Categories
празник

Радини вълнения

Днес Макси има рожден ден – човек с мнение и с вкусове, почти говори два езика, човек, който изобщо не съществуваше преди две години и няколко месеца.
Вчера докато украсявах тортата за детската градина се увлякох в спомени и така се развълнувах, че зароних сълзи на няколко пъти. И направо се стреснах, тъй като изобщо не съм от плачущия сантиментален тип. Което ми напомни за следната история –

На двайсет и няколко си години леля Радка, сестрата на баба ми, заминала да живее при мъжа си в Чикаго. Предвид политическите, транспортни и икономически реалности по онова време за обикновения човек Америка е била далечно място, а не като сега, дрът-прът, да идем до Ню Йорк за уикенда, че Луфтханза прати мейл с промоция.

През 60-те години леля Радка и мъжа и най-стене имали възможността да гостуват на семействата си в България. Преди да тръгнат тя попитала лекаря си няма ли да и даде някакво хапче за всеки случай – все пак била възрастна жена, можело нещо да и стане на сърцето от много вълнение.

На което докторът отговорил: “Мадам, какъв е смисъла да се връщате по родните места ако няма да се развълнувате?”

***************

P.S. Макс така и не разбра, че днес е неговия ден – в градината потвърдиха, че е типично за децата на неговата възраст. Сутринта беше много впечатлен от тортата, но когато запалили свещите следобед не и обърнал особено внимание, защото тъкмо бил получил зелена бетонобъркачка.
Като се върна вкъщи тътреше и една кутия от пощата, и викаше “Тую! Тую! Отвориш!”. “Тую” – “подарък”, в градината нали пеят happy birthday to you.

Categories
празник продукт

Демистификацията на козунака

Великден е от край време най-любимия ми празник.
Дългият уикенд е гарантиран. Времето е хубаво. Липсва коледно-новогодишната истерия с пазаруването и с “къде ще празнувате” сякаш на другия ден света ще се сгромоляса.

С ръка на сърцето си признавам, че ако живеех в БГ и през ум нямаше да ми мине да запретна ръкави и да меся козунак, но нито местните шоколадови зайци нито италианския панетоне успяха да го заместят.

Още преди години се поинтересувах как точно се прави козунак, ей така от любопитство. Майка ми, моята лична уикипедия, не можа да ми даде ценни напътствия по технологията. Сладкарския и ентусиазъм, принципно неозаптим, рязко заковаваше на място ако рецептата включваше мая. За нея маята беше мътна, претенциозна съставка, чиято сила можеше да се отключи само от селска жена с вещерски умения. Аз съвсем не съм толкова скопосна, биеше отбой тя, и като всеки градски човек се включваше в списъка за козунаци на някоя варненска фурна du jour, както и всичките ми роднините по майчина линия. “Много е трудно. Само баба ти Йонка може да меси козунаци, нея питай” – инструктира ме тя.

Козунаците на баба Йонка бяха огромни бледо жълти самуни, които наредени един до друг, надхвърляха нейните 40 кг тегло и ръст от 1.5м.

“Не е трудно, как ще е трудно”, озадачено отговори тя. По тона и личеше, че подобна мисъл никога не и беше хрумвала.
Поисках да знам от къде тогава идва репутацията на козунака като за нещо супер сложно.
“Ааа, я че ти кажа, заобяснява тя на отчетлив макоцевски диалект, то не е сложно, ама всичко требеше да сбираш, не е като сега да одиш да купиш. Яйца – требе триесе яйца, за козунаците, къде ги сбираш един месец. После брашно един чувал…па за захар чекаш, айде млеко имаше поне. По едно време немаше мая, па требеше да се разтърси човек овреме. Като сбереш всичко – месиш, на ръка, требе да е топло че да втаса неколко пъти и после печеш… Ама не е трудно”

След няколко години козуначената ми абстиненция удари горната граница на търпението – бях длъжна да пробвам.

Събрах 20 рецепти от интернет, оформих една средна аритметичната от тях и игнорирах всички акъли тип “това не е за начинаещи”, сякаш някой се е родил научен.

Първият резултат не приличаше на козунак, но определено имаше козуначен вкус, което ме окуражи.
На втората година имаше вид на козунак, но вкус на кекс.
След години старателен кайдзен козунаците определено станаха козунаци – с уговорката, че съм пробвала само по веднъж годишно, в продължение на над пет години.

Готвенето, както казва баща ми, е технология, и точно това се оказа подводния камък на козунакинга.
Рецептата е елементарна, но обясненията никога не са достатъчно детайлни, като за хора които дори не са виждали как се прави това чудо.
Нахвърляни са думи и продукти, които при избор и тълкувание, сa потенциал за фиаско –

“…едно пакетче …” – “пакетче” не е официална мярка, колко грама е това?
“… мая” – суха? Прясна? Био?
“… докато втаса” – как изглежда това смахнато втасване? По какво да позная, че процеса е започнал и приключил?

В следващия пост ще обясня с подробности как точно става и гарантирам, че абсолютно всеки грамотен човек може да се справи от раз 

Categories
празник

Осми Март

Когато дойдох в Швейцария преди седем години забелязах, че Осми Март е напълно непознат празник. Обясних на Марсел, че в България ние сме израстнали с Деня на жената, всеки е лепил картички в детската градина и е рецитирал по тържества, част е от културата ни.

Казах, че на този ден се подаряват малки подаръци, но за мен Осми Март не трябва да се смачква до комбинация от Деня на Майката и Св. Валентин, значението му е по-скоро социално-политическо. Верно, много още има да се свърши за равнопоставеността, правата и т.н., обаче от друга страна постигнатото също не е малко и за мен на Осми Март празнуваме точно тези постижения, и хората, които са се борили за тях.

Защото, спор няма, света е по-добро място ако всички имаме право да работим, да гласуваме, да шофираме и в мъжките тоалетни също има маса за преобуване на бебета. Позитивното трябва да се празнува, задължително е.

Той кима ентусиазирано, каза, ясно, сега разбирам, хубав празник.

Дойде тогава Осми Март, получих аз нещо дребно, благодарих. Той ме погледна объркано и каза: “А къде е моят подарък за Осми Март?”
Сконфузих се, и казах, че всъщност само жените получават подарък на този ден, един вид – колко е хубаво, че сме равни и че и за мъжете има отпуск от бащинство и че си делим сметките в домакинството.

“Ама чакай малко – каза той – нали хората, които вярват в равните права са не само жени. Всъщност изключително важно е, че има достатъчно мъже на това мнение, без общи усилия ни е спукана работата като общество. Следователно за всеки трябва да има подарък, като на Коледа!”

И беше прав.

От тогава, тъй като Осми Март е винаги около Великден, си подаряваме взаимно най-големия шоколадов заек, който може да се намери в супермаркета.

Обикновено килограмовия на Линдт.

Categories
празник

Шейната спря пред нас. После мина тайфун

Коледа с малко дете си е качествено ново преживяване на празника. И за миналата Бъдни вечер се бях постарала, но Макс беше много малък и изобщо не се впечатли от усърдието ми. Имаме и снимки от първата Коледа, на които всички изглеждаме като филии с майонеза метнати от осмия етаж поради лошото осветление.

Тази година оше първата коледна елха пред църквата тотално очарова Макси и той висеше всяка вечер на прозореца в хола припявайки:”О, тан! О, тан!”. Изпях около две хиляди пъти “Елхови лес, елхови лес, как чудно ти ухаеш”. Марсел изпя немския оригинал:“O, tannenbaum” точно два пъти и детето запомни неговата версия. Швейцарски немски срещу Йолина – 1:0.

При украсяването на елхата имахме културен дебат – швейцарците не слагат лампички, а истински свещи. Беат и Марсел бяха шокирани, че ние с Кати ще купуваме “потресаващо кичозни светещи гирлянди”, точно както ние с Кати се шокирахме, че човек с всичкия си би инсталирал пожароопасна конструкция в близост до малко дете. Накрая си стиснахме ръцете над лампичките, защото при швейцарците никоя традиция не е по-силна от здравия разум.

Дядо Коледа претърпя фиаско. Тукашният старец, Сами Хлаус, пристига на шести декември и носи бонбони на послушните деца и сухи съчки на останалите. Кулинарно това води до друг културен конфуз – на Никулден с шоколад ли ще се черпим или със скумрия на фурна. Отговорът зависи в кой ден от седмицата се пада датата – ако е уикенд ще има време за риба, ако не – здраве да е. На служебния семеен коледен купон всички под шест годишна възраст, принципно отворени, международни хлапета, се опъваха като магарета на лед и не искаха да приближат до горкия Тоби от Corporate Comms, маскиран за целта. Ако се чудите защо не наехме актьор – в нашия офис Дядо Коледа трябва да говори минимум три езика.

На самата Коледа ние с Макс бяхме настинали, така че не можах да се докарам с новото червено червило, за което се инспирирах от Петя. Носът ми беше достатъчно червен. Под елхата обаче имахме невиждано количество пакети, всички само за Макс, холът приличаше на сцена от “Лешникотрошачката”, първо действие. Мъникът ни подари собствената си стилна черно-бяла снимка от градината (омазан с манджа), сложена в рамка украсена от самия него с конфети и копчета върху силиконово лепило.

Тази година ми направи впечатление, че в България масово се пекат “традиционните коледни сладки”. До колкото ми е известно тази традиция е свързана с навлизането на първите подправки в Западна и Северна Европа през Средновековието. В България на Коледа се сервира ошаф, а липсата на специален друг сладкиш декласира празника в очите ми още в детството за сметка на Великден (и до днес за мен ошафа не е никакъв сладкиш, а глупаво оправдание).

Та, коледните сладки в България не са никаква традиция, всяка селска баба може да потвърди. Не бих се изненадала обаче ако догодина масово се меси “традиционния коледен панетоне“. Всъщност сарказма ми е леко подвеждащ, аз нямам нищо против навлизането на традиции свързани със захар. Те са си цивилизационен овчарски скок напред сравнени с тричането или гоненето на бебе-прасе в дискотека.

Баща ми си спомни как в средата на 40-те коледната елха също не е била традиционна. На село са имали само една, в училището. Горският издавал бележка коя елха точно е разрешено да се отсече, ученици от горните класове я поставяли в салона, всички украсявали и след това цялото село се събирало да празнува заедно. Често пъти елхата се запалвала в суматохата от деца и родители.

Утре ще ми е четвъртата поредна безалкохолна Нова Година.
Имам бутилка детски glögg от ИКЕА за среднощна наздравица с Марсел.
За него има шампанско.

Categories
празник

Ден на майката

За моя най-голяма изненада днес се оказа, че имам празник.
Събудиха ме в 6:30 с подарък, направен за мен в детската градина – пластмасова кошничка, през чиито дупки Макси беше промушил червена панделка ( с много старание според учителката).
Не се бях радвала така от както ми подариха първия компютър.

Categories
празник

Рожден Ден :)!

Методиката на Валя за определяне на оптималния брой гости на детски рожден ден е гениална – годините, които навършва детето минус едно.

С други думи първите рождени дни могат да минат камерно, тъй като човечето бързо се преуморява и ефекта от празника може да е точно обратен.
Въпреки че съм принципно съгласна с горното твърдение, реших че няма как да минем без купон. Първо, според традициите с които съм отраснала детските рождени дни се отбелязват като дати от национално значение. Според майка ми на първия ми рожден ден през нас са минали точно 38 души (по това време сме живеели в гарсониера). Второ, изминалата година беше от огромно значение и факта, че оцеляхме, и то само с леки охлузвания, изисква червен пискюл.

От предварителните ми планове за един почивен ден и разкрасяване нищо не излезе, въпреки че си бях запазила час за масаж, нокти и т.н. преди повече от месец. В къщата в която се помещава козметичното студио избухна пожар и бизнеса пусна кепенци до пълно реставриране на имота. Да се чуди човек да плаче или да се смее. Така че успях да се вместя само с един маникюр в последната минута на друго място.

Прекарах почивния ден основно в майсторене на торта, и понеже много се старах да не се издъня процеса отне поне два пъти по-дълго от обикновено. Тортата беше Сахер, любима ми е в последните години, но от желанието ми да я украся с къщичка и заек също нищо не излезе. Къщичката не е самоцел и не е общ сантимент по соц детството, който беше популярен из интернет през последните години. Естетиката на осемдесетарските детски торти ми е влязла много дълбоко в душата и усилията си струваха, въпреки че нищо не се получи. Прототипът ми от картон и тиксо стана впечатляващ, обаче после панелите бухнаха във фурната и крайната къщичка излезе една такава… домашна. Зайчето от марципан не се получи убедително, но аз реших великодушно да си простя и да пробвам пак догодина, когато Макси ще знае какво е това къщичка и заек. Украсих тортата като пролетна полянка защото влязох в родилния дом при ужасно сиво и дъждовно време и пет дена по –късно излязохме с бебето в истинска пролет, с цъфнали магнолии и ярки цветя.

Поканихме на гости хората, на чиято подкрепа разчитахме най-много през изминалата година – сестра ми, която скоростно пристигна от Париж, сякаш се разбира от само себе си; Кати и Беат с бебе Сара, нашите бойни другари, с които се познаваме от курса за подготовка на раждането; Отмар и Бригит с братовчедката Еня, която е на 17 месеца и вече официално не е бебе. Швейцарските баба и дядо имаха други планове и не дойдоха, а за баща ми идеята за толкова кратка международна визита е твърде революционна.

Италианският деликатесен магазин пое кетъринга за радост на възрастните гости, според които точно от това се нуждаел човек с малко дете в събота следобед – антипасти и студено вино.

Децата изобщо не се интересуваха от хапването, те бяха твръде заети да пръскат играчки из апартамента.
Макс на няколко пъти пробва да бухне Сара с дрънкалката по главата от радост че я вижда.
Еня за първи път изпитваше ревност и всеки път когато баща и вземаше рожденика в скута си тя падаше драматично на колене, опираше чело в паркета и горко плачеше, като едновременно думкаше с юмручета.
Сара ходи на градина от няколко седмици и за разлика от друг път не се държа плътно до майка си, а с видимо добро настроение пълзеше около нас.

Всички подаръци до един бяха страхотни! Само ще отбележа че колелото, което бях за-бра-ни-ла на Марсел да купува (защото няма къде да го паркираме) все пак успя да се вмъкне в къщата като подарък от Отмар.

Духването на свещите беше най- смешния момент. Макс така и не разбираше какво очаквахме от него и се заливаше от смях като ни гледаше всички опулени и с издути бузи. Поиска да пипне пламъчето. После започна да ръкопляска – това в момента му е най-любимо забавление. В крайна сметка Еня трябваше да духне свещичката, тя е ветеран. И последваха бурни аплодисменти от всички за радост на рожденика, който този път се включи адекватно.

След кратко разсейване от моя страна Макс за пръв път опита шоколад (до сега не сме му давали нищо със захар). Дръпна парченце от тортата, очите му направиха “поинггг!!!” като на анимационен герой, и трескаво започна да тъпче в устата си каквото успее да докопа докато останалите местеха чиниите си на недостъпни височини.

На децата им се доспа по едно и също време и така купона приключи малко след шест.

За детската градина в понеделник опекох мини мъфини, малко по-големи от капачка на двулитрова Кока Кола, с ярко розова глазура от масло и малини.

Учителката каза, че били с голям успех.
Организирали на Макси тържество и в градината и му подарили пеещ охлюв на колелца.
Супер, само че охлювът няма изключване и ако евентуално се спънем в него в тъмното слушаме целия му репертоар.

Нямам търпение до следващия рожден ден :)!

Categories
празник

Старбъкс

След поредната безсънна нощ реших, че вместо да си седим вкъщи кисели и двамата по-добре да отидем с Кати и Сара във федералната столица.

Свършихме едно-две полезни неща, разходихме се, но така и не успях да го кандардисам да спи следобед.

Коленете ми омекнаха, ръцете ме заболяха и затова метнахме бебетата на един фотьойл в Старбъкс и го ударихме през просото със захарта за да отпразнуваме факта, че Кати пак влиза в предбремените си дънки.

Като тръгнем на работа тези моменти ще ни липсват: