Categories
празник

Радини вълнения

Днес Макси има рожден ден – човек с мнение и с вкусове, почти говори два езика, човек, който изобщо не съществуваше преди две години и няколко месеца.
Вчера докато украсявах тортата за детската градина се увлякох в спомени и така се развълнувах, че зароних сълзи на няколко пъти. И направо се стреснах, тъй като изобщо не съм от плачущия сантиментален тип. Което ми напомни за следната история –

На двайсет и няколко си години леля Радка, сестрата на баба ми, заминала да живее при мъжа си в Чикаго. Предвид политическите, транспортни и икономически реалности по онова време за обикновения човек Америка е била далечно място, а не като сега, дрът-прът, да идем до Ню Йорк за уикенда, че Луфтханза прати мейл с промоция.

През 60-те години леля Радка и мъжа и най-стене имали възможността да гостуват на семействата си в България. Преди да тръгнат тя попитала лекаря си няма ли да и даде някакво хапче за всеки случай – все пак била възрастна жена, можело нещо да и стане на сърцето от много вълнение.

На което докторът отговорил: “Мадам, какъв е смисъла да се връщате по родните места ако няма да се развълнувате?”

***************

P.S. Макс така и не разбра, че днес е неговия ден – в градината потвърдиха, че е типично за децата на неговата възраст. Сутринта беше много впечатлен от тортата, но когато запалили свещите следобед не и обърнал особено внимание, защото тъкмо бил получил зелена бетонобъркачка.
Като се върна вкъщи тътреше и една кутия от пощата, и викаше “Тую! Тую! Отвориш!”. “Тую” – “подарък”, в градината нали пеят happy birthday to you.

4 replies on “Радини вълнения”

Честит рожденик! 😉

Да е жив и здрав, много лъчезарен и усмихнат!
Наистина в началото РД и дори тържествата в детската градина са по-голяма емоция за нас :)))

Мерси, Мая :)! За съжаление учителката забравила да щракне снимка. От една страна малко ме е яд, от друга – влизам и в положението, човек мисли за други неща когато е заобиколен от 12 джуджета

Честит рожденик!Да ви е жив и здрав и много да ви радва!Браво на Макси за двата езика!
Не е истина колко бързо растът бръмбарите малки!Винаги ми се е стувало супер банално някой като обяснява колко бързо растели децата,но сега от погледана родител…виждам ,че е точно така!Не ми се иска да расте толкова бързо,все едно всичко минава покрай мен,но пък няма такава радост когато видим поредното му малко-голямо постижение!
Много се радвам,че продължаваш да пишеш,въпреки че ти е ограничено времето.Като имаш време ще ми е интересно да прочета как ви минава деня с Макси и София.Предполагам ,че с второ бебе човек е много по-наясно с всичко ,но какви разлики виждаш при гледането на първо и второ бебе? Има ли неща които сега не би направила или които си пропуснала?
Поздрави

Благодаря много :)! Ще напиша, обещавам! Аз сега по цял ден тичам из новата къща – имам още кашони за разопаковане, а работата върви бавно защото кърмя често. София бързо се уморява и едно хранене се проточва около час, т.е. денят ми се струва по-кратък.

Leave a Reply to Мая Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.