Categories
разни

Хаос

Исках да разкажа за Испания, за детската градина, имам започнат пост от прохождането на Макси и все не ми остава време. Онзи ден се чудех къде точно се губят 40-те минути свободно време които ми се събират на денонощие и истината е, че ги губя в битки с хаоса. Огромен, непрестанен, всепоглъщащ хаос. Като Нищото което изяждаше Фантазия в “Приказка без край”.

Когато с Марсел се населихме в настоящия си апартамент бях в еуфория – цели осемдесет квадрата само за нас. Реновирана къща от 18 век, бели стени, светли паркети. Обзаведохме се с минимум покъщина, за да може да циркулира енергията, както казва Мила. И, ах, как лесно се поддържаше!

Сега имаме вълни от нови дрехи и обувки които минават в и извън експолоатация за месец-два. Играчки, като използвам термина най-общо – всичко е играчки, тенджерите, капаците им, празни кутии от кокао, измити костилки от авокадо, картонени рула от домакинска и тоалетна хартия.

Отделили сме един шкаф за тършуване, защото така пише по книгите – да дадем на детето възможност да развихри любопитството си. Този шкаф се превръща в ябълка на раздора ако не дай си Боже започна да готвя – Макс се вбесява защо ползвам неговия тиган (детските тиганчета-играчки не го интересуват, той иска истинските).

Марсел обезопаси шкафа с оцета и олиото в деня в който Макси дотътри стъклена бутилка със зехтин в спалнята. И то така добре го обезопаси, че и аз не мога да го отварям и бутилките живеят до котлоните където не им е мястото.

С един куп неща свикнах.
Вече дори не събирам джунджуриите по пода в хола, само подритвам парчетата Лего докато си проправя път към дивана.
Имам рефлекс за затваряне на тоалетната чиния, защото не искам да си намеря телефона вътре (Марсел закъсня с нано секунда и после заедно с Макс гледаха как чорапа му безславно потъва надолу).

Хаосът е част от имането на деца, но така ми е омръзнал напоследък …

4 replies on “Хаос”

Ох, толкова ми стана смешно. Като ми домъчнее за вас, поглеждам дали не си написала нещо ново, обикновено има, така стана и сега:) Всякакво успокоение ще прозвучи тъпо, защото очовечаването на света е тъкмо преобразяване на хаоса в космос, ама за да стигне до идеята за космос, Макси трябва да просвредли хаоса и да опознае нещата от живота, така че се сетих как баба ви разказваше, че загърбвала хаоса вкъщи, сядала заедно с трима ни в средата на стаята и започвало голямото четене на приказки. Доволна съм от този й избор. И макар никога да не се научих на мъдрото й спокойствие спрямо хаоса, оценявам много високо приоритетите, с които ни е отгледала:)
Цунки:)

Ай, ай, ай … Значи това ни чака 😉 така ми е драго да те чета, Йо, не само заради подготовката за нов етап – нали сте ни батко (… боже, как странно звучи гласовата реч написана…зная, че ако така го кажа, на глас, ще ме разбере човека отсреща, но написано е доста странно, нали, съжалявам за което), та освен че психически ме подготвяш, много се радвам на способността ти да кажеш много с малко думи 😉
Целувки от нас, лесно оцеляване в хаоса и намери обезателно своите минути за “свободно време”, може би по-скоро твоят кът за свободно време 😉
(пълен или кратък член за “твоя”/”твоят”??? Забравила съм )

Сега оценявам статията ти за хаоса. Толкова истина има в нея…

🙁 ! Примирение, само това мога да кажа. И поне 2/3-ти от играчките да са скрити и да се въртят на ротационен принцип.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.