Categories
продукт

Новото божоле

Преди няколко години, някъде през ноември, намиращото се в България българско население на моя Фейсбук пламна с необясним, див и внезапен ентусиазъм: “Новото божоле пристигна!!!” Следваха стихове, снимки на елегантни хора с чаши в ръка, въобще – ден на алафрангата. И тъй като това е Фейсбук, последваха два дена ехо как вкуса на новото божоле, ах, на новото божоле, обагря сезона. Или нещо такова.

Българското население на моя Фейсбук се състои от разнородни групи, които не се познават по между си, и изключително рядко се впечатляват от едно и също нещо – примерно Коледа и Баба Марта.

(Имам дори фейсбук френд, който след падането на Борисов, без капка ирония, стана част от група “Да върнем Бойко Борисов на власт!” с аргумента, че “Бойко беше прост, но поне е един от нас.”)

Швейцарците, като хора с пари и афинитет към качествените неща, са прихванали всевъзможни кулинарни изтънчености от съседите си, но трепета около божолето не беше сред тях – ни дума, ни плакат, ни нищо. Много странно ми се видя, че винена традиция се празнува в България, но не и в Швейцария.

По онова време имах шеф французин. Въпреки че беше прекарал последните 15 години работейки из Латинска Америка, Франсоа си беше кореняк парижанин с всички произтичащи от това клишета – елегантен, начетен, възпитан, прелестно култивиран индивид с шал и лека склонност да мрънка повече от общоприетото за немско езичния свят. За Франсоа цивилизоваността стоеше преди всичко – “Работен обяд? Да гледаме презентации оплескани с майонеза? Non.” “Онзи “ресторант” в Технопарк, където дори няма покривки? Non.” “Работа през уикенда? Non.” С Франсоа си паснахме от раз въз основа на общото ни минало в отдел Финанси, сходно чувство за хумор и физическа нетърпимост към хора, които говорят глупости.

Каква е тая традиция с божолето, попитах, обяснявай.

“Традиция? Ами! Това е маркетингова кампания” – презрително отговори Франсоа за когото маркетинг беше отдел за хора с голямо его и малко талант.

“Единственият случай при който тълпите се натискат да пият посредствено вино” – врътна очи той.

Значи като Нощта на музеите в Берн – единственият случай при който трябва да се редиш на опашка за да влезеш в музей в Берн?

“Същата работа! До Втората световна война божолето е било типичен регионален специалитет с разбираемо регионална слава. Някъде в началото на 50-те на производителите им хрумва да го рекламират с апломб – организирали състезание кой ще занесе първата бутилка до Париж, дъндания из медиите. Печалбите са били впечатляващи предвид качеството на продукта. Пикът на кампанията попремина, знам че сега концепцията се прилага на други пазари. Явно сега стига и до вас.”

Когато тази година рафинираните ФБ юзъри се отприщят с тургеневски придихания да посрещат божолето имайте предвид – това е маркетингова кампания, не традиция.

7 replies on “Новото божоле”

Ооооо, великолепно послание 😉 Няма да забравя 2003 г, когато ме поканиха “третия четвъртък на ноември” на това събитие “новото божоле”. Пристигам аз, поемам предложената чаша, отпивам и на секундата получавам лек ритник по кокалчето на глезена …”и не споделяй мнението си ТОЧНО сега!!!”. Та тогава разбрах, че същесвува тоз АОС, създаден за хората в единствения регион на френската държава, където виното не става, но и тамошните хора иссат да имат АОС (контролирано запазено и прочие наименование на сорт). Не искам да съм груба, но всяка година се надявам да е по-добро от предходната (съдейки по резултата от сутринта на третия петък на ноември), истината е за мен, че са намерили още един ден за празник 😉 по-добър маркетинг – здраве му кажи 😉

Моята приятелка Одет смята, че всичко е до името. Божоле нуво звучи много шик! В Швейцария, каза ми тя, имаме подобно вино, казва се “саузер” – простовато, нали? Ти какво ще пиеш саузер или божоле нуво?

Откакто го опитах прословутото ново Божоле преди няколко години (вероятно по време на същототo това прехласване във ФБ) имах съмнение, че е маркетинг трик. Явно си е изпълнил мисията – оттогава, ако баща ми се изложи с виното го наричаме “Божолето” :)) Това слава Богу се случва рядко!

От кога ти чакам този пост:) Божолето тук го чакат с лека подигравка. Верно е повод да се съберат хората на по чаша вино, но само пробват и после го оставят за готвене, за да не ги боли глава. Продължението е винаги с нова бутилка вино и то не божоле:)

Ex. Наистина ви обичам, въпреки че не не се познаваме достатъчно. Докосването до блога на Йолина е най-фината форма на безформено щастие. А какво всъщност значи “Алафранга” – http://www.talkoven.com/%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0?
Най-приятния начин, за да го разбере човек наистина добре е едноименният ресторант в Хасково. Препоръчвам начало на вечерта с “Културна ракия” в комплект с “Магданозено табуле” и едноседмични пукани люти чушки, продължение от скариди с каперси, разделно поляти със “Сира” от Катарзина 2012 или каквото и да било друго от менюто, комбинирано с подходящото вино. Персоналът ще даде правилния съвет. Моите вечери завършват или с шоколадово суфле или с чийзкейк според сезона – ягоди или боровинки. Намират се и изключително подходящи афтършокове, сякаш измислени за споменатите по-горе десерти.
Ей богу, живея на два часа и кусур път от там, нямам какъвто и да било финансов интерес по отношение на ресторанта, не съм чревоугодник и нямам любовница наблизо, но определено го смятам за един от най-добрите ресторанти в България. Алафранга.
А “Божолето”… Слава богу не го знае всеки.

В Италия сьщо празнуват San Mаrtino на 11 ноевмри, когато ядат печени кестени и пият vino nuovo. По традиция 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.