Categories
детска градина в Швейцария

Последно за швейцарската детска градина (дипломирахме се!)

През март пуснахме официално заявление за приключване на договора с детската градина. След седем години и второто дете преминава напълно към занималня в следобедите. София можеше спокойно да изкара още една година там, но като един “барабар Петко с мъжете” тя настоява да не се дели повече от брат си, което облекчава многократно ежедневната ни логистика по воденето и прибирането и на двамата.

Едно от важните неща, което научих от градината е, че рутината за малките деца е изключително важна и всякакви промени в ежедневието трябва да се обявяват рано, да се обясняват за да им се даде време да свикнат, да осмислят, да зададат въпросите си и да им се отговори. 
Когато миналата година една от най-популярните учителки, Емили, получи внезапно предложение за по-висока позиция в друга градина, се оказах раздвоена. От професионална гледна точка положението беше бинго за нея. От егоистична родителска …. не исках дори да си представям градината без нея. Емили е образ!
Ритуалите по сбогуването отнеха повече от месец. Емили обясни на всички защо напуска (дава и се възможност да управлява, което ще и е супер интересно, а същата позиция в нашата градина е вече заета), къде отива (детска градина “Въртележка”) и кога точно. Че винаги ще ги обича, никога няма да ги забрави и ще им гостува от време на време. След това децата направиха 20 хартиени пеперуди и всеки ден една от тях изчезваше. След последната пеперуда Емили премина на новото си работно място без стрес за децата. 
Сбогуването със София беше сходно. Първо на дълго и на широко обсъдиха “екскурзията за довиждане”. В градината предпочитат да заместват предметните подаръци с преживявания. Екскурзията беше разходка до сладоледения щанд до реката, като София можеше да избере пет деца, които да придружат нея и учителката (пет, защото това са децата на нейната възраст). 
След това снимката и, която обозначаваше закачалката и в коридора, беше свалена и монтирана в тичинката на хартиена, ламинирана маргаритка и забучена в саксия на входа. Листата на маргаритката символизираха оставащите дни в градината и всеки ден София махаше по едно от тях. За мен беше покъртително, но тя се радваше! 
На последния ден я изпратихме с подарък за градината – ваучери за местната био сладоледаджийница; нека учителките да заведат в друг ден цялата градина на сладолед за здравето на София и за устойчивостта на местния малък бизнес. По нейно настояване доставихме и дванадесет хлебчета и толкова шоколадчета, защото така правели всички деца на последния си ден. Температурата беше над 30 градуса, но на никого не му се спореше с нея. 
Аз не намерих сили да я прибера, пратих Марсел, и той си призна, че било много вълнуващо. Цял етап от живота ни е приключил и никога няма да се върне. София обаче казала чао, прибрала торбичката си с резервни дрехи и бодро тръгнала към колата. Както би трябвало да е. Представете си я – тя е на пет, 14 кг и прилича на Натали Портман в “Леон”, но с нормални дрехи.
Може би се питате защо швейцарците си правят труда за всичко това. Договорът ни приключва, край. С ритуали или без ние вече няма да сме клиенти на тази детска градина. Според мен цялата история се свежда до там, че швейцарците имат огромен респект към децата. И достойнството за тях не е нещо което се получава на осемнадесетия рожден ден заедно с правото да гласуваш и задължението да плащаш данъци. Достойнството е право от момента на раждането.
Всеки ден това правило се потвърждава извън градината, имам много впечатления, но това е тема за друг път. 
Швейцарската детска градина ни струваше цяло състояние, но никога не съм съжалявала за този разход. Никой не стана милионер от нашата такса – парите се използваха пред очите ми за заплати на млади и свестни хора, които се обучаваха под сериозен контрол и станаха истински професионалисти като Емили. 

За моите деца градината беше чудесен период от живота им. За този блог – повод за най-популярните постове.

Categories
детска градина в Швейцария

Пак за швейцарската детска градина

Докато плащах сметките преди няколко месеца установих, че детската градина на Макси е най-големия ни постоянен месечен разход. Повече от наема на апартамента, гаража, тока и водата взети заедно.
Градината струва 120 франка на ден.
Детските надбавки от държавата са 220 франка на месец.

Медианата на приходите на швейцарско домакинство след социални удръжки, данъци и задължително здравно осигуряване е 6276 франка на месец по данни от 2007

Толкова по въпроса “в Европа детските градини са без пари”.
В Швеция, може би, при 60% данъци.

До скоро икономически е имало смисъл един от родителите да гледа децата вкъщи, особено ако са две или повече.
Обаче еманципацията плюс притока на квалифицирани чужденци са довели до остър недостиг на градини дори и при тези цени.
Макс се вреди основно защото аз като един бивш соц човек съм висяла по опашки за банани и дефицита ми е позната величина.

Инфраструктурно градината не предлага абсолютно никакъв лукс. Цената произтича от условието всяка учителка да се грижи за максимум три деца и да притежава необходимото образование за целта. Крайната услуга обаче е с традиционно високо качество и ние плащаме таксата с благодарност.

Всеки който си мисли, че целодневната грижа за едно дете е лесна работа очевидно никога не се е занимавал с това. Не става дума за хранене, обличане и миене, а за вниманието което то изисква. Какво би правил човек ако не може да чете, не гледа телевизия, няма интернет и повечето забавления (да човърка в контактите примерно) са му абсолютно забранени? Точно така – би висял на врата на околните в кофти настроение.

Благодарение на квалифицирания персонал и наличието на достатъчно себеподобни в нашата градина никой не скучае.

Макс ходи там от шест месечен и искрено се кефи. Около рождения си ден мрънкаше за кратко сутрин и Весна от юридическия отдел ме светна, че той вероятно се нуждае от повече време с мен (тогава аз доста пътувах). Щом започнах да се прибирам вечер в нормално време и да го будя сутрин по-рано за да си играем кризата премина и повече не е плакал.

Като го гледам сутрин как бърза сияещ се сбогувам с инцидентните си ескейписки мечти да зарежа работа, да си вържа престилка и да си домакинствам вкъщи за няколко години.
Не мога да го лиша от градината. Ще го разочаровам.

В края на миналата година от градината ни подариха филм. Помислих си, че са строили по-големите деца да изнесат концерт, но се оказа, че е 40 мин скрита камера тип Биг Брадър за ежедневието да гномчетата. По онова време Макс ходеше само два дена в седмицата, затова участието му беше около 5 секунди, но за мое най-голяма изненада ние с Марсел изгледахме филма с интерес и то на няколко пъти, докато се кискахме с по чаша вино на дивана.

Денят започва с ритуал – сядат в кръг и учителката представя всяко от децата. Примерно: “Днес сред нас има едно дете, което е с жълт пуловер! “. Децата трябва да отгатнат за кого става въпрос, а детето с жълт пуловер скача, взема снимката си от общия куп и я закача на магнитната дъска за деня. Тъй като групата е на възраст между четири месеца и шест години не всички разбират за какво става въпрос, но Макси от първия си ден страшно се радвал на сутрешната “заря проверка”. Малките обичат цикличността.

След закуска имат занятие според сезона. През есента ходят да събират кестени, а после две деца са дежурни да ги измият в големия умивалник (дай им на децата вода и гледай какво става). Наскоро имаха тема “Пътешествие около света” и в продължение на месец и нещо обикаляха континенти и изрязваха снимки от географски списания. Рисуват и моделират. Нито едно от занятията не е задължително – последната рисунка на Макс представляваше миниатюрна заврънкулка, явно нещо по-важно го беше накарало да хвърли молива. Във филма показаха как заедно правят пица – дадоха им разстелено тесто в голяма тава и няколко купи с нарязани дреболийки, които те старателно подредиха. От време на време даже кихаха в пицата.

След това обядват, помагат да съберат чиниите и да изчистят. Мият си зъбите, докато им пеят песента за колко е важно да си миеш зъбите след всяко хранене и после имат тих час. Казаха ми, че Макс доброволно лягал като видел останалите, понякога обикалял в креватчето и питал “Алю?” докато се убеди, че наистина всички спят и няма какво да пропусне. В редките случаи когато ама никак не му се спяло, имал кратък разговор с Никол, която му казвала колко много го обича, и как пак ще си играят като се събуди (невероятно, но същата реч имаше ефект когато се опъваше да спи вкъщи).

След следобедна закуска пак имат занятие.

През големите горещини ходеха на далечна площадка до реката, или правеха гигантски сапунени мехури. Карат пластмасови багери на улицата. Играят куклен театър. Много пеят и танцуват. Наскоро бяха играли футбол, каквото и да означава това. Около Великден на таблото пишеше, че ще правят кекс и аз си мислех, че е игра някаква, но грешах. Вадят захар, брашно, яйца и наистина правят кекс. Насърчават ги да се забавляват с ежедневни дейности, Макси редовно обикаля с метла-играчка когато ходим да си го приберем, затова сега му купихме същата за вкъщи.

Учителите в градината са много млади имат строга йерархия. Всяка смяна има по една старша и само тя може да посреща и изпраща децата и да дава отчет на родителите. Останалите са по на около 16-17 години и са в процес на практическо обучение по гледане на деца. По- късно имат и теоритична част и изпити и така докато се квалифицират напълно и обучението им съвсем не е про форма, хората имат професионален подход.

Макси имаше един период, докато още го хранехме с лъжица, в който се е вбесявал, че освен него хранят и друго дете. Нямал търпение човека, и викал и плачел защото не обичал да му бавят хапките. При това положение щом започвал да протестира учителката го вдигала от столчето и го слагала да седне на пода. Той млъквал озадачено. Тя веднага до качвала обратно да си седне на мястото. Ако пак нададял вой процедурата се повтаряла. Така няколко пъти докато той разбрал посланието и драмата приключила.

През лятото когато хапеше наред постъпваха по подобен начин. След всеки инцидент го извиквали на страна, сядала пред него Никол или Натали или която там била на смяна, и спокойно му обяснявала, че така не става, хапането не е в реда на нещата. Той гледал виновно, мигал, не знам какво е разбрал, но сега все по-рядко хапе.

Въпреки, че всички градини би следвало да са на това ниво, истината е, че не всички са. Маурицио сподели, че в тяхната децата се шматкали по цял ден без истински занятия. Верджиния се беше напушила от нейната, защото щом Аурора вдигнела малко температура веднага я викали да си я прибере. За сега нас не са ни викали на пожар, дори и Макси да е с треска, изчакват няколко часа да си го приберем, защото очевидно няма никакъв смисъл да ни изкарват акъла при положение, че след час така или иначе ще си го вземем. А и знаят, че ние също нищо не можем да направим, само трябва да чакаме да му мине.

Кашлицата и сополите никой не ги прави на въпрос, но когато Макси настине аз не го пускам на градина. Което не значи, че не плащаме – детето не е задължено да ходи всеки ден, някои са само по за един седмично, но това е определено в договор между двете страни, и единствената възможност да намалиш таксата е ако до края на февруари дадеш точен план на семейната ваканция до края на годината по дати.

Обяснили сме на Макс, че детската градина ще ни струва колкото една магистърска степен в реномиран университет – ние плащаме сега, но за МBA трябва да се оправя сам. Струва ми се, че той няма нищо против.

Categories
детска градина в Швейцария

Швейцарската детска градина

Целодневните детски градини са сравнително нова мода в Швейцарската конфедерация.

Моята теория е следната –
след Втората световна война, жените в Европа трябвало да запретнат ръкави и да се включат в работата извън дома. В Швейцария обаче това не се наложило – войниците се прибрали от границите, които охранявали и всичко си продължило по старому. Жените си гледали децата и къщата, даже получили право да гласуват на федералните избори чак през 1971 (не е грешка, 1971).
Детски градини на никого не му трябвали.

През 2010 отпуската по майчинство е само четири месеца (била е три до 2005).
Вариантите за отглеждане на деца сега са три.

Социално най-приемливия е да си седиш в къщи поне няколко години и последа се върнеш на работа на половин работно време. Което няма как да стане ако работата ти е по-така.

Да си дадещ детето на Tagesmutter – жени, които след обучение могат да се грижат за още няколко деца наред със своите собствени. Финансово това е най-изгодния вариант. Всички Tagesmutter от нашия кантон са обеднени в обща организация която е фиксирала цените на 9.50 франка на час. Звучи уютно някак, детето да прекарва деня в домашна атмосфера, обаче … като си взема вечер аз моето торпедо, тази жена остава с нейните четири. Дали ще си е починала и свежа до другия ден, когато ще и го доведа отново? Искам ли Макс да остава с впечатлението, че добрите майки си седят при децата, а кукувиците се връщат в офиса? Изабел от Счетоводството най-редовно слуша подобни приказки от околните – тя е швейцарка и за разлика от мен никой не и дава правото, на което се радвам аз като чужденка – да бъда малко екстравагантна.

Третия вариант е детската градина. Те са частни, не достигат и са два типа – скъпи и зверски скъпи. Скъпите са с фиксирана цена на ден, а при другите цената се определя въз основа на – зяп! – месечния доход на родителите.

“Ах – плесна с ръце Олга като и се оплаках – ами че това е мечтата на Ел Президенте!”. Олга е от Венецуела.

Аз лично имам проблем с подобно ценообразуване, защото не е редно да ни наказват за сегашния си доход. Той е резултат от много учене и работа и ние честно връщаме част от него под формата на по-високи данъци, това е правилно. Хората които са избрали да работят веднъж седмично и да печелят стотинки не трябва да бъдат насърчавани с преференциална такса за градината. Иначе къде ще му излезе края?!

Проучвахме градините още след първия ми положителен тест за бременност, записахме се в листата на чакащите още преди да ми проличи корема. За чакането също си има такса от 80 франка, иначе няма да те вземат насериозно.

Официалния старт е първи октомври, но от градината поискаха да го заведа месец по-рано за да видят какво да очакват. Много деца плачели, не били свикнали с нови хора… не и нашия човек. Въпреки му се спеше точно в часа на “интервюто”, той реагира на персонала сякаш са отдавна невиждани роднини. Тупа с ръчички по бюрото на директорката, рита ме докато ми остави синьо и надава бойни възгласи от кеф.
Обясних, че вече се е срещал с много хора и има осем международни полета преди да навърши четири месеца и любимото му място се очертава летище Цюрих.
“Jesus Gott!” – отговори г-жа Директорката.

Градината приема деца от четири месечна възраст, като всеки ден имат между седем и максимум дванайсет деца. Пада се по една учителка на 2-3 деца, защото е са малки и имат нужда от физическа близост, с други думи винаги трябва да има кой да ги прегръща. Не им се правят никакви изследвания за приема, смятат че щом детето си минава на редовните педиатрични прегледи и на консултация значи няма какво да го човъркат допълнително.

Групата е с деца на различна възраст, има две бебета, останалите са по-големи. Прекарват деня в голямо шарено помещение, толкова шарено, че да ти се доповръща. Няма задължителен следобеден сън (аз така го мразех едно време), но има тих час, в който тези на които не им се спи могат да разглеждат книжки. В останалото време учителките ги наблюдават и ако на някое му се доспи просто го прегръща или го слага за малко в люлката за да си заспи.

Хранят се в определени часове със сготвени на място био зеленчуци от околните ферми, но никого не насилват. Съобразяват се също и с индивидуалните изисквания за всяко дете, някои са алергични към сирене, на други не дават ягоди и т.н. Сладкиши и безалкохолни напитки няма, само вода. За бебетата осигуряват адаптирано мляко с каквото го хранят от удома или му затоплят донесената от къщи кърма като купуват нови шишета и биберони (марката се избира от родителите). Памперсите също се осигуряват от градината, имат солена вода за отпушване на нослета, кремове разни – всичко това е в рамките на месечната такса, никой не плаща отгоре.

Персоналът, родителите и децата си говорят на ти.

Градината приема от 7 до 18ч всеки ден. До края на февруари трябва да им дадем плана за ваканциите ни, ако не искаме да плащаме за периоди, в които детето няма да присъства

Дадоха ни и служебна торбичка, в която съм оставила резервен чифт дрехи – тя виси на закачалка със снимката на Макси. Имат и табло със снимки и рождените дати на всички деца, така че да празнуват като му дойде времето. Като пристигнат сутрин учителката води всяко дете до прозореца да помаха на родителя, който го е довел – аз много се впечатлих, защото още си спомням как едва ме откъсваха от майка почти всеки ден.

Няма телевизор, DVD, компютри. Постояно се занимават с нещо творческо. Сутринта, която прекарах там, по-големите деца режеха от картон крила на пеперуда и ги оцветяваха по собствен вкус. После ги залепяха към картонено руло от тоалетна хартия, което ставаше “тялото” на пеперудата.

За сега Макси ще ходи само веднъж седмично, но на мен ми е много мъчно. Не исках също да е новото дете, исках и децата и останалия персонал да го познават. Мила ми беше разяснила веднъж как разделите трябва да се ритуализират – Мила прави докторат по психология, а аз съм особено порьозна към експертни мнения. Затова му направих папка – залепих негова снимка с рождената му дата, мои снимки и на Марсел, написах че е наполовина българче (нарисувах двата флага), че много е пътувал, какво обича (самолети, смях, музика) и какво не обича (страх го е от сешоара).

Първите два полудни минаха добре, но вчера остана от 7 до 14ч и никак не бил в настроение. Увериха ме, че това е нормално, че едва сега разбира че е на ново място. Въпреки това като отидох да го взема не ми се хвърли отчаяно на врата и до последния момент се усмихваше на Габриела, която ще се грижи за него през понеделниците.

Малкият ми ученик :).

Още за швейцарската детска градина….