Categories
празник

Рожден Ден :)!

Методиката на Валя за определяне на оптималния брой гости на детски рожден ден е гениална – годините, които навършва детето минус едно.

С други думи първите рождени дни могат да минат камерно, тъй като човечето бързо се преуморява и ефекта от празника може да е точно обратен.
Въпреки че съм принципно съгласна с горното твърдение, реших че няма как да минем без купон. Първо, според традициите с които съм отраснала детските рождени дни се отбелязват като дати от национално значение. Според майка ми на първия ми рожден ден през нас са минали точно 38 души (по това време сме живеели в гарсониера). Второ, изминалата година беше от огромно значение и факта, че оцеляхме, и то само с леки охлузвания, изисква червен пискюл.

От предварителните ми планове за един почивен ден и разкрасяване нищо не излезе, въпреки че си бях запазила час за масаж, нокти и т.н. преди повече от месец. В къщата в която се помещава козметичното студио избухна пожар и бизнеса пусна кепенци до пълно реставриране на имота. Да се чуди човек да плаче или да се смее. Така че успях да се вместя само с един маникюр в последната минута на друго място.

Прекарах почивния ден основно в майсторене на торта, и понеже много се старах да не се издъня процеса отне поне два пъти по-дълго от обикновено. Тортата беше Сахер, любима ми е в последните години, но от желанието ми да я украся с къщичка и заек също нищо не излезе. Къщичката не е самоцел и не е общ сантимент по соц детството, който беше популярен из интернет през последните години. Естетиката на осемдесетарските детски торти ми е влязла много дълбоко в душата и усилията си струваха, въпреки че нищо не се получи. Прототипът ми от картон и тиксо стана впечатляващ, обаче после панелите бухнаха във фурната и крайната къщичка излезе една такава… домашна. Зайчето от марципан не се получи убедително, но аз реших великодушно да си простя и да пробвам пак догодина, когато Макси ще знае какво е това къщичка и заек. Украсих тортата като пролетна полянка защото влязох в родилния дом при ужасно сиво и дъждовно време и пет дена по –късно излязохме с бебето в истинска пролет, с цъфнали магнолии и ярки цветя.

Поканихме на гости хората, на чиято подкрепа разчитахме най-много през изминалата година – сестра ми, която скоростно пристигна от Париж, сякаш се разбира от само себе си; Кати и Беат с бебе Сара, нашите бойни другари, с които се познаваме от курса за подготовка на раждането; Отмар и Бригит с братовчедката Еня, която е на 17 месеца и вече официално не е бебе. Швейцарските баба и дядо имаха други планове и не дойдоха, а за баща ми идеята за толкова кратка международна визита е твърде революционна.

Италианският деликатесен магазин пое кетъринга за радост на възрастните гости, според които точно от това се нуждаел човек с малко дете в събота следобед – антипасти и студено вино.

Децата изобщо не се интересуваха от хапването, те бяха твръде заети да пръскат играчки из апартамента.
Макс на няколко пъти пробва да бухне Сара с дрънкалката по главата от радост че я вижда.
Еня за първи път изпитваше ревност и всеки път когато баща и вземаше рожденика в скута си тя падаше драматично на колене, опираше чело в паркета и горко плачеше, като едновременно думкаше с юмручета.
Сара ходи на градина от няколко седмици и за разлика от друг път не се държа плътно до майка си, а с видимо добро настроение пълзеше около нас.

Всички подаръци до един бяха страхотни! Само ще отбележа че колелото, което бях за-бра-ни-ла на Марсел да купува (защото няма къде да го паркираме) все пак успя да се вмъкне в къщата като подарък от Отмар.

Духването на свещите беше най- смешния момент. Макс така и не разбираше какво очаквахме от него и се заливаше от смях като ни гледаше всички опулени и с издути бузи. Поиска да пипне пламъчето. После започна да ръкопляска – това в момента му е най-любимо забавление. В крайна сметка Еня трябваше да духне свещичката, тя е ветеран. И последваха бурни аплодисменти от всички за радост на рожденика, който този път се включи адекватно.

След кратко разсейване от моя страна Макс за пръв път опита шоколад (до сега не сме му давали нищо със захар). Дръпна парченце от тортата, очите му направиха “поинггг!!!” като на анимационен герой, и трескаво започна да тъпче в устата си каквото успее да докопа докато останалите местеха чиниите си на недостъпни височини.

На децата им се доспа по едно и също време и така купона приключи малко след шест.

За детската градина в понеделник опекох мини мъфини, малко по-големи от капачка на двулитрова Кока Кола, с ярко розова глазура от масло и малини.

Учителката каза, че били с голям успех.
Организирали на Макси тържество и в градината и му подарили пеещ охлюв на колелца.
Супер, само че охлювът няма изключване и ако евентуално се спънем в него в тъмното слушаме целия му репертоар.

Нямам търпение до следващия рожден ден :)!

12 replies on “Рожден Ден :)!”

Супер парти сте спретнали!Радвам се че сподели с нас :)Макси изглежда много ентусиазиран от колелото!А за охлюва нямам думи :)))) така се смях.
Много е чаровен Макси! Явно и на него ще му е сред любимите торта Сахер,а и как иначе ако рожденика не опита от тортата:)

Честит рожден ден на теб като майка и на Макс! Пожелавам ви идната година да е по-бедна на негативни емоции и стресови ситуации, но по-богата на смях и радост.

Благодаря, Албена :)! Апропо, ти наистина ли си в Шинджуку (птедположение от Analytics )?

Не съм в Шинджуку, малко на изток съм от там, Бункьо/Мукогаока/Хакусан. Но може и като Шинджуку да го показва 🙂

Привет Йо
с голямо удоволсвтие и наслада прочетох разказа ти за 1вия рожден ден на Макс заедно със сутрешното ми кафе (Гого още спи!)

Върна ме в спомените ми 1 година назад, когато аз също толкова се вълнувах за 1вия рожден ден на Гого ( мисля че това никога няма да спре), но бях по-късметлййка от теб да да се почерпя със сушоар и маникюр as planned 🙂 . но пък заложих на готова торта ( мнго вкусна еклерова) , защото тогава кулинарните ми способности бях около 0-та.

Много ме впечатли с мини-мъфинчетата, моля прати ми рецептата като можеш, вече upgrade-вам сериозно сладкарските си умения ( на ниво детски сладкиши само)

Аз също не спзаих “правилото” от моя край в БГ (1вият рожден ден не се празнувал) и поканих приятелчета на Гого от Южния парк и една позната, която прави бебешка музика, и се получи много приятно и без сериозен damage за къщата
https://picasaweb.google.com/iva.hadjiiska/Gogo1Year?feat=directlink

за 2рия рожден ден приложих същата схема + добавих домашно приготвени от мен неща за похапване ( уж по-здравословни) и мислех че всичко ще е още по-весело(и така беше) . само не бях отчела факта, че дойдоха два пъти по-енергични, по – активно щъкащи, тичащи и тръшкащи се гномчета ( иначе същия брой) вследсвтие на което къщата заприлича на опостушено бойно поле в края на купона..( и в 7 мия месец едва допълзях до леглото накрая 🙂
та си мисля друта година вече да сме навън…ако не забравя дотогава..
целувки и весел Великден!

Ива, шапка ти свалям, че си организирала каквото и да е с корем в седми месец!
Аз също бих купила тортата, но тук традицията на детските рождени дни изисква да е домашна и сладкарниците просто нямат нищо подходящо за случая. Странно, ама факт! Леко бременеене, ще пусна рецептата за мъфините тези дни!

И тук да напиша: Инко, направили сте супер празник, момчетата са прекрасни, диригентът – перфектен, дори когато отстъпва от перфекционизма си:)

И няма никакво значение кой колко се е изморил! Емоцията е толкова мощна, че те топли цял живот, а това е безценно.

Не значи, Инко, че не преставам да се чудя как успяваш с всичко! И въпреки това – пак да кажа: пиши, имаш дар божи, не го пилей, разказваш естествено и живо, раздипляш разказа леко и завладяващо:)

Целувки и пожелания за щастливи празници и спорни делници:)

Yo,
Много драго ми стана като изчетох разказа за Вашият първи празник! Топлия ти стил ме доближи до атмосферата, която сте създали за Макс, макар и да не знаел какво да прави със свешичката 😉 догодина ще видиш как ще припалвате до припадък, за да ги духва 😉
Ако мъфините са по “онази” твоя рецепта, която грижливо пазя – супер са били и не се учудвам на пожънатия успех!
Ние на бг земя от седмица насам се борим с умората и всички, които искат да навличат бебето или да го водим на доктори … Ще се справя 😉

Честито Макси ! Да си здраво мило детенце, да пълниш на мама и тате сърцата с гордост, очите с любов, душите със много ама наистина много весели моменти, за които да си спомняте един ден заедно, разлиствайки семейните албуми пред погледите на пра правнуци 🙂 и да похапвате дружно я домашна тортичка я мъфини :)))))

Инкоо,а случайно да раздаваш и рецептата за онези трошливите бисквити с парченца шоколад ? Не, че тук му е мястото,де,ама гледам,че разговорът се позавъртя в кулинарна посока,пък и аз да си призная,често влизам на точно тоя пост по кафяно време и си отварям на голямо картинката с мъфините,че ми е много малинеста такава една:) А от всички видове кексове,бисквити,пастички и от сорта, Невена признава само твоите за Истински (винаги придружено с изречението “ЗНАЕШ кои обичам, тези са ДРУГИ !”)Помниш ли онова на Асен Босев за Мимето “искам бисквити, ала шоколадови, сладки, каквито ни дадоха Владови ” 😉

Как ли пък не! Те са ми запазена марка, на никого не ги давам :)!

Leave a Reply to Yo Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.