Categories
инцидент

Christmas, bloody Christmas

Enter Коледа 2012!

Тръгваме ние семейно към Париж при сестра ми, защото някъде през лятото съм и обещала да празнуваме у тях. Макси тъкмо се беше възстановил от стомашен грип, Софи беше както винаги в топ форма.

Пътуването с влак си беше операция Джеронимо, обаче ние сме много врели и кипели и твърдо убедени, че ще се справим сами. Дори се прекачваме веднъж! Марсел хладнокръвно качва Макси и сака, после с една ръка ми помага да вдигнем количката със Софи, докато аз ръгам с лакти всички останали идиоти, които не ни дават път.

След няколко часа сме в шестнайсти “арондисмон”, демек на центъра на Париж, закусваме при сестра ми разни вкусни неща, мирише на елха, така ме обхвана настроението, че чак дадох на Макси “филика з Нутела”.

Уморени от пътя децата окапаха в ранния следобед, София чак нямаше апетит, което е голямо изключение. Отказа кашата, отказа и шишето с разредена каша … на първия опит. На втория ме обля с повръщано.

От там – déjà vu от четвъртък вечер, когато бях оповръщана от брат и – включихме на автопилот с успокояване, второ къпане, бърсане, чиста пижамка и страх, страх от моя страна да не би да продължи да повръща и да се обезводни и да стане както с Макси онзи път. През нощта тя вдигна висока температура и до пет сутринта с баща и се редувахме да я поим с електролит на всеки десет минути. Добре че се бяхме екипирали с лекарства за всякакви случаи.

На следващата сутрин горкото бебе се събуди и с остър конюктивит.
Ок, дадохме си почивка, капахме и капки, изкарахме чудна еклектична Бъдни вечер със стриди, боб, гъши пастет, питка и bûche de Nöel за да уважим традициите на всички в семейството.

В коледната нощ почти не спахме, а на разсъмване Софи едва си отлепи очите от инфекцията.

Въздъхнах.

Поведох Макси към елхата, поне за него Коледата трябваше да е празнична и вълнуваща. Здрав и бодър той подскачаше наоколо, после се затича, подхлъзна се и -ТРЯС! – си хакна челото в ръба на елегантната холска масичка.

ААААААА!!!

Спокойно, не уцели масата, чух татко зад гърба ми, но щом загребах телцето от пода до лакътя ми шурна кръв.
Моментално завъртях лицето му – очите бяха наред. На челото му зееше процеп от два сантиметра, около осем милиметра дълбочина.

(Коледно пожелание – дано никога да не ви се наложи да видите нещо такова.)

Хукнах към банята с детето на ръце, напоих някакви памуци със студена вода и креснах на Марсел да вика помощ. След пет минути пътувахме с такси към Hôpital Necker – Макси, Марсел, аз и Локомотива Томас. Стисках ранения и се стараех да му говоря постоянно. Той се успокояваше на моменти, дори посочи “Виж, Айфел кула там!” , но после пак започваше да пищи. Под лекопласта бавно избиваше кръв, но той определено беше в съзнание и нямаше позиви за повръщане.

На рецепцията в болницата аз за малко да поддам и да се разрева, но Марсел пое администрацията в свои ръце, а аз продължих с нашия истеричен човек към амбулаторията. Там един ангел небесен почисти раната с много нежност, дори напои лекопласта с вода за да не му отлепи и веждата (аз бих го отпорила със замах и ужас). Макси се тръшкаше и крещеше все едно го варим жив. Напристигаха още трима души и Марсел и ми обясниха, че ще му сложат маска с laughing gas, за да го успокоят. Истерията Максова обаче вече беше crescendo и никакъв ефект не беше постигнат. Тогава загърнаха раменцата му с чаршаф, сложиха го да легне, и ме избутаха да застана така, че той да ме вижда.
Тук за малко пак да ми прилошее – цялата история се развива преди закуска, кафе, вода, но Марсел ме усети навреме и ме бутна на един стол.

Лекарят се усмихна със съчувствие и ми каза на английски, че Макси е стреснат и че нищо не го боли защото раната е обработена с местна упойка. Хирургът, млада жена с дядомразовка шапка с помпон, го закърпи изключително умело като не спираше да му дърдори нещо приветливо на френски. Залепиха му един лекопласт и ми го връчиха обратно.

Повърхностна рана било, нищо сериозно. Няма да остане белег. Черепът не е засегнат въобще. Да го пазим от слънце и да не мокрим раната една седмица. Да му махнат шевовете след пет дена.

Метнахме се на такси обратно към сестра ми, а там положението със Софинка хич не се беше подобрило. Макс се заигра с новите си играчки – честно, не знам как е възможно да те шият и час по- късно да си back to business, обаче е факт!

Марсел излезе да купи капки с антибиотик, но в западния свят това е мисия невъзможна без лекарска рецепта.
SOS Médecins, запъти се към телефона сестра ми. Ще дойдат вкъщи, ще ти струва обаче сто евро.

Monsieur Docteur – усмихнат, спокоен, елегантен – се извини за закъснението, наложило му се да спасява дете с дихателен проблем, побъбри сърдечно с всички ни, прегледа Софи и каза, че за съжаление е нужен антибиотик. Имала ушна инфекция и конюктивит. Кашлицата и не била сериозна, ще и мине от само себе си без лекарства.

(Ето, с право антибиотик се дава само с рецепта – иначе щяхме да си натровим детето с капките и да не го излекуваме както трябва).

Нека да прегледам и другото ви дете, madamme, предложи той, тези инфекции се предават бързо.
Спокойно, казах, на него същото вече му мина, швейцарският доктор го преслуша онзи ден. И освен това сега спи. Защото му зашиха главата тая сутрин.
Oh lá lá, madamme, каква Коледа само! За вас и за цялото семейство! Дълго ли се наложи да чакате в хирургията? Не? Ах, добре, че сте отишли сутринта, повярвайте ми, сега там няма къде да се разминете от пациенти. Вечер по празници винаги е така. Снощи бях дежурен там.

***
В момента нашите герои са малко бледи и окльощавяли, но апетита им вече се върна. Софи не е пила никакви лекарства до сега, затова антибиотика и подейства веднага и още на следващия ден доволно бърбореше и пълзеше напред-назад.

Макси вече забрави какво му се е случило.
Понякога го спирам докато тича устремен на някъде и питам какво е това на челото му.
“Тиксо”, казва.
Защо имаш тиксо, Макси?
“Плаче. Иии-иии, nit gern, nit gern. Счупи са главата.”

В понеделник сутринта сме на контролен преглед за да приключим годината с поправени глави.

11 replies on “Christmas, bloody Christmas”

Леле, какви коледни емоции сте имали! Не знам и на половината как бих реагирала, но признавам си – и се притесних и се смях на разказа ти.
А и геройски сте посрещнали! Имали сте и късмет, че Некер е толкова близо – в добри ръце сте сред тях
Предполагам, че на Нова година нямате много желание да “мърдате” 🙂
Да са ви живи и здрави двете геройчета и по-малко такива емоции да ви очакват през новата “фатална” година 🙂

Мерси, minalina! Марсел каза, че деня му се видял като епизод от “24” – биип-биип!

Za mnogo godini-dylgi i zdravi!interesna Koleda ste imali, da znaesb sasmi ne ste bili sami 🙂 niana da opisvam nashata,no veselbata be podobna,dobre che ostanahme na Sofiiska pochva.
Ta sega pojelavam na vsichkj priateli s deca : samo mnogo zdrave i zdravi deca,osobeno po dygi praznicj 🙂

Аз се мотивирах за този пост покрай твоя статус във ФБ. Беше нещо уморено, как само здрави деца искаш за Коледа, та си помислих брей, не сме били сами!

Déjà vu 🙂
Само дето Михаил има белег, защото трябваше да му набият един шев на кратуната… за съжаление това не беше по силите на сестрата, която вместо това се опита да му залепи окото, вместо раната…

Честита Нова Година! 🙂

Ама и при вас ли на Коледа? Тюх, вече не се чувствам спешъл 🙂

Az ne ya vidyah rekata kruv. Leo si scepi vejdata na 2ri January v detskata gradina. Dokato pristignah beshe edna morava cicina i cherno chervena rana. Inache prepusnahme kam bolnicata s Tu-tuuu i nie minahme po podoben pat i ni kazaha che sled 2 godini edva edva ste se razlichava belega. Leo zabravi za incidenta vednagicheski, nie byahme malko shokirani, babite malko poeveche… no zatova puk kolko podobni istorii chuvame ottogava…
Vajnoto e che decata se vazstanovyavat barz i nyama znachitelni posledstviya! Chestita nova godina Yo!

Ох, малкото човече! Верно е, обаче -после се оказва, че това всички са го минали.

Сега, когато всичко е минало, върви да кажа, че текстът е невероятно жив:) Разликата с моите спомени е, че Боро сцепи устна в делник. Иначе парчето плът в ръката, шуртящата кръв, трите шева, забраната да вляза с него в хирургия, отмаляването … Да сте живи и здрави, малкият дявол е бил за всички:)

Leave a Reply to Леля Кръстина Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.