Categories
разни

Работата и бебето

Имам чувството, че изобщо не съм спирала да работя.

Първия ден, петък, всички ми се радваха и се шашкаха наистина ли са минали седем месеца. Докато весело се социализирах и черпех с домашни бисквити IT прекара половин ден във възстановяване на достъпа ми до всички системи.

На втория ден, понделник, се обливах в студена пот. Някои от проектите ми са безвъзвратно преминали в чужди ръце. Сума ти народ са се прехвърлили в други офиси, напуснали или съкратени, това винаги е тъжно. Същевременно има куп нови хора на които тепърва имам да доказвам острия си ум.
Ъх!
На третия ден запретнах ръкави и влязох в релси, защото никой, дори и самата аз нямам време да се занимавам с личните си драми.

Сутрин ставам в пет и половина.

Приготвям шише с кърма, стягам се за работа и в седем съм във влака за Берн.
Докато си вдигна главата вече е 10:30, тичам да изцедя кърма – приготвили са ми уютно закътано помещение, даже си имам шезлонг.
Комбинирам обяда със срещи, после имам малко време за концентрирана работа защто в 14:30 пак е време за кърмата.
Когато работя от офиса в Цюрих ежедневието е по-комплексно, защото няма подходящо място за изцеждане.

Малко преди пет си тръгвам, за да съм в къщи преди 18. Приготвяме човека за сън и после се започва голямото приспиване (отнема между 30 мин и четири часа).
Между ходенето напред назад вечеряме някак си, аз пак сядам на компютъра да наваксам с работа и към 22 най-късно гледм да си легна защото после ставаме поне четири пъти докато съмне и трябва отново да се приготвям за работа.

От друга страна влязох в час моментално – в крайна сметка съм била финансов мениджър по-дълго от колкото съм била майка.
Не ми остава време да се шляя из интернет и съм самата концентрация за да мога да си тръгна рано.
Не ми остава време да ми домъчнее за Макси.
За първи път от много години работя по осем часа на ден, имам чувството, че съм на половин щат.

Преди едвам си свършвах работата за десет часа на ден.
Сега същата работа трябва да се свърши за по-малко от осем.

Чак съм заинтригувана!

5 replies on “Работата и бебето”

Ти си пример за перфектната сьвременна жена. В недоумение сьм как успяваш, но поне доказваш, че е вьзможно. Трябва да си много горда от себе си.

Виж сега как хубаво ме караш да се чувствам, inaxastra! И на мен не ми е ясно как се получава въпреки безсънието, отдавам го на кофеин и ентусиазъм, но да не забравяме, че е минала само седмица. Краткосрочната ми цел е да не хвърля топа до Коледа. Факт е, че всички жени които са решили да се справят наистина се справят. Винаги е добре да знаеш, че не си сам в подобна ситуация (ето на, lilia например).

Такава програма не ме плаши,не ми е чужда. Няма да ми се опре.А личните ми драми са нещо много мое, и никой няма да ме накара да се откажа то това.Преди всичко сме хора.Бебето ми ще си е добре -ще се грижа максимално за него.

Все едно на майка програмата слушам:) Приличаш все повече на нея:)

Според мен не е справедливо да се карат бебета да работят. Та те са още деца!!!

Извън кръга на шегата. НАистина е трудно с бебе, но немисля, че на някои от нашите родители му е било по-лесно. КАквито и да са били условията във времето. Донякъде за мен и това е смисъла да имаш дете .. т.е. да жертваш част от времето си и ако щете здравето си за него. Т.е. да отдадеш енергия за да си залсужиш най-голямото щастие.

Leave a Reply to Dinna Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.