Categories

За мен

Казвам се Йолина и живея в Швейцария от 2005 със съпруга ми и нашето бебе нашите деца Макс и София.

Относно Швейцария – отговарям на въпроси всякакви.

И пак заповядайте :)!

43 replies on “За мен”

Инко, чувам те сякаш, леля, как разказваш историите и много се радвам. Че дишам живота ви, че сътворяваш безценен подарък за вас си и че пишеш! Защото това е едно от безусловните ти призвания:)
Целувам те:) Вече съм абонат, така че няма нищо да пропусна:)

Това е един от любимите ми блог-ове. Отлична работа, продължавай все така! 🙂

ТАЛАНТЛИВА, ТАЛАНТЛИВА, ТАЛАНТЛИВА…….
Йолина, позволи ми да се обръщам на ти / просто не мога на Вие след всичко прочетено/ възхитена съм от твоята същност, а именно:
– изключителен стил на писане / едно от най-увлекателните неща , които съм чела през целия си съзнателен живот;
– невероятно чувство за хумор, неотлъчно навсякъде – смеех се дори и със свито сърце докато четях всичко за all about my mother;
– неподражаема откровенност – “няма човек/няма проблем” , “гостите не са желани” и т.н.;
– и не на последно място адмирации за всичко което си постигнала,
някои от нещата с помощта и подкрепата на Марсел / на много места “между редовете” си запечатала своята благодарност към него, което ти прави чест/
Попаднах тук случайно / и се връщах , докато не изгризах и последната буквичка, боже аз дори изчетох на един дъх всичко свързано с раждането на Макс и София, при положение, че волю или неволю винаги съм избягвала да чета каквото и да е на тази тема /и двете ми дечица са осиновени// , но с твое разрешение не случайно ще се връщам отново!
Може и да не е редно да пиша толкова много, но трябваше да споделя как въздейства твоето творение.
От сърце ти пожелавам здраве и успех!
Благодаря ти, че пишеш на български, че ми позволи да се докосна до твоя “малък” свят!

P.S. Когато /Ако/ ти остане време и не е болезнено за теб , моля те напиши още за майка ти – за нейната работа в редакцията , за грандиозните й планове, за пътуванията й… Загатнала си толкова много неща, че на човек му се иска да научи и още и ощеее.

Поздрави от България и от мен Галина Михайлова – гордея се, че си българка!

Благодаря, Галина, думите ти оцветиха целия ми вчерашен ден :)! Донякъде причината за този блог е майка ми, тя винаги се смееше на историите ми и казваше, че трябва да ги запиша, за да се забавляват и другите. Не ми е трудно да пиша за нея, напротив – сигурна съм, че и тя чете от небето и се радва :).

А ти усмихна много мои дни………!
Весел и прекрасен ден ти желая Йолина!
Галина

Моите адмирации към Вашата прекрасна личност и талант ! Всичко най-хубаво на цялото семейство във всички начинания желая от сърце 🙂

Имате e-mail 🙂

Поздрави
Георги Пенчев

Страхотен блог! Благодарим ти.
И казахме “здрасти” за всеки случай и на е-мейл:)))

Hi Yolina
You re still so incredible !
Thanks to the translator I can read about you. Glad you’re still happy and in good heath !

Прекрасен текст прочетох току що. Но най-съм впечатлена от мотото на блога. Много хора ме питат как така ще отида да живея в Германия, нали не ми е родина. И аз все отговарям ubi bene, ibi patria.
Пишете, млади и стари има какво да научат от Вас.

Здравейте! Една дума – респект! Към вас и писането ви! Удоволствието беше мое! Двете ми пораснали деца са студенти в САЩ и ми помагате много! 🙂 Поздрави!

Страхотна сте Йолина, с удоволствие четох ! Адмирации, имате талант. Слагам ви във фаворити и ще наглеждам за нови писания. Поздрави от Веве, Во, аз живея тук с мъжа ми и двете ни дъщери на 4г. 🙂

Поздравления, Йо! Наскоро открих блога Ви, засега малко съм прочела, но във всички случаи – с голямо удоволствие! Продължавайте все така, пожелавам Ви вдъхновение!

Здравейте,

Попаднах тук случайно, просто защото обичам да чета разни неща за естественото раждане …. не че ми предстои или нещо такова, но се увличам по темата…. прочетох ви на един дъх … буквално … първо едно, после втора и трета статия…. към края на работния ден си казах … спри се само по една година на ден …. но не успях….. 🙂

Пишете заразително и много ободряващо за душата …. прекрасен блог и прекрасни разкази …. много благодаря, действате ми като балсам и мотиватор ….. благодаря от сърце 🙂 Много много усмивки ви пожелавам и само прекрасни и стоплящи сърцето моменти.

Здравейте, Йолина! Беше истинско удовствие да прочета Вашия разказ за предучилищната група в Швейцария. Работя в малък вестник в Габрово и отдавна се опитвам да кажа, на хората които ни четат, колко различен може да бъде животът в училище, ако има другото мислене. Но сили вече не ми останаха, защото тук нищо не зависи от никого – за съжаление.
Имам три деца, баба съм на две близначета, които живеят в Германия. Когато бях на 40 преди 15 години, уморено казвах, че за 40 години имам 55 години стаж в училище – повечето печален според мен.
Бих се радвала, ако разрешите да популяризаме част от Вашите разкази – може някой да се въодушеви в предучилищната.

Здравей Йолина 🙂 И аз съм мама на един малък триезичен швейцарец – Александър на 2г и 7 м и това лято ни предстои старт в шпил група 2 пъти седмично за по 2 часа . Какво ти е мнението за този тип градина ? Това , което ме притеснява мъничко е , че в нашия случай водещия език е български , а немския е малко по-назад , в смисъл , че той разбира , но говори много по-малко на немски и нямам идея до колко ще му е комфортно там . Смяташ ли , че ще има проблем ?
Желая ти прекрасен и слънчев ден 🙂

Здрасти, Мила! Моите деца не са ходили на spiel gruppe, и тръгнаха на градина още като бебета, така че пряк опит нямам. Моя приятелка беше в твоята ситуация и всичко мина отлично. Децата и се справиха добре, малко объркани в началото, но с времето много им хареса и групата им даде нужната увереност с езика за да тръгнат на предучилищна без проблеми. Според мен няма за какво да се притесняваш, съвсем не сте единствените :).

Прекрасно разказани лични истории, чудесен блог, продължавайте да пишете все така увлекателно. Желая Ви здраве на вас и семейството и много успехи!:)

Йолина, здравей! Харесвам това за което пишеш и начина по който го поднасяш.Не искам да давам оценки, но просто ми доставя удоволствие. Благодаря!
За много години! Честита да е 2016 година за цялото семейство.
И ще очаквам с нетърпение твоите разкази – за нещата от живота.

Смях се от сърце и душа! Възхищавам ви се на чувството за хумор и на практичния поглед върху нещата от живота. Поздравления за чудесния блог!

Здравейте, Йолина. Чудесно сте обяснили защо и как децата ви говорят български. В България вече има хиляди книги за деца, повечето от които са просто превод на това, което се предлага в цяла Европа. Бъдете здрави и щастливи в Швейцария и България.

Иххх, много много интересно всичко! И аз да кажа “браво!”
Богат речник, увлекателно, полезно, позитивно . . . Записах си линка към блога, да не го забутам някъде, и следя с кеф! Бог да Ви пази!
С най-добри пожелания!

Здравейте, Йолина!

Впечатлена съм от публикациите Ви. Много са интересни и полезни за мен. Имам жив интерес към Швейцария. Тъй като съм англоговоряща, вълнува ме ще имам ли проблем с общуването в немската част на Швейцария. Споделете опит, тъй като ми се струва, че Вашия основен чужд език не е немския. Благодаря!

Хммм, интересен въпрос. Зависи. От туристическа гледна точка – не. В курортите, музеите, ресторантите и магазините всички говорят английски. В институциите (общини, кметства и тн.) не са склонни да го говорят, защото не са свикнали.
Повечето образовани хора под 50 години говорят английски, но моите наблюдения са, че въпреки това тук не е лесно да се завържат приятелства. Хората са учтиви, дистанцирани – за швейцарците също не е лесно да се сприятелят с други швейцарци :).

Имам следния въпрос, макар че може и да не ми отговаряте – ако не сте наясно или не сте съвсем сигурна:
Как толкова кантони (броят не е толкова важен) успяват да се “спогодят”, за да живеят заедно от столетия, по (повече или по-малко) общи правила? Как е станало така, че никой не иска да завземе придобивките на другите или да е по-привилегирован? Или може би се лъжа?
И изобщо – как е възможно да съществува страна като Швейцария – бих казал, че всички заобикалящи я страни (и не само) са нейна пълна противоположност!
Благодаря!

Благодаря ви за въпроса! Всеки ден през последните десет години намирам нов аспект на отговора му и значителна част от нюансите са в постовете тук. Най- синтезираната версия е:
1) швейцарците не си избират за управляващи глупави хора ;
2) използват историята си за да се учат от нея, а не да си търсят оправдания или да лежат на стари лаври;
3) готови са на всякакви компромиси, които осигуряват спокойствие и приемственост за следващите поколения

Благодаря за отговора.
А в следващите години може би е добре да потърсите отговор на въпросите, които се формират от вашите три отговори с помощта на думичката КАК.
Например, как става така, че не си избират за управляващи глупави хора? Нали обществената система, наречена демокрация, би трябвало да осигури избирането на най-достойните? А сега се избират най-добре говорещите и изглеждащите.
Как се учат от историята си, след като още древните мъдреци са твърдели, че неспособността за извличане на поуки от историята е общочовешка черта?
Колкото за компромисите, нашите политици са шампиони по компромисите, но и другите не лъжат – вижте Германия, Франция, сега и Англи, а скоро и САЩ. И въпреки това швейцарците го правят по някакъв по-различен начин, щом всичко върви добре. Трябва да има някаква дребна подробност, неспазването на която е като лъжицата катран в кацата с мед.
Поздрави и благодаря отново.

Здравейте,
попаднах слувайно и според мен с около 4 години закъснение на сайта ви..:D и си мисля, че щеше да ми е страхотен ориентир и в помощ за гледане на бебета/ деца в таз пуста Швейцария 😀 и много ще се радвам да осъществим контакт..
Пожелавам ви нестихващо вдъхновение.
Поздрави,
Диана

Дайте шанс на децата си да усвоят българския език и култура по един забавен начин. Аудио приказки, истории, театри от цял свят за малки и големи. Стрийм директно от мобилния си телефон. Български и чужди класици. Без пари.

http://bgbiblioteka.mooo.com:4050

Здравейте, Йолина!
През 2012-та бях за първи път в Цюрих и си казах:”Колко красива, уютна и спокойна държава, бих искала да живея тук.” Известно време след това попаднах на блога ви и следях с интерес, като малко съжалявах, че покрай натовареното ежедневие не остава достатъчно време да пишете още и още.
След още известно време – ето ме тук, все така следяща постовете с нетърпение, тъй като моят досег е предимно с чужденци и няма как да придобия информация от първа ръка.
Сега, от гледна точка на живуща, а не на туристка, бих казала, че Швейцария все така ми допада, тъй като тук наистина се мисли преди, а не след (в повечето случаи), но доста ми тежи трудното социализиране и вписване. Затова вече ви чета с удоволствие и заради онази нашенска, българска нотка, която усещам в тона ви и в начина, по който пречупвате разсъжденията и коментарите си, докато ни въвеждате в местния колорит и бит. Става ми някак мило и близко. Много пъти посягах да пиша тук, после си казвах какво ли пък значение има мнението на някаква непозната. И все пак – пишете, ние ви четем :).
Поздрави,
Деси

Има огромно значение :)! Благодаря, Деси :)!

Здравейте, Йолина!
Току що открих блога ви, докато търсех информация за училищата в Швейцария.
От известно време обсъждаме с бащата на дъщеря ми /той живее в Швейцария/ да я запишем да учи в Швейцарско училище.
Ще съм Ви много благодарна да се свържете с мен на имейла ми и да ми отговорите на някои въпроси.
Поздрави, Марето

Здравейте, от скоро се преместихме в Швейцария, заедно с децата. Ще се радвам ако мога да задам многото въпроси, които се въртят в главата ми. Благодаря, предварително.

Здравейте Йолина,
От доста време чета блога Ви и ми е много забавен и интересен, като се има в предвид, че винаги съм си мечтаела да живея , да се развивам и работя ( в последствие с децата си) във швейцария:-)
За сега е само една мечта, в Германия съм от дълги години и някак не съм събрала достатъчно кураж да напусна всичко познато и сигурно тук и да се втурна да следвам тази мечта…
Благодаря Ви за прекрасно написаните редове и възможността да се докоснем до вашето ежедневие и лични емоции. Особено темите с училище и изучаването на български език са много актуални и при нас, двамата ми сина определено си преферират немския:-(
Ако позволите бих искала да ви мапиша личен е-маил, включващ някои въпроси?
Благодаря предварително и се радвам дс се свържем по един или друг начин!
Сърдечни поздрaви,
Силвия

Приятно ми е да Ви познавам! Привет от България Ще Ви следя с интерес!

Била съм в Швейцария.Харесва ми отношението на хората, тяхното мислене , начина на живот.Обичам Швейцария и ще ми бъде приятно да имам информация за всичко свързано с тази прекрасна държава.

Leave a Reply to Георги Пенчев Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.