Categories
училище в Швейцария

Швейцарският първокласник

img_1241.jpgПървият учебен ден на първокласниците в Швейцария се оказа кротко събитие за разлика от фанфарната тържественост с която бях свикнала в България. Въпреки че не съм фен на шумните фиести данданията на петнайсти петнадесети септември е за мен едно от хубавите неща в живота, comme il faut, като Дунавското хоро на Нова година, без да съм фен на фолклора и мириса на печена скара, въпреки че не ям месо. Тишината на събитието ме озадачи, но в края на деня Макс беше искрено доволен от първия си учебен ден така както бях доволна и аз от моя преди 33 години в България. Въпреки географската и времевата си отдалеченост общото между двата празника беше адекватността им за времето и за мястото в което се случваха.

Швейцарската учебна година не е фиксирана към конкретна дата и винаги започва в първия работен ден на дадена седмица. Според писмените инструкции, които бяхме получили преди ваканцията, трябваше да се явим в осем сутринта заедно с децата, с ученическите им чанти и без по-малките им братя и сестри. Оставихме София при съседите, лиснах пред озадачените им погледи една вода на входа за късмет и тръгнахме.

Из съседните преки наизлизаха безшумни групи от широко усмихнати възрастни, повели деца с чанти. Швейцарците нямат обичай да носят цветя на първия учебен ден, така че ние пак бяхме единствените с букет.

(Няколо часа по-късно София връчи идентични китки на учителката си в предучилищната, която до скоро обучаваше брат и и жената реагира с: “О, ето я отново хубавата българска традиция!”)

Официални тоалети също нямаше. Швейцарците рядко се издокарват освен ако не за собствената им сватба – нямаше момиченца с кордели, нито момченца с ризки, нито майки с професионално издухани фризури.
Децата влизаха директно в сградата без да се строяват в двора. Макс много се зарадва като откри закачалката с името си, остави чантата в шкафчето, обу си и пантофите – в училище се ходи по пантофи точно както в детската градина и предучилищната. Учителка също беше с пантофи. Над мивката в ъгъла имаше рафт с разноцветни чаши също с имената на децата.
Моят първи учебен ден някога беше влизане в официална, строга институция с ред и правила; училището на Макс беше място където си очакван, където трябва да ти е удобно и интересно.

Това което видях през следващия час, седмица и последвалата родителска среща наистина ми хареса. Въпреки, че швейцарската образователна система е сходна в цялата страна, конституцията делегира отговорността предимно на отделните кантони, така че не се учудвайте ако впечатления от друга част на страната не съвпадат с моите.

На всеки чин имаше картонена кутия с моливи, острилка и гума – подарък от училището и хартиена табела с името на всяко дете, както в Обединените нации. Разпределението кой къде да седне въобще не беше случайно, нашият човек който си пада малко блейка, беше настанен на първия ред, по средата между две момиченца.

Но децата подминаха чиновете и седнаха в кръг от възглавници на пода пред дъската. Класът е смесен – първокласници и второкласници са заедно. Говорейки съвсем тихо Учителката каза колко се радва да ги види отново, и че им предстоят супер интересни преживявания през следващите месеци. След като изпяха традиционната песен за начало на деня, позната им от предучилищната (повтарят “добро утро” на немски, английски, испански, италиански и френски без опасения за националната си идентичност), Учителката представи добре позната ни buddy system.

На всеки първокласник е назначено другарче от второкласниците, което да отговаря на всички организационни въпроси от сорта на като къде е тоалетната. Другарчетата бяха представени едно на друго като си стиснаха ръцете и повториха имената си. След това изиграха няколко игри с цел да запомнят имената си – когато са седнали в кръг веднага си проличава, че вниманието на хората между шест и осем години е на вълни от две минути концентрация и две-три минути зяпане наоколо.

Звънецът бие за началото на занятията, за голямото междучасие и за края на деня. В останалото време Учителката дава няколко паузи от по пет минути, като навива малък будилник и го дава на доброволец от децата. Щом часовникът затрещи, детето кресва с всичка сила “Класът на г-жа Щукер! Обратно в час!”. Дворът е малък и така беснеещите деца от един клас се разминават с другия клас, който тъкмо излиза навън.

Дневната програма изглежда много общо – вместо името на предмета пише само “урок”. По време на уроците учат четене и смятане по нещо като работни тетрадки, които са пълни с практически задачи. Вместо музика имат “хор”; събират в обща зала всички калпаци от няколко класа и пеят дружно. След първия такъв час Макс се качи на един стол вкъщи и изпълни песен от шест (!) куплета – леко фалшиво, но с невиждан до момента ентусиазъм.
Имат и нещо което наричат “ръчен труд”, но с артистична насоченост, като рисуване, майсторят разни неща с ръце, защото според швейцарците това е важна стъпка в образователния процес.

Оценките през първите три години са про форма и Учителката не ги коментира. По собствените и думи дете което се е старало много за да получи четворка заслужава точно толкова “браво!” колкото и дете с шестица.

Домашните трябва да отнемат средно по петнайсет минути на ден. Пак според Учителката някои деца се концентрират и ги пишат за пет минути, други имат нужда първо да блеят и им отнема половин час. Можем да преглеждаме написаните домашни, но не и да ги коригираме, защото иначе Учителката ще загуби индикатор накъде върви обучението. И – дръжте се здраво – в петък домашни не се дават. Традиция било. Уикендът бил за почивка.

В нашия кантон четенето се учи по нова система, която не е възприета в цялата страна известна като “Личицата”. Вместо букви, децата получават лист с физиономии, характерни при произнасянето на всяка буква. След като минат през всяко личице те ще научат и буквите и май някъде до към Коледа ще могат да четат без да сричат. Системата е супер странна и нова, но по мнението на позната пенсионирана учителка човек не би трябвало да я критикува ако не е запознат с цялостната и философия (тя самата не беше запозната).

До колкото ми стана ясно системата е разработена от швейцарски учители в друг кантон и се базира на факта, че за децата имитацията е нещо лесно и естествено. Възрастните не могат да възпроизведат звук по рисунка на лице, защото са забравили как, но децата напредват много бързо и едновремено се научават да артикулират правилно.

Веднъж месечно ходят в гората – по програма сега учат за есента, цветовете и плодовете и. В класната стая имаше и голямо табло със сортовете швейцарски ябълки, които ми изглеждаха абсолютно идентични, но Макс вече ги разпознава.

Децата ходят на училище от осем до три и половина, с пауза за обяд, в два дни от седмицата, в останалите три са само от осем до дванайсет. Това което ми харесва най-много е, че Макс ходи на училище с желание.

И съм искрено благодарна, защото честно казано не знам как бих го принудила да ходи там ако беше на обратното мнение.
PS: Поради възникналия интерес пускам снимка на системата с личицата:

28 replies on “Швейцарският първокласник”

Заинтригувана съм от “личицата”, които споменавате.Бихте ли ми изпратили модел?

“скара, въпреки че не ям месо. ” До тук четох, натам няма смисъл 😉

Изчетох с болка цялата дописка. То не беше „ДЪНДАНИЯ“-правилното изписване е ДАНДАНИЯ
Правилно е да се пише ПЕТНАЙСЕТИ, или ПЕТНАДЕСЕТИ, а не както го е изписала авторката „ПЕТНАЙСТИ“ За скарата и другите глупоости няма да коментирам. Да И е честитито швейцарското образование!

С “болка” ? Само? а с вътрешен протест на “трудещите се”?

Другарки, който не желае да чете “дописката”, спокойно може да я подмине, доколкото ми е извесрно, не е в летния списък със задължителна литература.
Йолина, благодаря! На мен статията ми беше изключително полезна. Направих паралел с учебната система в страната, в която живея. Моето дете тази година започна предучилищна на 4, а догодина й предстои да бъде хм..да кажем първи клас. Много се притенсявам, защото ми се струва безкрайно рано.

Много, ама много ми хареса. Редовно следя четивата и се радвам на иронията в тях. Чак пък с болка….. хайде, хайде. Яна

Случайно попаднах на този блог, когато преди време търсех материали за детската градина на дъщеря ми. От тогава съм фен. Смея се искрено, от сърце на хумора и се радвам, че някъде( макар и не в България) има нещо, което се приближава до нормалността. Пред мен се разкриват нови хоризонти, защото не става дума за туристическо посещение, а за поглед от вътре, “от кухнята”, така да се каже.
Успех, мило момиче и все така да пишеш тук!
П.С.Другарката Григорова да не се ядосва толкова много 😉

Скъпа Йо,
Споделям отново във фейсбук написаното от теб. На мен грешките не ми пречат.

С нетърпение чакам новите публикации.Не обръщай внимание на дребнави забележки.

Интересно. Винаги чета с радост. Да са живи и здрави дечицата да живеят в спокойна и уредена страна, и така- да имат бъдеще!
Yo, не се вързвай на увредените по рождение. Понякога бг произход си е проблем, които в първите 65 годинки не се поддава на лечение. Особено ако няма облагородяващо външно влияние.

Много сходно с предучилищната на моя син в САЩ. На първия ден не се носят цветя. Ние носим на последния, въпреки, че ни гледат странно. Няма официално облекло, нито издухани коси с вафли.. Е, тука сме с обувките навсякъде. Имаме шкафчета с имената, табелки на чиновете и килим за сядане пред дъската. И най-важното – детето ходи с удоволствие! Каза дори, че иска и през уикенда да ходи и така се разочарова, като му казах, че тогава няма училище.
Успех на Макс в училище!
П.П. Аз иначе дойдох да търся рецептата за мокрите кърпи, пък направих сравнителен анализ на образователната система във вашия кантон и нашия щат.

Благодаря за коментара, Камелия! Винаги е добре да знам, че на доста места по света нещата са сходни. Мокрите кърпи :)…. все едно са от някакъв минал живот, толкова назад в живота ми са останали, но бяха адски полезни когато им беше времето 🙂

Благодаря на всички за неочаквания интерес, за споделянията във Facebook и особено за коментарите тук!

Г-жа Радева получи схемата с Личицата – ако би представлявала интерес за повече хора ще я споделя и тук.

Г-жа Григорова е права за правописа и грешките са поправени; не разбирам защо текста ми е предизвикал у нея болка както и квалификацията “глупости” , но съм сигурна че тя има аргументи които някога ще сподели.

Poppy, Paupertino, iana, Неви, Майя, юлия – благодаря за куража и разбирането :)!

Здравейте, Йолина, аз се опитах да потърся тази схема с личицата, но нищо не открих. Мога ли да помоля за повече информация, къде може да се намери или да ми пратите някакъв пример. Ще съм много бладогарна!

Благодаря за милите думи! Винаги се радвам, когато има доказателства, че швейцарската система е сходна с тези в други напреднали държави. Пускам снимка на “Личицата”, ще се опитам да намеря още информация по въпроса

Здравей! Беше ми интересно да прочета, това, което си написала. Особено забавно ми стана, когато прочетох: “… лиснах пред озадачените им погледи една вода на входа за късмет ..”, защото аз направих същото тази година за първия учебен ден на дъщеря ми . Ние живеем в Германия и за съседите беше много итересна тази българска традияция.
Успех на Макс в училище!

Нали :)? После и да снимките ме питаха – защо сте стъпили в локвата, хора?

Yo, какво стана с швейцарското гражданство- взе ли го? или аз нещо пропуснах?Аз си чета тук внимателно, но все пак и годинките ми са доста… .

О, да. По пощата, с писмо, без официална церемония и карамфили :).

Искам да попитам нещо от любопитство 🙂
1. В Швейцария на каква възраст тръгват на училище (на 6 или 7 годишна възраст)? Знам че в Германия, Великобритания, САЩ че дори и Русия тръгват на 6 годинки.
2. Написала сте че веднъж месечно ходят в гората, което на мен много ми харесва, но далеч ли е гората и как се стига до нея? Според Вас това може ли да се практикува и в България?

Здрасти, Fin! Мнозинството тръгват на шест години, след като вече са преминали две години задължителна предучилищна. Но швейцарците имат индивидуален подход към всяко дете. Ако учителите в предучилищната и родителите забележат, че детето не е готово за училище, то може да изкара трета година там и да постъпи на седем. Близначетата на моя позната минаха по този път. Напоследък има и свръх амбициозни родители, бутащи децата да тръгнат по-рано, само след първата годна в предучилищната. Това е възможно, но е адски трудно – събира се комисия от педагог, психиатър, лекар; учителите почти винаги са против, аргументирайки се, че дори и да започне добре, детето ще се сблъска с трудности относително рано, ще се стресира и демотивира.

За гората –
Швейцария е много гъсто населена – представете си населението на БГ на една трета от територията и, разпределени равномерно. Плюс това има изключителна транспортна инфраструктура, няма мегаполиси, тъй като от всяко село се стига до друго населено място. Така че всички винаги сме близо до гора или някаква друга природа – езеро, река… В предучилищната и в първи клас моите деца ходят пеш – около 45-60 мин разходка за хора на четири/шест години. По-големите ходят също пеш, на понякога и по-далече с автобус и влак. В БГ би било по-трудно да се организира, но едва ли е невъзможно. Основната трудност би била, че българските учители не разполагат с обществен транспорт от подобен калибър и имат много по-малко свобода как да си вършат работата. Швейцарските учители имат много отговорности, но и супер възможности да са креативни в работата си според децата, които обучават.

Здравей Йолина,

Винаги с удоволствие чета написаното от теб, а понякога и се смея с глас на чудесното ти чувство за хумор :).
Трябва да си призная, че напоследък ползвам блога ти и като практически наръчник в чужбина и затова най-сетне се осмелих да пиша. Ако не те затруднявам много, дали би могла да ми отговориш на конкретен и малко личен въпрос за живота в Швейцария?
Не можах да намеря начин да ти напиша лично съобщение, затова ще бъда много благодарна, ако се свършеш с мен.
А иначе, успех на малките ученици и продължавай да пишеш 🙂

Leave a Reply to Paupertino Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.