Categories
гледна точка

Относно задължителното образование от четири годишна възраст

Тази седмица до мен достигна ехото на протеста за задължителното обучение от четири годишна възраст. И не му обърнах внимание защото в социалните медии е пълно с професионални опозиционери. Те са ПРОТИВ всичко, имат силен глас, но не и смислени аргументи, все ТЕ са им виновни и най-важното – никога не предлагат решение. Ама никога. Айде да не давам имена.

От една страна е голямата патърдия как не достигат детските градини, от друга училище за децата на същата възраст е “не-не!”. Останах с чувството, че както винаги някой нещо не е обяснил както трябва, защото продължавам да не вярвам в конспиративни теории, че ТЕ са намислили нещо злокобно и трябва да се пазим с всички сили и средства.

Добре че беше Митана да ми обясни с едно изречение проблема, за което съм и много благодарна.

Когато за първи път чух, че моите деца ще тръгнат на четири на задължителна предучилищна в Швейцария ми се изправи косата.

Моят първи клас, с изключение на тържественота откриване на учебната година и на другарката Хинева, беше тъжна история. Аз тежах 18кг., а чантата 8кг.
За обяд си отивах вкъщи, другите се хранеха на стол, където миришеше неприятно. После, клюмайки, се връщах пак на училище при друга учителка, другарката Бобева, която беше зла, зла, млада жена. Понякога имахме рисуване и моделиране при допълнителна другарка – отегчена млада жена.

Във втори клас се започна месомелачката първа/втора смяна, седем часа в сряда, торбата с дрехи за физическо, голямо междучасие през което учителките се пререждат на бюфета за закуски и т.н. – това всички сте го минали.

Тогава и през ум не ми е минавало, че всичко това не е редно, просто не предполагах, че има друг подход. Обаче, гледайки швейцарския опит, ранното училище може да бъде организирано по съвсем човешки начин.

Малко швейцарчета ходят на КИТА – доброволна целодневна градина, като моите, но всички задължително тръгват на kindergarten, нещо като нашата предучилищна, на четири годишна възраст. Там, за ужас на американци и англичани, “на нищо не ги учат”. Докато в англоезичния свят (а може би и на други места) децата започват да четат на 3-4 години, в Швейцария програмата има други цели. Предучилищната е четири пъти в седмицата и само до обяд. Децата трябва да са излезли от памперсите и спокойно да свикнат да остават без родителите си за няколко часа. Няма натиск – майката на нашия комшия Тоби ходи заедно с него в предучилищната почти месец докато детето и се почувства комфортно.

Според председателя на родителския комитет протестиращ срещу идеята малките деца имат нужда само от родителите си, но той греши – децата на тази възраст могат да се облагодетелстват от хиляди неща, които не могат да получат от семейството си. Научават се да разговарят, да спорят, да обясняват, да разпознават чувствата на другите, да имат търпение, че не винаги могат да получат каквото искат, че са заобиколени от себеподобни и трябва да се научат да живеят с тях.

Много мъгливо ли прозвуча?
Спомняте ли си как в първи клас все имахме “проблеми с дисциплината”. Деца, които не слушат, не запомнят правилата – че вдигането на ръка е знак, че искаш да кажеш нещо, деца които постоянно крещят или се бият в междучасията. Точно тези проблеми се решават със задължителната предучилищна. Нормално е децата да са шумни, разсеяни или агресивни ако никой не им е показал как да управляват енергията си. Според швейцарците от четири до седем годишна възраст има достатъчно време спокойно да ги въведат в реалността извън домовете им, там, където те не командват парада, но пак ще са уважавани ако уважават околните. С тези умения в първи клас, на седем, всички спокойно могат да започнат да се учат да четат и да смятат без допълнителен стрес от липсата на социални умения. Друго предимство е, че децата от чуждестранни семейства се научават да говорят на немски, така че няма да се окажат изоставащи лузъри безнадеждни в първи клас. Представяте ли си колко би било полезно за малките циганета да научат български преди първи клас.

Така че, не съм съгласна с аргумента, че “на четири години социализацията е да излизаш навън и да си играеш с децата, тоест да имат някакви взаимоотношения, би било добре родителят да бъде наблизо, за да може да има контрол.” Предучилищната не е заместител на семейството и играта с приятели, тя е възможност да обогати опита на децата и да улесни социализацията им като самостоятелни индивиди.

Не съм съгласна и с довода “който няма пари да си дава детето там, ние, останалите, ще се оправяме сами”, “обучение вкъщи” и тинтири-минтири. “Всеки за себе си” е неефективния принцип на джунглата, обединението е символ на цивилизацията. Честно, нима детето ми ще живее добре с идеалното образование осигурено от моите пари, ако после ще трябва да живее с хора, чиито родители не са можели да си го позволят? Обучението, както и здравеопазването, трябва да е еднакво добро за всички деца без значение от заплатите на родителите им. Това е работа на държавата, затова плащаме данъци.

Съгласна съм обаче с гледната точка на Митана, че никой нормален човек не си би дал детето при нула гаранции, че обучението му ще е като в швейцарското училище.

Ако аз отговарях за тази реформа, щях да планирам една година разяснителна кампания. В никакъв случай нямаше да я нарека “училище от четири годишна възраст”, предвид как всички сме травмирани от българското училище.

После щях да въведа пробни предучилищни на няколко места в страната – само за желаещи с възможност да спрат детето си ако преценят, че не му се отразява добре.
Щях да осигуря образовани и мотивирани учители, за които тази работа е призвание. Има такива хора. Щях да им осигуря прилични заплати и малки класове и директна отговорност.

След това щях да следя развитието и всяка седмица, и да поощря деца и родители да споделят добрите си впечатления. Хората, всички хора, не вярват на чиновници и говорещи глави по телевизията, те вярват на бг-мама.

От ранното тръгване на училище/предучилищна ще спечелим всички, но само ако е въведено с необходимия брой квалифицирани и амбицирани хора. В противен случай май наистина е по-добре да се изчака.

29 replies on “Относно задължителното образование от четири годишна възраст”

За съжаление между българските и швейцарските детски градини прилики почти няма. Ако Тоби (комшийското дете) е имал късмет майка му да може да го съпътства седмици наред и той постепенно и безстресово да свикне с новото, то в държавните детски градини и ясли в България родители НЕ се допускат. Нито първия ден, нито никога! Реално родителят дори няма личен поглед, как протича един ден на детето му в детската градина. Да не говорим за огромния стрес и травма на детето, което до този момент е било денонощно с майка си и изведнъж бива “хвърлено” в напълно непозната среда, с непознати хора и без ясно да може да си представи колко е половин ден, за да е спокойно, че мама ще дойде на обяд да го вземе.
Групите са от по 25-30 деца, надзиравани от една учителка и една лелка. Обикновено сред тях има и болни деца, защото много малко родители в българия могат да си позволят да вземат често болничен и въпреки това да си запазят работата. Не рядко детето ти бива бито, хапано и тормозено. Гледането на безумни филмчета и детски тв-програми е обичайна практика, защото все пак и учителката иска да подвие крак, а аз дори не си представям какво е, да си един възрастен с 25-30 деца на 4-ри или 5 години….
И още и още….
Алтернативата на този етап са родителските кооперативи, където родители със сходни виждания за начина на отглеждане на деца, наемат подходящ терен, назначават избран от тях педагог, психолог и могат във всеки един момент да участват в игрите и обучението на децата си.
Новият закон обаче ги обяви за неправомерни и родителите, избрали този вариант, ще подлежат на глоба…

Напълно ти вярвам. Вярвам също, че щом някъде има по-добър вариант можем да го изискваме и за децата в БГ и да го внесем без да откриваме топлата вода.

Всъщност никой от подкрепящите задължителната градина от 4-ри год. възраст не взима отношение към това, че родителските кооперативи остават извън закона. А това е основото мото на протестиращите срещу закона. Защото в момента това е единственият начин един родител да бъде въвлечен в учебния процес на детето си. В Швейцария, предполагам, е недопустимо на родителите да се забранява да влязат в учебното пространство на децата.
Ако промяната идваше в обратния ред – да се промени начина, по който в момента се провежда обучението, отношенията с родителите и т.н., надали щеше да има толкова силни съпротиви.

Наистина, защо е толкова проблематично да се легализират кооперативите -те са решение на проблема с яслите, поне временно. Чувала съм, че има швейцарски детски градини, в които родителите не влизат в помещението където са децата, за да бъде ясно за тях, че градината е тяхно собствено пространство. Което не означава, че родителите са държани на тъмно относно процесите или обстановката в която са децата им. На мен този подход не би ми допаднал, защото съм подозрителна :).
Друго се сетих обаче -тъй като тук е директна демокрация, задължителната градина мина през референдум и също имаше хора, които не се съгласиха с идеята. Обаче мнозинството от гласовете беше за и – vox populi vox dei – стана задължителна.

Yo, mnogo mi haresva tvoya podhod, analitichen s method i testova i controlna grupa! Az sum golyam privarjenik na Angliiskata detska gradina. Prilikite s Bulgarskata sa malko, no sas Shveicarskite koito opisvash ti mnogo poveche. Osven tova v kvartal kato Richmond kadeto pochti vsyako dete raste s nyakolko ezika i kulturi, detskata gradina e ne samo nachin na socializaciya no i dostup do mestniya ezik i cultura vav formata na igra. Predi da doidat domashni, testove i roditelski ambicii 😉

@Стефка През есента имах шанса да направя деветия маратон за доброто на Варненската литературна школа за деца и ученици с група “Усмивка” от ОДЗ №11, Варна. Срещнах среда, учители, деца и родители, които ежедневно вършат чудеса със съзнанието, че са естествени и се подразбират. В тази детска градина не видях нищо от това, за което свидетелствате. Като човек от образованието знам, че много често родителите не познават своите права или отказват да ги ползват. Това ме провокира да предложа на отговорните майки и татковци да проучват нормативната база, която урежда взаимоотношенията в детската градина или в училището, и да устояват родителските си права, както са разписани в норматива. Това е отговорност към децата, която в БГ по-често не се проявява, отколкото да се съзнава. Защото не са редки случаите, в които – казано през поговорката – царят дава, но пъдарят не дава, а човек не си прави труда да узнае, че всъщност царят дава и пъдарят просто трябва да бъде сложен на мястото си.

Знаеш ли, аз си мисля, че повечето въпроси не са от нормативната база, а от ретро образование. Примерно изпращането сутрин – защо е забранено на децата да махат на родителите си? Това знаеш ли колко пъти го чувам от много приятели. Ами детето винаги ревяло, по-добре да се претупа тая част. Персоналът просто не е в час със съвремените похвати и си кара както си знае.

Синът ни е първокласник. Ходи на ясла/детска градина от 14-месечен.
Четейки горното стигам до извода, че явно е голям късметлия.
Откривам доста от целите, поставени пред швейцарските Kindergarten, постигнати с него от нашите си родни ясли и градини.
Явно наистина проблемът не е толкова в настоящата, бившата или бъдещата система – тя може да е работеща – когато обществената и родителската нагласа го позволява.
В тази връзка, много ме радва този блог, защото ни показва – интересно и многостранно – една (чрез коментарите и повече) правилна нагласа при възпитанието на деца (и възрастни).

Виж сега как се зарадвах :)! Дано и на хубаво училище да случи детето, и си прав – трябват дружни усилия от родителите и учителите и нещата се получават. Всъщност, аз мразех моята детска градина едно време само поради три неща – храненето насила, задължителното спане след обед и трагичната раздяла с майка всяка сутрин. И трите проблема могат да се решат от раз! Всичко останало – занятия, песни и танци си беше тип-топ.

@Стефка, от написаното от вас е повече от очевидно, че детето Ви не е ходило на градина, личи си по заучените приказки. И относно градините и грижата в тях, и относно “безотговорните” родители, дето си “хвърляли” децата там, без да имат никаква идея какво се случвало с тях и как минава денят им. Смешно е.

Леа ходи от 5,5 месечна на “обществено” отглеждане. Тръгна във Франция, от 9 месечна продължи тук, в България. И там, и тук в началото оставах с нея, докато не ми кажат “вървете си, вече няма нужда от вас”. На 2 и половина вече, на “раздяла” в яслата ме целува и казва “приятен ден, мамо/тати”(в зависимост кой я води). Вечер трудво я откачам от яслата, за да си я прибера у дома. Четох, че в доста държави е така – насочването на вниманието към колектив, съсредоточаване и търсене на това какво му е интересно на детето, какво обича да прави – да рисува или да рови в пясъка. Има уважение към това дете. В България вероятно това драматично “несъгласие” със “задължителна предучилищна подготовка” е резултат главно от недоверието към персонала, на който ще оставяме децата. Всъщност голяма част от служителите в градините са носители на точно този синдром, останал от онова време, когато беше задължително всичко – да ядеш (аз лепях филиите под масата), да пееш (не обичах и си кривях гласа, та ме гонеха от часа и спокойно четях в съседната стая) и подобни…Ако се промени мисленето на повечето “другарки” … ще са спокойни родителите, децата и всички ще са спокойни.Кога и с какъв ресурс обаче може да стане това? Не зная, наистина.

ШВЕЙЦАРИЯ

Децата започват задължително образованието си на 4 или на 7 години в зависимост от кантона, в който живеят. Родителите имат правото да образоват децата си у дома, като разпоредбите в отделните кантони са различни. Над 200 семейства обучават децата си у дома. Данните са от 03.2011 г.

Има право на избор на формата на образование. И нека не забравяме, че парите все пак са предвидени за подготовка на групи за 4 г. в училище. Справка – ОП “Наука и образование. Вие можете сляпо да вярвате на другото,коетосе чува. А в училищата ни класните стаи са дупка в сравнение с тоалетните на детските градини в Швейцария. Та се питам защо леко пренебрегвате тези факти. И още – повечето родители които сме против задължителност, са се доверили на детските градини и децата им са там. Въпросът е в друга посока. Ако Вие я разбирате така, то аз я разбирам по друг начин. Вярвайте в каквото искате. Радвайте се на детето си. Вярвайте, че само 1 процент родители не искат детски градини, макар че ясно се вижда, че само 1 процент родителски НПО са ЗА Задължителност. Вярвайте, че само 20 процента не ходят на детска градина, защото 80 процента смятат, че тя трябва да е задължителна. Следователно, вие вярвате, че щом 90 процентаот децата ядат чипс,той трябва да стане задължителна закуска в детската градина.

Много обичам, когато избягали хора, живеещи далеч от Бг действителността започнат да се бъркат във вътрешната политика. Ясно е, че си избрала Швейцария. Приемай и смятай техния начин на живот, най-общо казано, за правилен. Но нямаш право да се бъркаш там, където твоето дете няма да израсне. Виж лайната и мизерията, виж скапаните от условия хора, учители и т.н., виж как безработен ще може да ходи на детска градина с детето си, виж кой ще изостави работа, за да търчи напред – назад. И бъди сигурна, че положението тук, няма да има нищо общо със швейцарското дори и след 50 години. И ти не работиш нали?! Само мъжа ти!
Айде, нека по заплати, сигурност, здравеопазване да станем като швейцарците и тогава да си мерим … детските градини или предучилищни. Твърдо против съм да пусна 4 годишно дете в “социална” институция. А, и забравих, като толкова добре се социализират от малки, защо толкова западняци живеят самотно, нямат приятели, самоубиват се или имат някакви психични отклонения?
Хайде, със здраве!

Mnogo grub otgovor i po nikakav nachin neargumentirana pozitzia….I chto se otnasia do “rabotechi” i “nerabotechti roditeli” samo za informatzia chte vi kaja che vav Frantzia maichinstvoto e samo tri mesetza …Vse pak e preporachitelno v Balgaria da si sverime tchasovnitzite;

И аз смятам, че нямаме нужда от чуждестранни съвети. Особено от хора, които обичат да обобщават, без много да мислят. “Всички сме травмирани от българското училище”?!

Само мен ли ме тревожи това, че всички сополиви циганета ще бъдат зорлем натикани в градините заедно с нашите деца? Щото иначе няма детски… Аз съм “за” социализацията на децата, горещ привърженик съм на детската градина, и двете ми големи деца са ходили в общинска детска градина от 3-годишна възраст. Но сега, за третото си дете не съм толкова сигурна в каква среда ще попадне. Ако трябва циганчетата, или децата, които не говорят български език да се научат предварително на езика, ако е нужно на някого да се внуши, че не може да се плюе, бърка в носа, кашля и маже навсякъде, нека има специални подготвителни групи за тези деца. Да се влиза в първи клас с изрична декларация, че детето ти владее български на ниво, позволяващо обучението му. Защо трябва да е задължително на 4 години да пратиш детето в среда, която не можеш да контролираш?

Здравей Йо,

мисля че хората гледат с огромно недоверие на задължителната предучилищна подготовка, защото не са убедени точно къде ще настанят децата т.е. градините са препълнени и на всеки му е ясно, че най-вероятно деца на 4 год. ще бъдат натъпкани в голи класни стаи …
Аз от нашата градина до голяма степен съм доволна. Най-лошото е, че в началото просто нямаше адаптация – оставяш го в непозната и за двамата среда и офейкваш, а то се чуди какво му се случва. Разбирам, че няма как 30 майки с 30 деца да стоят в една макар и голяма стая, но все пак би могло да се измисли нещо като например постепенно приемане на новите деца, за да има място и за родители за период за адаптация на децата, а не наведнъж целия народ.
Иначе за чао няма проблем да си казваме, имаме си ритуал, пожелаваме си лек ден и т.н.

Като родители, трябва да имаме избор, това си мисля. Но си мисля още, че това което се цели вдействителност е да се интегрират ромските деца, в по-голяма или в по-малка степен. Проблемът е че за тази част от обществото се иска по-твърда ръка и елемент на задължение, наказание.
Ако 4-годишното ти дете не е част от обществената образователна институция, държавата ще може да ти наложи глоба, да ти спре помощи и осигуровки вероятно. Друг е въпросът дали ще проработи за ромите.
Колкото до промените в начина, по който се случват нещата днес в повечето детски градини, то това зависи от нас, да изискваме, да се ровим в правата си, възпитателите ще се сменят, дано само моралът им да е висок, ето това не можем да променим.

Аз за ромите не зная, но смятам, че с тази мярка ще успеят да “влязат” в системата деца с проблеми (аутизъм, Даун и други), за които Е важно да се интегрират в обществото. Защото сега не ги приемат…жалка картинка е реакцията на родители, като разберат, че в групата ще има “такова” дете. А те са част от обществото и имат еднакви права и нужда от образование, както “другите”, нали?

do tania
Ne mi hvalete Francia, frenskoto uchilishte ima tolkova problemi, che i balgarskoto v sravnenie s nego e cvete. Zashto ne spomenete , che v tn, uchilishte, ot godini zadaljitelno za Francia, decata spiat na diusheci na zemiata za ikonomia. A izobshto ako im se dade vazmojnost na decata da imat sledobeden san, shtoto decata vav Francia nasilstveno im otnemat detstvoto , zapochvajki ot tri godini da im tapchat glavite samo s bukvi i cifri. Moito dete jivee v usloviata na zadaljitelnoto frensko uchilishte i posledstviata ot prekalena umora ot celodneven prestoi, bez da ima neobhodimite uslovia, naprimer da sa s pantofki, a ne po 12 chasa s obuvki , v edna klasna staia , a ne pomeshtenie za igri. Jiveia ot godini dostatachno dalgo , za da poznavam otblizo posledicite za decata ot zadaljitelnoto zatvariane na decata v ramkite na niakolko m² metra. Prosto kato vsichko v Balgaria izkopirahme zapadnoto obrazovanie, koeto e mnogo po-losho ot tova, koeto beshe v Balgaria.

Извинявам се предварително, ако на някой му се стори малко грубо моето мнение. Но все пак искам да попитам, какви родителски кооперативи и тем подобни глупости. Коя е тази майка или този татко на което детето му е на 4 или 5г. и той стои в къщи да го гледа, учи и възпитава. Това ли му е призванието в живота и ако е това, и смята че е по-кадърен от всички учители, възпитатели или лелки (както ги наричате) защо не е станал такъв, а си стои в къщи и оправдава липсата на каквито и да е амбиции, развитие и успехи в неговия си живот с това, че трябва да гледа дете. Ако вие имате една хубава работа, в която се развивате и доказвате всеки ден и сте успели хора, защото смятате, че ако пуснете детето си на градина то няма да стане като вас, щом вие сте успели, значи и то ще може. Какъв пример му давате като стоите в къщи до 7, 8, а може и до 10 годишната му възраст, много си умен, за да ходиш на градина, а после – много си умен, за да ходиш на работа. Създавате един безполезен “умник”.

Здрасти Светла, не, не ти е грубо мнението. Има хора, които искат да стоят вкъщи и да си гледат децата – аз не виждам нищо лошо в това. За някои е призвание! Само че не за всички. Затова е най- добре е просто да имаме избор 🙂

Аз само не разбрах защо са намесени тук родителските кооперативи и какво общо имат те с оставането вкъщи? Кооперативът е форма на отглеждане/образование в която немалка част от децата са именно на РАБОТЕЩИ родители.
А това, че за дадени хора отглеждането на децата е призвание или поне приоритет пред кариерата, е въпрос на личен избор и усещане и по никакъв начин не е лош пример. “Ако вие имате една хубава работа, в която се развивате и доказвате всеки ден и сте успели хора…” – еми, не винаги случаят е такъв.

Поздрави от Цуг
Случайно се натъкнах на темата и искам да споделя опит и мнение от образователната система в Швейцария / по специално в частта предучилище Grunshtuffe/
Дойдохме в началото на август 2012 с усещането, че това е нашата последна възможност за опит за живот извън Родината / не ме разбирайте криво, обичаме си я, но не намираме реализация/.
Малката ни дъщеря много страда по групата в детската градина / тя беше на 4,5 години/, страданията продължават и сега / вярно е, че много рядко засяга темата/, въпреки уверенията на frau, че за 6 седмици тя ще се аклиматизира.
НО в средата на октомври се наложи да се върнем за 2 седмици в България…реакцията на дъщеря ни беше ” хайде да се връщаме в Швейцария, тук е много мръсно”.
На моменти още не й е много ясно, защо местните не искат да играят с нея / тя е жива, подвижна и много открита към всичко около себе си / постоянно обясняваме, че децата тук са тихи и кротки. На 25,02,213 имаме насрочена среща с колектива от Grundshtuffe с преводач от немски на български, защото както се изрази frau, на английски не може да се изрази така добре.
Явно още време ще е нужно да привикнем / и тя в това число/ с нравите тук.
Не искам да уча никого на нищо, но е факт, че тукашните са спокойни и много изобретателни, великите цели на нашата / българска / образователна система се постигат ПЛАВНО.
Факт е, че често ми се казва, че дъщеря ни нарушава личното пространство на някого / според мен просто обича да усеща близастта на децата и постоянно иска да държи някого за ръка/
Факт е, че и учителите и децата контактуват така както не съм виждала в България / начален учител съм/.
Факт е, че винаги когато поискам получавам информация за детето.
Факт е, че всеки месец на 2 ри / освен, ако не е почивен или празничен ден/ мога да отида в училището без да съм предупредила предварително.
Факт е, че материалната база е на светлинни години от нашата / в България /.
Факт е, че тукашните са самотни и саможиви.
Факт е, че когато е с кашлица и аз искам да я задържа в къщи, Frau се обажда и се интересува наистина ли е много тежко положението и, ако не е ме МОЛИ да я пусна в групата.

…може би истината е някъде по средата…

С поздрав най-сърдечен:)

Здравейте! Наси още ли си в Цуг? На пролет се местим във вашия район. Да се намерим във Фейса.
А какво ще кажете за допълнителните занимания платените в детската градина в България, които са сложени в програмата сутрин, а задължителната математика и бълг.език след сън, когато концентрацията на децата вече е към нула?

От онова, дето “всички сме го минали”, нищо не съм минала, макар да си учих и завърших в България по време на лошия соц.

Много съжалявам, че сте попаднали на толкова лоши или пък просто безразлични учителки. Моите бяха прекрасни, едни от най-благородните хора, които съм срещала в живота си. А началната ми учителка беше просто вълшебница. Понеже съм сменила общо 6 училища в 2 града и учителите поголовно бяха такива, явно е било по-скоро закономерност, отколкото изключение.

Права сте, явно съм попаднала на незаинтересовани преподаватели. Чудесно е, че имате толкова добри спомени от началното училище!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.