Categories
all about my mother

Реквием на гарата (шести септември)

Едно от нещата, които веднага ме впечатлиха след пристигането ми в Швейцария беше, че стойностното изкуство не е непремено капсулирано в изолирани пространства като галерии, театри или концертни зали, което го прави достъпно за хора, които иначе едва ли биха се осмелили да го доближат. Изкуството си присъства ненатрапчиво в ежедневието за да забавлява хората, да ги кара да се замислят в случай, че го забележат, да украсява, а не за да дава повод само за снобски разговори по арт събития (което не означава, че такива липсват).

В осем часа тази вечер се закрива фестивала Origen с изпълнение на Моцартовия “Реквием” във фоайето на централна гара Цюрих. Донесена е сцена, подредени са столове, всичко това е заградено с платнена стена, билетите са на цени между 60 и 80 франка. Преминаващите пътници обаче, логично, ще могат да чуят цялото произведение съвсем безплатно и може би неочаквано. Благородно завиждам на пристигащите, представям си сащисаните им лица докато наоколо кънти Kyrie – гара е това, акустиката ще е потресаваща.

Майка ми, която обичаше класическа музика и ненавиждаше влакове с еднакъв интензитет, щеше да е във възторг от идеята. Ако беше жива сега щяхме да сме сред публиката.

Днес е рождения и ден.
Щеше да навърши шейсет и пет.

3 replies on “Реквием на гарата (шести септември)”

Право в сърцето … И никога не спира да боли от липсата на майките ни.

Топло, точно, сърдечно…
Обожавам швейцарските гари – от най-малките до най-големите. Точно заради присъствието на всички измерения на живота. Може би затова и практически живея в тези гари и влакове. Преди няколко години в кафето на гарата в Тун, ентусиасти-приятели бяха направили жива online връзка с един град в Норвегия, за да покажат сутрешния ритъм на двата града. Беше чудесно преживяване. Всеки, който можеше да отдели поне 5 мин. от забързаната си сутрин, ставаше участник във виртуалната разходка и виртуалния разговор.

В тези ранни септемврийски дни моята майка също винаги е тук, около мен и я разхождам из местата, които тя не видя и не съпреживя с мен в този живот.

Да бъдем добри родители като майките ви в тяхна памет, момичета!

Leave a Reply to Pavlina Iossifova Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.