Categories
пътуване

Пакетиране на бебе при зимни условия

Тази година за пръв път оставаме в Швейцария за празниците и като всички швейцарци се изнасяме нагоре по планините за една седмица.

Между Коледа и Нова Година повечето къщи се наемат от едни и същи семейства с години, така че който блее през лятото няма никакъв шанс да се докопа до сносна оферта из по-живописните месности. Наехме къща в последния момент и с много късмет – през август.

Летните пътувания с Макси си бяха лежерна афера сравнени с гиганското пакетиране от вчера. През топлите месеци вземахме двайсет бодита, три пижами, пакет памперси и готово, тръгвахме.

Междувременно момчето порастна, храната му не идва само от мен, има достатъчно мозък да скучае и пипна няколко вируса, след които никъде не тръгвам без аптечка.

Сега ни трябват по три ката дрехи на ден (очакваме дневни температури около минус осем градуса), чорапи, обувки, пижамки, две шапки, ръкавички, пуловери, няколко играчки, крем за тяло, крем за дупе, капки за нос, термометър, лигавници, шишета, биберони, осем кутийки с домашно сготвена бебешка храна, пакет оризова каша, памперси, бейби Бьорн.

Отделно идват нашите партакеши, но те са съвсем малко. Не броя и ски екипировката (якета, панталони, шлемове, щеки).

А никак, ама никак не обичам багаж!

Ако имаме след време още деца, сигурно ще ни трябва ТИР.

Весела Коледа :)!

Categories
Швейцария

Пенчо, бре – чети!

Онзи ден Марсел се върна от детската консултация с три бебешки книжки, от онези с твърдите корици, картинки и по една-две думи на страница. “Подарък, каза, от държавата.”

Странна работа ми се видя това, защото тук плащаме ниски данъци и принципно безплатни неща няма. Оказах се права – книжките не били просто подарък, а включване на Макс към национален образователен проект.

Идеята тръгнала от международната оценка на средното образование PISA. На всеки три години там се тестват знанията на извадка от пет хиляди ученици от държава на възраст между 15 и 16 години. Оценяват се не толкова конкретните знания и грамотност, а умението да се разбира писмен текст и да се решават практически задачи. В областта на математиката и науките Швейцария се класирала сред първите десет, но при четенето се оказала чак на 17 място сред 30 държави.

Швейцарците са рационални хора и вместо да обявят резултатите за провокация и изследване направено “без любов към Швейцария” седнали да разберат каква е причината. Защото доброто масово образование не е самоцел, а индикатор за бъдещето на страната и ако децата не са обучени както трябва швейцарците могат да се сбогуват с високия си стандарт на живот в бъдеще.

Един от изводите бил, че през последните децата нямат досег до книги, медиите са основно дигитални, и са престанали да четат за удоволствие. А четенето е хубаво нещо, развива фантазията, абстрактното мислене, концентрацията.

Не знам какви са стъпките за по-големите, но за бебетата дали задачата на института за младежки медии и организацията на швейцарските библиотеки. От тях дошъл нашия подарък плюс безплатна карта за библиотеката, с която лицето Макс Брунер може да заема колкото си иска детски книжки и няма да бъде глобяван ако ги върне омачкани и нагризани. Няма как, част от книжния фонд ще бъде пожертван в името на естественото детско любопитство.

Макси получи първата си книга още за миналата Коледа, т.е. четири месеца преди да се роди, от дядо си Стоян. “Чудесно, г-н Брунер, казали от консултацията, четете му я от сега”.

И ние четем. Защото китайците не спят и знам ли с кого ще се конкурира човека за работа като порастне.

Categories
бебе в Швейцария

Зъби

Третата четка за зъби е най- категорично доказателство, че в къщата има нов човек. Някога ни учеха да си мием зъбите в детската градина, но панта рей панта кинейтай какво става за някакви си тридесет години.

Хер Доктор твърди, че зъбите започват да се мият от като се появят – Макси има два долни, появиха се през седмицата, в която навърши половин година. Пробиха буквално за една нощ и вече яко боли ако не дай си боже ме захапе при кърменето.

Мием зъбите вечер, церемониално. Пастата не е толкова вкусна като Мечо от едно време, но той си я харесва. Единствената трудност е, че моментално захапва четката и стиска с всички сили, докато аз обяснявам, че не, миличък, това не е като с лъжицата, отвори уста…

Categories
бебе в Швейцария

Обществена подкрепа за естественото хранене

Ето така продават адаптирано мляко в дрогериите в Германия – с голямо предупреждение, че нищо не може да замени естествената кърма.

В Швейцария пък са отказвали да ни продадат АМ. Около втория месец Макси имаше пик на растежа и след като го кърмих почти цяло денонощие пратих Марсел за кутия мляко за всеки случай. Аптекарката го изслушала, казала му че вълчия глад на бебето е временно явление и че никой няма да спечели ако му разрушим естественото хранене. Можехме да отидем до близкия супермаркет, разбира се, и да купим АМ, обаче не го направихме.

После на няколко пъти съм се изкушавала да кривна от правата пътека на здравословното кърмене – не от мързел или от скука, а защото стигах предела на силите си. Кърменето е много изморително, това никой не ми го беше казал. Мислех си – само веднъж ще му дам, колкото да поспя четири часа. Само че тестери на АМ не се предлагат, а кутията с Аптамил ми се видя прекалено обемисто доказателство, че съм се провалила.

Ето така Макс си остана естествено хранено бебе – с много ентусиазъм и обществена подкрепа.

Categories
бебе в Швейцария

Бащи и деца

Шестия месец ще остане запомнен с това, че Марсел пое щафетата в отглеждането на Макс, което го превърна в обект на завист от страна на всички мъже в моя офис. Имах поне осем разговора тип “Оу, ама ти наистина си на пълно работно време, кой гледа бебето?… Как ми се иска и на мен да можех да остана няколко месеца удома с моето!”

Първият ден беше критичен – щом се върнах вечерта, окрилена и освежена след осем часа без повръщано по дрехите, Марсел се просна по очи на леглото и заспа. Марсел, който се събужда само като чуе как биберона на Макс тупва върху дюшека! След това промърмори, че разбира защо съм имала дни в които съм нямала време да обядвам дори.

През следващата седмица обаче той влезе в ритъм и сега е направо във вихъра си. Твърди, че това му е призванието в живота и ден и половина седмично в офиса го устройва напъло. Само да напомня – Марсел има натрупани отпуски от минали години, които трябва да ползва до Коледа. Първоначалният план беше излезе в отпуск за три месеца, но Ив-Андре, шефът му, щеше да получи инфаркт от подобна революционна идея. Ив-Андре има четири деца, отглеждани от жена му която не работи.
Все пак сегашното решение е балансирано за всички ни, Марсел твърди, че в сравнение с екшъна вкъщи часовете прекарани в офиса са си направо като спа.

Леко му завиждам на моя мъж, че му се падна да гледа човечето сега, когато е истинско, реагиращо бебе, а не опърничав ревлив 1-3 месечен ембрион. Съвсем друго е да разхождаш и да си играеш с Макси сега, когато той активно откликва на всичко.

От както с е вкъщи Марсел разбира, защо си струва да се опре на моите хватки от миналите месеци, и да не тръгва да открива топлата вода.
Ако до скоро се отнасяше леко ехидно към патологичното ми следване на режима, сега вече е напълно на моя страна. Приели сме факта, че за сега Макс е неуправлям нощем, но денем е ангел стига да си получи храната и съня в едно и също време. Сега режима е залепен на хладилника за справка.

Космонавт - Полярно мече

Призна също, че космонавта, който му купих преди месец, е всъщност доста полезна дреха, която съкращава подготовката за излизане до минута и половина. Само дето космонавта вече не се казвал космонавт (много БГ 80s), а полярно мече. Трябваше да се съглася, наистина е бял и има уши.

През деня получавам поне 2-3 снимки как я карат момчетата вкъщи и обезпокоителни илюстрации какво са напазарували. Марсел е идеалния клиент и купува всичко, което му препоръчат в магазина и ако не дай си боже му дадат ваучер за десет франка, ще напазарува за поне сто и десет от чист възторг.

Така разбрах, че сме се обзавели със знаменития спален чувал Пукабейби (и аз не го бях чувала), който е пригодим за четири сезона – с ръкави, без ръкави, с гладка и пухена страна – и можа да се ползва две години. Според мен стария чувал още вършеше работа, но Марсел настояваше, че всичко което не е Пукабейби е временен компромис. Макси прилича на гигантска сива калинка в него и поне сме сигурни, че ако плаче, то не е от студ. .

Имам и видео материал с първото захранване. Кой знае защо си мислех, че Макси моментално ще хареса пасираните моркови или картофи и ще отвори ей така уста и ще започне да наддава по-бързо и ще спи по-дълбоко. За сега обаче плюе всичко с отвратена физиономия, сякаш е нещо свръх гадно като дроб сърма или варен джолан. Смления банан дъвка дълго, после изкара всичко от устата си за да си спомни какво беше, въздъхна и замислено се почеса по тила, като го размаза върху косата си. Според Хер Доктор се иска търпение и само търпение, защото Макси първо трябва да проумее, че храната не идва само под формата на мляко.

В останалото време моите хора са самия savoir vivre. Макс на кафе с Щефан. Макс на гости на порабаба Маргарет. Макс и Марсел пазаруват кисело мляко на пазара от любимите ни баби от млекарната на село Копиген (бабите вече ги познават по име и понякога ми пращат шоколадче и поздрави).

Тъкмо бях започнала да ревнувам, че Макси ще ме забрави, когато Марсел призна, че в кризисни ситуации с много рев единственато безотказна техника е да му пусне песни в мое изпълнение. Още преди месеци установихме, че наред с класическите “Зеленчуци който не яде” и “Аз съм Сънчо” човекът е върл фен на македонските песни. Нямам никаква представа от къде знам текста на няколко, но Марсел разполага с МР3-ки в които аз се дера с пълно гърло, а Макси одобрително гука. Най-смешното е, че Марсел също приглася, като неговия фонетичен вариант звучи ала “Кен Лий”:

МакедонЦко девойче,
KitKat шарена,
във градина раслаЛа,
Darum дадеДаааа…

Categories
разни

Работата и бебето

Имам чувството, че изобщо не съм спирала да работя.

Първия ден, петък, всички ми се радваха и се шашкаха наистина ли са минали седем месеца. Докато весело се социализирах и черпех с домашни бисквити IT прекара половин ден във възстановяване на достъпа ми до всички системи.

На втория ден, понделник, се обливах в студена пот. Някои от проектите ми са безвъзвратно преминали в чужди ръце. Сума ти народ са се прехвърлили в други офиси, напуснали или съкратени, това винаги е тъжно. Същевременно има куп нови хора на които тепърва имам да доказвам острия си ум.
Ъх!
На третия ден запретнах ръкави и влязох в релси, защото никой, дори и самата аз нямам време да се занимавам с личните си драми.

Сутрин ставам в пет и половина.

Приготвям шише с кърма, стягам се за работа и в седем съм във влака за Берн.
Докато си вдигна главата вече е 10:30, тичам да изцедя кърма – приготвили са ми уютно закътано помещение, даже си имам шезлонг.
Комбинирам обяда със срещи, после имам малко време за концентрирана работа защто в 14:30 пак е време за кърмата.
Когато работя от офиса в Цюрих ежедневието е по-комплексно, защото няма подходящо място за изцеждане.

Малко преди пет си тръгвам, за да съм в къщи преди 18. Приготвяме човека за сън и после се започва голямото приспиване (отнема между 30 мин и четири часа).
Между ходенето напред назад вечеряме някак си, аз пак сядам на компютъра да наваксам с работа и към 22 най-късно гледм да си легна защото после ставаме поне четири пъти докато съмне и трябва отново да се приготвям за работа.

От друга страна влязох в час моментално – в крайна сметка съм била финансов мениджър по-дълго от колкото съм била майка.
Не ми остава време да се шляя из интернет и съм самата концентрация за да мога да си тръгна рано.
Не ми остава време да ми домъчнее за Макси.
За първи път от много години работя по осем часа на ден, имам чувството, че съм на половин щат.

Преди едвам си свършвах работата за десет часа на ден.
Сега същата работа трябва да се свърши за по-малко от осем.

Чак съм заинтригувана!

Categories
работа

Back to business

Отпуската по майчинство приключи. От утре се връщам на работа – очаквам шампамско да гръмне при влизането ми в офиса, акциите и да скочат и дори швейцарския франк леко да се покачи на световните пазари.

От една страна отпуската е прекалено кратка. Много е малък още човекът. Една година, платено или неплатено отсъствие от работа би било много по-хуманно.

От друга страна се наслаждавах на този период имено защото имаше краен срок. Времето течеше наобратно и вместо “още един ден с кърмене-рев-сън-кърмене-рев -безсънна нощ” изживявах всеки момент като приближаване към финала.

Наскоро забелязах обаче, че ако възторжено споделя датата на завръщането си околните кимват и казват “Да, да, опитай!”, и някак незабелязано и аз започнах да отвръщам “да, да, ще опитам…”. Под околните имам предвид хора, които не са ми точно приятели, по-скоро познати с които разменям по няколко приказки ако се видим. Страшна работа е това общественото мнение – активра моята 0.1% неувереност, докато започна да излиза като гъст черен дим изпод леглото ми (особено нощем).

Аз много лесно мога да превърна ентусиазма от утрешното завръщане в тревога защото ми е такава природата, Хаус би казал, че ” worrying is my default emotional status”.

Само че аз няма да се поддам.

Сегашната ситуация е чудесна възможност – за Марсел да с остане вкъщи както отдавна иска, за Макс да се социализира от рано с други швейцарчета (аз това няма как да му го организирам). И за мен – ако си зарежа работата ще започна да възприемам отглеждането на Макс като работа, от която ще ми се налага отпуск. А аз не искам да става така, не искам да се уморявам от него, искам да си е точно както сега – адски интересно и приятно.

За това от утре се връщам в офиса.
И дори и да е трудно в началото, просто ще запазя спокойствие и ще продължавам нататък.

Categories
детска градина в Швейцария

Швейцарската детска градина

Целодневните детски градини са сравнително нова мода в Швейцарската конфедерация.

Моята теория е следната –
след Втората световна война, жените в Европа трябвало да запретнат ръкави и да се включат в работата извън дома. В Швейцария обаче това не се наложило – войниците се прибрали от границите, които охранявали и всичко си продължило по старому. Жените си гледали децата и къщата, даже получили право да гласуват на федералните избори чак през 1971 (не е грешка, 1971).
Детски градини на никого не му трябвали.

През 2010 отпуската по майчинство е само четири месеца (била е три до 2005).
Вариантите за отглеждане на деца сега са три.

Социално най-приемливия е да си седиш в къщи поне няколко години и последа се върнеш на работа на половин работно време. Което няма как да стане ако работата ти е по-така.

Да си дадещ детето на Tagesmutter – жени, които след обучение могат да се грижат за още няколко деца наред със своите собствени. Финансово това е най-изгодния вариант. Всички Tagesmutter от нашия кантон са обеднени в обща организация която е фиксирала цените на 9.50 франка на час. Звучи уютно някак, детето да прекарва деня в домашна атмосфера, обаче … като си взема вечер аз моето торпедо, тази жена остава с нейните четири. Дали ще си е починала и свежа до другия ден, когато ще и го доведа отново? Искам ли Макс да остава с впечатлението, че добрите майки си седят при децата, а кукувиците се връщат в офиса? Изабел от Счетоводството най-редовно слуша подобни приказки от околните – тя е швейцарка и за разлика от мен никой не и дава правото, на което се радвам аз като чужденка – да бъда малко екстравагантна.

Третия вариант е детската градина. Те са частни, не достигат и са два типа – скъпи и зверски скъпи. Скъпите са с фиксирана цена на ден, а при другите цената се определя въз основа на – зяп! – месечния доход на родителите.

“Ах – плесна с ръце Олга като и се оплаках – ами че това е мечтата на Ел Президенте!”. Олга е от Венецуела.

Аз лично имам проблем с подобно ценообразуване, защото не е редно да ни наказват за сегашния си доход. Той е резултат от много учене и работа и ние честно връщаме част от него под формата на по-високи данъци, това е правилно. Хората които са избрали да работят веднъж седмично и да печелят стотинки не трябва да бъдат насърчавани с преференциална такса за градината. Иначе къде ще му излезе края?!

Проучвахме градините още след първия ми положителен тест за бременност, записахме се в листата на чакащите още преди да ми проличи корема. За чакането също си има такса от 80 франка, иначе няма да те вземат насериозно.

Официалния старт е първи октомври, но от градината поискаха да го заведа месец по-рано за да видят какво да очакват. Много деца плачели, не били свикнали с нови хора… не и нашия човек. Въпреки му се спеше точно в часа на “интервюто”, той реагира на персонала сякаш са отдавна невиждани роднини. Тупа с ръчички по бюрото на директорката, рита ме докато ми остави синьо и надава бойни възгласи от кеф.
Обясних, че вече се е срещал с много хора и има осем международни полета преди да навърши четири месеца и любимото му място се очертава летище Цюрих.
“Jesus Gott!” – отговори г-жа Директорката.

Градината приема деца от четири месечна възраст, като всеки ден имат между седем и максимум дванайсет деца. Пада се по една учителка на 2-3 деца, защото е са малки и имат нужда от физическа близост, с други думи винаги трябва да има кой да ги прегръща. Не им се правят никакви изследвания за приема, смятат че щом детето си минава на редовните педиатрични прегледи и на консултация значи няма какво да го човъркат допълнително.

Групата е с деца на различна възраст, има две бебета, останалите са по-големи. Прекарват деня в голямо шарено помещение, толкова шарено, че да ти се доповръща. Няма задължителен следобеден сън (аз така го мразех едно време), но има тих час, в който тези на които не им се спи могат да разглеждат книжки. В останалото време учителките ги наблюдават и ако на някое му се доспи просто го прегръща или го слага за малко в люлката за да си заспи.

Хранят се в определени часове със сготвени на място био зеленчуци от околните ферми, но никого не насилват. Съобразяват се също и с индивидуалните изисквания за всяко дете, някои са алергични към сирене, на други не дават ягоди и т.н. Сладкиши и безалкохолни напитки няма, само вода. За бебетата осигуряват адаптирано мляко с каквото го хранят от удома или му затоплят донесената от къщи кърма като купуват нови шишета и биберони (марката се избира от родителите). Памперсите също се осигуряват от градината, имат солена вода за отпушване на нослета, кремове разни – всичко това е в рамките на месечната такса, никой не плаща отгоре.

Персоналът, родителите и децата си говорят на ти.

Градината приема от 7 до 18ч всеки ден. До края на февруари трябва да им дадем плана за ваканциите ни, ако не искаме да плащаме за периоди, в които детето няма да присъства

Дадоха ни и служебна торбичка, в която съм оставила резервен чифт дрехи – тя виси на закачалка със снимката на Макси. Имат и табло със снимки и рождените дати на всички деца, така че да празнуват като му дойде времето. Като пристигнат сутрин учителката води всяко дете до прозореца да помаха на родителя, който го е довел – аз много се впечатлих, защото още си спомням как едва ме откъсваха от майка почти всеки ден.

Няма телевизор, DVD, компютри. Постояно се занимават с нещо творческо. Сутринта, която прекарах там, по-големите деца режеха от картон крила на пеперуда и ги оцветяваха по собствен вкус. После ги залепяха към картонено руло от тоалетна хартия, което ставаше “тялото” на пеперудата.

За сега Макси ще ходи само веднъж седмично, но на мен ми е много мъчно. Не исках също да е новото дете, исках и децата и останалия персонал да го познават. Мила ми беше разяснила веднъж как разделите трябва да се ритуализират – Мила прави докторат по психология, а аз съм особено порьозна към експертни мнения. Затова му направих папка – залепих негова снимка с рождената му дата, мои снимки и на Марсел, написах че е наполовина българче (нарисувах двата флага), че много е пътувал, какво обича (самолети, смях, музика) и какво не обича (страх го е от сешоара).

Първите два полудни минаха добре, но вчера остана от 7 до 14ч и никак не бил в настроение. Увериха ме, че това е нормално, че едва сега разбира че е на ново място. Въпреки това като отидох да го взема не ми се хвърли отчаяно на врата и до последния момент се усмихваше на Габриела, която ще се грижи за него през понеделниците.

Малкият ми ученик :).

Още за швейцарската детска градина….

Categories
бебе в Швейцария

Рекапитулация за първите пет месеца

Висок и малко слабичък – ей това ни казаха на контролата за петия месец и записаха резултата в картона на Макс, a.k.a. новия ми ученически бележник.

Момчето е 6.6 кг, т.е. почти е стигнал целта да удвои рожденото си тегло. Сега изглежда доста добре на кривата на разтежа, намира се един косъм под интервала със средните стойности, а с ръст 66.5 е даже над средното. Посъветваха ме да не го слагам да сяда още защото ще му хареса и изобщо няма да иска да се мърда, което ще доведе до забавяне на моторното му развитие. Затова за сега го оставям основно на пода, където се върти като пумпал.

Загуби почти всякакъв интерес към биберона, смуче го от учтивост като му го подам и почти веднага го изплюва. Напоследък предпочита да го подмята в ръцете си и да ръба пластмасовата част – не че нямаме специален крокодил за дъвкане, но той е май прекалено тежък и не е червен.


Със спането сме една напред две назад както обикновено. През деня вече спи по-малко – около 45 минути преди обяд и около час след обяд. Старая се да не заспива след 17 ч., защото след това губи всякакъв интерес за храна, пижама и сън и се рестартира за игра поне до към 20ч. , а това означава че няма как ние с баща му да вечеряме и да си чуем приказката.

За нощното спане развях белия байрак и сега го вземам да спи при нас. Ако някой сега иска да ми каже, че това е една долна и невъзпитателна практика – изобщо не слушам (покривам си ушите с длани и викам ЛА-ЛА-ЛА-ЛА-ЛА! ). При нас е по-спокоен, буди се само 1-2 пъти до сутринта и заспива след кратко кърмене. До скоро се будеше на всеки 45 минути с крясъци и нищо, ама нищо не беше в състояние да го успокои освен разнасяне на ръце поне 20 минути. В книгата No Cry Sleep Solution напомнят, че е важно да отбелязваме успехите си, затова ето, отбелязвам.

Напоследък гледам по-ларж на режима му, защото след две седмици така или иначе се връщам на работа, и нито Марсел нито детската градина ще имат нерви да се занимават с него нон стоп както го правя аз в момента. Държа желязно само часовете за хранене 7-11-14:30-18-23. Преди да се роди си мислех, че ще кърмя на поискване, като една спокойна green хипи майка, обаче голям хаос настана. Никога не бях сигурна защо е кисел, понякога се хранеше само 10 минути докато нещо друго не му отвлечеше вниманието (прелитаща муха например) и както обобщи Вяра “цял ден ходя по цици”. Часовете за хранене внесоха ред в ежедневието, а и честно казано аз не съм нито спокойна нито патологично green и би било смехотворно да очаквам от себе си да бъда такава майка.

Пред Консултацията, където всички деца от града за гризали едни и същи играчки

От както го слагам в лятната количка разходките ни са по приятни и за двамата. Той наблюдава наоколо, а когато се умори просто захапва една от каишките около раменете си и заспива, което ми дава шанс да пия кафе в книжарницата на ъгъла и да разглеждам големите книги за дизайн които не бих си купила защото ще заемат твърде много място. Споменах ли, че апартамента е вече под обсада от няколко десетки играчки, до една прекрасни и подарени? Най-много си пада по елементарните евтини freebies от Lufthansa и Austrian Air. Лий ги нарича classy items.


По настояване на Марсел му разтеглихме креватчето, по-трудно ми е да го мъкна от стая в стая, но от друга страна сега има терен за целия плюшен зверилник около себе си.

Сега се учи да хваща като му подам дрънкалката. Гледа супер съсредоточено и размахва ръце с резки и не координирани движения.

Единственото което ме дразни в момента е, че пак е настинал, пак подсмърча и киха и ми се къса сърцето като го слушам.

Няма как, порастване…

Categories
бебе в Швейцария

You live – you learn

Мислех си, че знам със сигурност как нашите са ме учили на разни неща.

Помня, как майка ме заведе за пръв път на театър когато бях на три години. Гледахме “Румето и Стария лъв” когато кукления театър беше още до пощата . Майка се беше върнала на скоро от командировка в Полша и аз тътрех един от подаръците, платнена кукла, която след спектакъла беше наречена Руми.

Помня как татко ми обясни Кориолисовия ефект когато бях на пет – напълнихме мивката в банята с вода, пуснахме корабче и когато дръпнахме запушалката то заплува в кръг. Много се очудих когато това го учихме по физика, за мен си спадаше към очевидните неща, като гравитацията.

До сега обаче не си давах сметка колко усилия се влагат в първите месеци от живота. Оказва се, че много неща които смятах за инстинктивни не са ни най-малко накива и някой трябва търпеливо да ти ги покаже… няколко пъти.

Макси например, не знае как да заспи. Уморен, плаче, гърчи се, зачервен и омотан в одеалцето си и не се сеща да затвори очи, да се отпусне и да остави съня да дойде. Трябва да го притисна до себе си, да го полюшкам, да му говоря и едва тогава заспива. За да се събуди пак след 40 мин, примерно, и целия цирк започва от начало. През нощта е особено тежко, буквално тежко, защото той вече е над шест килограма.

Тази сутрин цъфна в пет сутринта, не беше гладен, но ясно показа, че не иска да спи вече. Ние пък му показахме, че няма да станем преди шест. Не се разплака, но му стана скучно и започна да се провиква с променлива интонация: “АААААААААААААааааааааааааААААААА….ААААА…ааа…аааАААаааа”

Искрено впечатлен от гласа си продължи така около 20 минути, след което ние не издържахме и прихнахме да се смеем. На мен поне хич не ми беше до смях, но нямаше как да му обясним да кротува още час.

Докато го приспивах наскоро имах déjà vu. Преди години показвах на татко (над 60 годишен) как да навигира из интернет. “Вземи, казах, мишката, и отиди на ликна”. Той не помръдна и продължи да гледа в екрана. Тъкмо се зачудих дали изобщо ме е чул когато внезапно осъзнах, че думите ми нямат абсолютно никакво значение за него! “Сложи цялата си длан върху мишката, ето така, че показалеца ти да е на копчето… плъзни мишката по повърхността на масата така, че стрелката да се движи и позиционирай стрелката върху подчертания текст, това е линк, докато се превърне в ръка. След това просто натисни бутона под показалеца си” .

На което той отговори – “Един или два пъти да натисна?”

Сега, разбира се, той се оправя сам, чете вестниците си електронно, звъни ми на Скайп и дори и търси информация като му се наложи да сменя дограмата например. Татко е на 72.

Искрено се надявам, че като стигна неговата възраст Макси също ще има търпението да ме учи на разни неща.