Categories
храна

Овесянки

Преди години престанах да купувам готови сладкиши и бонбони, защото пред захарта нямам капчица воля. Не мога да си взема шепа М&Мs, аз трябва да довърша до дъното пакет тип “за цялото семейство” – купуването на гигантски размер винаги изглежда най-разумно, икономии от мащаба, нали.

Верно е, че когато знам точно колко масло, яйца и брашно съм забъркала в собствения си сладкиш го изяждам с не по-малко удоволствие, но с повече респект. А и домашните сладкиши никога не са XXL поради ограниченията от инфраструктурата в една стандартна кухня.

Днес тук е -17С, т.е. спешно се наложи да запълним будните часове на Макс с нещо различно от разходка навън – строихме кули, гледахме “Ну погоди!”, пляскахме с ръце в пълен с вода умивалник, накрая опекохме и тава от овесянките на леля Тане защото са адски вкусни, а днес е и рождения и ден.

Публикувам им рецептата за да я имам на едно място, иначе все я губя:

200-250 гр. овесени ядки
125 гр. масло
2 яйца
1 ч.ч. захар (сложих само половин, защото толкова беше останала)
10 супени лъжици брашно
2 супени лъжици какао

От тестото излизат 36 топчета, които се нареждат върху хартия за печене и се оставят за 10 мин. във фурната при 180С.

От тази седмица съм в болнични и съм прегърнала домакинята в мен, както би казала Кейтлин Фланаган.
Ставам в 6:20 вместо в 5:30, пия кафе вкъщи, в порцеланова чаша вместо на гарата в картонена.
Много съм дзен!

Остават ми нещо като три седмици.

14 replies on “Овесянки”

и тук пак Йо: наслаждавай се на спокойствието! 😉
че с появата на 2рото човече ще отнеме време докато отново стигнеш до “дзен формула ” … макар че се достига – Господ е благосклонен с 2рите деца 🙂

много целувки от ледена България ( минус минусови + сняг и лед)

Ива

и всичко да е леко и хубаво!

Ооо, права си, права си! Затова всяка секунда ми е запълнена със заетости които биха били немислими в присъствието на деца – едно или две!
Надявам се да си дойде на термина, че тази седмица имам куп задачи, а другата д-р Маркс е във ваканция.

хайде дано си изчака времето
п.с. много ми харесва името на сладките “Овесянки” , толкова вкусно звучи 🙂

стискам палци всичко да мине леко и хубаво!

Един от най-романтичните ми спомени след раждането на Макс е гостуването на сестра ми. Пристигна от Дъблин за три дена, през които готви, чисти, зареди хладилника с храна като пред военна блокада и на изпращане остави планина от овесянките върху кухненския плот. После намерих и няколко пълни метални кутии, за всеки случай. Та в онези първи седмици, в които ние с Марсел залитахме зомбясали по коридорите от недоспиване, овесянките ни спасиха живота 🙂

Такаааа, видях рецептата и веднагически се спретнах 😉 но половинка доза само 😉 имах едно яйце 😉 прекрасни станаха, а за да ги гризка и моето пате, замених какаото с брашно от рожкови дървета 😉 нафренски е caroube, все забравям обаче английския превод!
Благодаря за вкуснотата!
Пожелаваме ти да изчака бебето да си свършиш заплануваното, да се насладиш на оставащите дни и да е леко и радостно събитието!

Аз без какао не си ги представям, ама щом казваш – respect :)! Важното е, че не са M&Ms

Ехаааа, каква межд известност развиват овесянките на л Тане. Тя е мн доволна, убедена съм. Честно, не ми дойде наум да направя сладкиш за РТ-то й, някак въобще не се сетих за нещо такова. Иначе е супер, че си сложила рецептата, въобще не знам къде бих могла да я открия.
И за разтуха на Макс – приказката на Дима на 5 г., от Маратона е, любима ми е, позволявам си да ви я сложа, защото целият фейс я знае:)

Дима Неделчева 5 год.
Имало едно време една кокошка.
Видяла тя един крокодил.
-Здрасти Крокодил!
Атой изръмжал и й отхапал крака. И така тя си нямала един крак. Отишла в магазина за крака. Търсила, търсила ….Намерила слонски крак , обула го но не й ставал…пък и била много смешна. Изхвърлила го в коша за боклук. И пак търсила, търсила…..Намерила жирафски, крокодилски, вълчи но не й станали-изхвърлила ги. Накрая изтърсила всички крака изпробвала ги и не й станали. И тя толкова се ядосала , че счупила магазина. И после полицаите дошли и я закарали в затвора. Там имало още една кокошка, която непрекъснато правила бели и обърквала нещо защото имала три крака.Тя си събула единият крак и го сложила на другата кокошка. И заживели заедно и били много щастливи…и свършила приказката!

Пожелавам ти прекрасни седмици очакване, леко раждане, здраво, красиво и ящно бебе:) Целувки за всички:)

Мила ми я даде преди години. Леко е модифицирана – с по-малко захар 🙂

Ето, че и аз най-сетне направих овесянките, на които отдавна се бях заканила. Само че, както някой беше казал “Рецептата е елементарна, но обясненията не са достатъчно детайлни” и с нареждането на продуктите вьрху кухненската маса се наредиха и куп вьпроси:
“200-250г овесени ядки”
– 200 или 250? Разликата е все пак голяма и ако се сложат 250 трябва ли да се намали брашното?
“1ч.ч захар”
– Колко грама?
“10с.л брашно”
– Равни? С куп?

– В какьв ред се смесват сьставките? Фурната трябва ли да е загрята предварително? Колко големи да са топчетата – колкото череша, колкото орех или колкото ядка от авокадо?

Оставих вьпросите настрана и пробвах както ми стори логично. Забьрках мокрите сьставки с миксер, сухите отделно и накрая обьрках всичко с льжица. Излезнаха 35,5 сладки (една половинка инвестирах в дегустация на сместа) и си отдьхнах – уцелила сьм ги.
Станаха невероятно вкусни и не само Марта ги яде с удоволствие, но и цялото семейство. Следващият пьт ще направя двойна доза.

ПП. Рожковите, за които говори Боби, са точно като какаото – заместват го сьвсем успешно в рецепти за деца.
ППП. Аз сложих интегрална захар.

Хайде сега с моите камъни :)! Като всяка домашна рецепта, овесянките търпят около 10% натаманяване, но да уточня – 

В оригиналната рецепта количеството овесени ядки беше  любимата ми мярка “едно пакетче”. Мила се разрови и установи, че по времето когато е записвала рецептата грамажът е бил 250, но леля Тане ги правеше дори и пакетчето да е вече наченато. Права си, ако ядките са малко се компенсира с брашното, целта е да се получи моделируема смес.

За захарта – майка ми имаше една чаша за чай, която беше нарекла  за официална мярка и винаги нея ползваше. Малко като еталона за метричната система в Париж. Като се преместих в Германия тя ми подари една чаена чаша с емблемата на Драматичния театър “Стоян Бъчваров” и от тогава само нея ползвам за мярка. Апропо, Стоян Бъчваров освен основател на театъра е бил и известен gourmand и прадядо на Ути Бъчваров – без майтап! Чашата събира около 200 гр захар.

За лъжиците – трябва да са пълни, така че да ги пренасяш от пакета към купата без да разсипваш. Не “равна лъжица”, а пълна 😉

Ред на смесване – няма значение, тъй като няма набухвател. Ти си ползвала универсалния процес, който почти винаги върши работа.

Фурната – хммм… Тъй като няма набухвател, пак няма значение. Аз винаги затоплям предварително, че стават по-бързо.

Размерът – аз деля цялото тесто на две и после пак на две и така докато ги изкарам около 36. Установих, че тестото на повечето курабии е кратно на 36 ;).

Имай предвид, че овесянките, бивайки толкова лесни и вкусни, водят до свирепо пристрастяване

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.