Categories
бебе в Швейцария

Нос Страх

Киститната фиброза или муковисцидоза (cystic fibrosis) е тежко генетично заболяване, което засяга жлезите за вътрешна секреция, дихателните органи и стомашно-чревния тракт.

Най-често симптомите се проявяват през първите две години от живота – продължителна кашлица и хрема, бронхити, разстройство, забавен растеж. Упоритите гръдни инфекции водят до отделяне на голямо количество слуз в бронхите, което ги прави идеална среда за развитие на микроби. Симптомите се лекуват с антибиотици и инхалации, които само забавят постепенното отслабване на органите.

Киститната фиброза е нелечима.

Ранното поставяне на правилна диагноза е изключително важно за да се започне навреме с адекватна терапия за поддържане на живота, чиято средна продължителност е около 23 години (в силна корелация с качеството на здравната система).

Болестта се среща най-често при европеидната раса, по-често при момчетата, вероятността и е 1:2000 раждания.

Диагнозата се поставя след анализ на потта. Децата с киститна фиброза имат между два и пет пъти повече натриев хлорид в потта си. Измерваните стойностти започват някъде около 40 ммол/л, съмнителната граница е около 60 ммол/л, а 80 ммол/л е доказателство за заболяване. При позитивен резултат изследването се повтаря за потвърждение.

Миналата седмица след поредното оздравяване след третия пореден бронхит Хер Доктор реши, че е време да ни даде направление за изследване в детската болница в Бийл.

Ден и нощ си мислех как би трябвало да живее човек ако изведнъж установи, че детето му, родено преди по-малко от дванайсет месеца, има срок на годност. Как всеки изминал ден ще се превръща от лист с радостни постижения (смее се! пълзи! хапе!) в капка изтичащ живот.

Изследването мина вчера, отне 15 минути.

Резултатът е негативен.

Макс няма киститна фиброза.

Просто тази зима е бил с кофти късмет да залепи няколко вируса един след друг.

Струва ми се, че остарях с пет години.

13 replies on “Нос Страх”

Четейки, настръхнала съпреживях ужаса ти. Да се молим за онези, които не са имали шанс…

Изразът “изкарах си акъла” има ново значение за мен

Много приятели, които станаха родители са ми казвали, че най-голямата изненада свързана с родителството е, че осъзнават на каква огромна любов са способни. Но май никой досега не си беше признавал пред мен за страха. Целувки! Много се радвам, че всичко е наред.

Петя, пълната безпомощност в такава ситуация си е чисто ново ниво на човешката мизерия. Слава богу, човек не се сеща за това докато само планира да има деца. А като си скочил вече в заешката дупка.. няма на къде

Моето първо “изкарване на акъла” беше още в 1-2 месец в корема на майка му, и от тогава има все нови и нови попълнения. Направо е нереално и плашещо. Родителските тревоги са една изключително неглижирана тема, но именно те могат да те докарат до пълна лудост и то не от друго, а от безпомощност и тотална липса на контрол върху случващото се. Както веднъж ми каза майката на Дани, по повод на нейните собствени тревоги – “Да ти се случи това, което си мисли жена ти, а не това което си мисли майка ти.” – горчивата истина за случващото се в главата на всеки родител.

В тази възраст учат… и това се отнася и за бацилите… нямаше бацил, който да не си бяхме “заредили”… точно мине едното и зопочва другото… вече мога да правя диагностика по цвят на носния секрет(btw: доста точна :))). Както казваше пък нашата докторка за нейните деца, “От градината ми носят непрекъснато нови и нови мутирали “смъртоносни” вируси… но винаги с перфектен тайминг – когато сте решили че ще заминете някъде за уикенда”

Много добре си го казъл – тъкмо свършва едното и почва другото! Направо им се чудя на хората как се справят с повече от едно дете!

Нека кофти късмета на Макс изчезне с отиващата си зима !!!

Мерси, Ина! Въобще никое дете да не се разболява, защото обръщат градината на ферма за вируси

Иди се боядисай, че сигурно побеля … на мен до тук ми се случи 3 пъти и честно, не знам как ще го избутам до края (моя :)) това родителство … а темата верно е неглижирана, но то е сигурно защото като ти се размине ужаса просто не ти се говори – направо ти се чудя как намери сили да седнеш да го изпишеш.
п.с. Присъединявам се към първото мнение и ще си призная, че умишлено избягвам да мисля по темата за “другото развитие на нещата”.
Здраве и целувки от мене !

Аз щях да ти звъня, но така се парализирах от страх, че не стигнах до телефона. А е мн гадно да няма на кого да си кажеш! Затова пиша тука, екзорсизъм на всички ужаси които ми минаха през главата

Много лоши дни сте преминали!Дано наистина кофти късмета си отиде със зимата!Милият Макси!Никакви вируси вече ,само хубави неща да му се случват на детето!

Matsinka, Много страх брахме, но аз съм супер щастлива, че се разминахме само със страха. Някой се възмути на скоро как можело Хер Доктор да ни наплаши така. В интерес на истината той само спомена, че иска да отхвърли вероятността за сериозно заболяване. Каза, че вероятността е много малка, и хайде да го обсъждаме само ако има факт за обсъждане да не се ошашкаме без повод. Но щом вметна “не е кръвен тест, само потен” аз веднага се сетих – участвах в една благотворителност преди години, събирахме пари за изследване на тая болест.

Оф, по една случайност знам кво е това, дано никому не се случва, много страх сте преживели, хубавото е, че е минало и на човека Макс му няма нищо:(

Иначе за детските болести и родителският график … Като по план тръгваха да се разклащат в четвъртък, в петък бяха вече цъфнали с поредните сополи, температури, пъпчици, гърла, уши и всичко, което узнавате, докато растат, ама се забравя и дано само тези попътни детски болести да ви създават грижи около здравето на децата!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.