Раждането на София (естествено, спонтанно, без упойка) се оказа последната част от драматичното оперативно раждане на Макс през 2010.
От тогава съм си носила съмнения, че подсъзнателния ми страх е саботирал естественото раждане. Че съм можела да направя нещо за да си спестя операцията – примерно да си дам повече зор с пренатална йога, вместо да набивам шоколадови пуканки и да гледам “24” в последните месеци от бремеността.
Не съм подлагала на съмнение професионалната компетентност на д-р Маркс и на всички останали които се грижеха за мен тогава. След огромното внимание което ми отделиха бях изпълнена с признателност и затова гледах на раждането на Макс като на приключение, а не като на ужасна, страшна история, в която съм била жертвата.
Но знанието, че нещо не е протекло така, както съм искала определено ме скапа за дълго време, и доведе до някои положителни компенсаторни реакции (настървено кърмене на всяка цена) и много отрицателни – чувството, че съм пропуснала нещо, че във всяка стъпка от тук нататък има голяма вероятност да се издъня, защото нищо не е под мой контрол.
Това сигурно звучи налудничаво за всеки, на когото не му е минало през главата или за всеки, който има повече здрав разум от мен (на Карин, примерно, сигурно и през ум не и е минавало). Оказва се, че човек лесно може да се побърка под влияние на хормони и перманентно безсъние. На всичкото отгоре още в първите седмици тогава се заех с хиляди допълнителни и ненужни неща, само и само за да се почувствам back in the game.
Най- голямото облекчение от връщането ми на работа беше точно чувството, че имам нещо на което да стъпя здраво след свободното падане на ранното родителство.
Всичко това е било надлежно описано в болничния ми файл, защото всеки който го отваряше около раждането на София ме поглеждаше стреснато и задаваше подозрително еднакви въпроси.
След няколко дена на спокойствие в болницата ми се избистриха следните заключения, closure, така да се каже:
– в Швейцария изчакват максимум 24ч. след изтичането на водите за започване на естествено раждане; мен тогава ме чакаха 34ч. – защото д-р Маркс знае какво прави и защото мноооого настоявах;
– както каза Марсел “Бяхме във flank two position” – Макс наистина е бил заклещен поради омотана пъпна връв и повдигната глава; Сега знам вътрешното физическо усещане когато бебето е в правилна изходна позиция;
– Макс не е жертва – ах, горкото бебе родено със секцио – той е бебе герой, и не бил пасивно-агресивен към мен, просто е бил уморен от дългото раждане. А теорията на онази хомеопаричка, че Макс има проблеми със съня поради оперативното си раждане е пълна дивотия.
Ще разкажа подробно за раждането на София в близките дни – stay tuned :)!
4 replies on “Раждането на Макс – последна част”
Много се радвам, че имаш closure. Никога не забравяй, че си най-добрата майка на света, каквото и да става!!!
Чакам повече. Прегръдки!
Радвам се, че макар и две години по-късно, историята придобива по-приятни окраски и че със заключенията, които си си направила, нещата си идват на мястото.
Чакам първа част на история номер 2 🙂
Чета от два дена за Макс – за раждането му, за увитата пъпна връв, за спането му, за храненето му, даже и заключението на хомеопатичката е същото и си викам “леле някой е описал съвсем точно моя синковец”. Само дето при него раждането беше естествено, доста трудно и жестоко, но това е друга история 🙁
И тогава виждам датата на раждане, ами той Макс си е чиста проба зодия Овен, като мойто дете 🙂 /даже и датите им почти съвпадат – мойто дете е на 17.04/
Брех, наистина ли:)?! Дано поне ти да не си се тормозила за глупости като мен :)!