Categories
гледна точка

Положителен факт

В прогимназията имахме една учителка, която с най- добри намерения беше въвела следния порочен ритуал – изкарваше пред дъската един-двама отличници и един двама изоставащи и посочваше на класа как едните трябва да се засрамят и да вземат пример от другите защото “тц-тц-тц!” и “моооооуже ли така бе, ученици!”.

Не знам кой ненавиждаше тази практика повече. Дори и в детския акъл възникваше въпроса тази жена сериозно ли си мисли, че може да създаде мотивация чрез унижение?
За добрите ученици в казуса имаше и допълнителна контра – даваше на популярните хлапета още една причина да ни избягват. Въздъхвах с облекчение когато руската рулетка ме подминаваше и на някой друг му се падаше да се черви за академичните си успехи пред колектива. Имах си достатъчно главоболия със социалните връзки в класа и без педагогическото мачете на другарката С. Пол Греъм има интересно есе по въпроса.

Затова никога не правя директни сравнения между България и Швейцария. Най- богатата и най- бедната страна в Европа са, това е достатъчно. Историята ни е различна. Позитивните швейцарски впечатления които споделям тук намирам за вдъхновяващи, защото ако някой някъде е измислил и приложил нещо си остава само да го тупна по рамото и да кажа – евала, как го правиш? Което не значи, че не завиждам – бога ми, къде ти! – но завистта не е практична.
И швейцарците са си изхвърляли старите перални в гората през 70-те. Преди 50 години те също са заключвали хората с умствена изостаналост в плевните си. Но вече не е така, това е по- важното.

Аз съм ного скептичен човек, по професия и по природа. И колкото и да ми липсват позитивни новини от България отказвам да ахкам пред псевдо положителни инициативи (гигантски паметник на Левски) или да национализирам успехите на единици надарени българи (малкия шампион математик от Бургас).

Но когато прочетох за ремонта на Националната галерия в София направо ми идеше да запея.
Няма да обяснявам колко е добър Владимир Димитров – Майстора, то от името е ясно.
Обаче, хора, забележете – подновен паркет!
Работещи тоалетни!
Достъп за колички – инвалидни и бебешки!
Това си е малка революция.
Моля ви, идете да видите!

История с картинки в блога на Каролинка.

6 replies on “Положителен факт”

Ааа, жива да си ! Отивам, отивам ! Никога не бях влизала, за разлика от Природо-научния музей (да ме пита човек :)) … то много харно вътре, бе! Добре, че сте ми ти (Swiss) и Ани (USA) и по-различната ви гледна ви точка , та да се огледам наоколо с други очи , сериозно това – много позитивно тъй ми действате 🙂 Другия път ще отидем в Оброчище, ти да видиш 🙂

Са радвам, са радвам – както казва Марсел :)! Ани да не би и тя да пише някъде си извън The Book of Face?

Потвърждавам че и ремонта в галерията и изложбата си заслужаваха!

Ние като бяхме имаше 2 бебешки колички! Е, само външните стълби ги взехме на ръце, с помощта на един минаващ мъж. Ще се върнем пак там между 16.09 и 7.10 – удължават експозицията, щели да разместват нещо, но Леа пита пак за момчето с гроздето, а мен ме впечатли една джамия (непознат за мен период на Майстора), та пак ще се върнем да ги видим 😉 за сметка на това, днес пробвахме новото метро…нито един работещ асансьор…

Ааагргхххх, ама нали е уж ново метрото как така ?!?

Leave a Reply to Краси Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.