Раждането на Макс – последна част

Раждането на София (естествено, спонтанно, без упойка) се оказа последната част от драматичното оперативно раждане на Макс през 2010.

От тогава съм си носила съмнения, че подсъзнателния ми страх е саботирал естественото раждане. Че съм можела да направя нещо за да си спестя операцията – примерно да си дам повече зор с пренатална йога, вместо да набивам шоколадови пуканки и да гледам “24” в последните месеци от бремеността.

Не съм подлагала на съмнение професионалната компетентност на д-р Маркс и на всички останали които се грижеха за мен тогава. След огромното внимание което ми отделиха бях изпълнена с признателност и затова гледах на раждането на Макс като на приключение, а не като на ужасна, страшна история, в която съм била жертвата.

Но знанието, че нещо не е протекло така, както съм искала определено ме скапа за дълго време, и доведе до някои положителни компенсаторни реакции (настървено кърмене на всяка цена) и много отрицателни – чувството, че съм пропуснала нещо, че във всяка стъпка от тук нататък има голяма вероятност да се издъня, защото нищо не е под мой контрол.

Това сигурно звучи налудничаво за всеки, на когото не му е минало през главата или за всеки, който има повече здрав разум от мен (на Карин, примерно, сигурно и през ум не и е минавало). Оказва се, че човек лесно може да се побърка под влияние на хормони и перманентно безсъние. На всичкото отгоре още в първите седмици тогава се заех с хиляди допълнителни и ненужни неща, само и само за да се почувствам back in the game.
Най- голямото облекчение от връщането ми на работа беше точно чувството, че имам нещо на което да стъпя здраво след свободното падане на ранното родителство.

Всичко това е било надлежно описано в болничния ми файл, защото всеки който го отваряше около раждането на София ме поглеждаше стреснато и задаваше подозрително еднакви въпроси.

След няколко дена на спокойствие в болницата ми се избистриха следните заключения, closure, така да се каже:

– в Швейцария изчакват максимум 24ч. след изтичането на водите за започване на естествено раждане; мен тогава ме чакаха 34ч. – защото д-р Маркс знае какво прави и защото мноооого настоявах;

– както каза Марсел “Бяхме във flank two position” – Макс наистина е бил заклещен поради омотана пъпна връв и повдигната глава; Сега знам вътрешното физическо усещане когато бебето е в правилна изходна позиция;

– Макс не е жертва – ах, горкото бебе родено със секцио – той е бебе герой, и не бил пасивно-агресивен към мен, просто е бил уморен от дългото раждане. А теорията на онази хомеопаричка, че Макс има проблеми със съня поради оперативното си раждане е пълна дивотия.

Ще разкажа подробно за раждането на София в близките дни – stay tuned :)!