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.