Categories
инцидент

Надолу

Това е стълбището към нашия килер. В петък по обед Макс се изтърси надолу от третото стъпало до крайната площадка защото, чисто гравитационно, нямаше как да продължи по-надолу.

В първите дни след като се преместихме той гледаше стълбите с респект и чакаше някой да му подаде ръка за да слезе или за да се качи. След това установи, че може да слиза надолу по дупе и да се качва нагоре на четири крака. Скоро след това реши, че не си струва да жертва скоростта за сметка на сигурността и започна да се катери сам.
Беше уверен и стабилен и отложихме купуването на преградните решетки за след шест месеца, когато София ще пълзи.

Минути преди да падне ние с Марсел го наблюдавахме от горе как слиза да си вземе изпусната играчка. След това се сети, че долу има още нещо, обърна се и хукна пак докато баща му остро извика:”Langsam!”. Видяхме го как се спъна и заби чело надолу -това за мен беше най-страшното. След това се затъркаля стиснал ръце около лактите си, блъскаше се наляво и надясно докато си дрънна носа в пода.

Изплака моментално, което беше добър знак – не е губил съзнание. Вдигнах го на ръце докато си поемаше въздух, изкарах пътьом от хладилника студен компрес и седнахме да дивана и двамата треперещи. Нямаше кръв никъде, само огромна морава цицина над дясната вежда. Пи малко вода, но продължаваше да плаче и да ме стиска за врата. На автопилот, с бледи спомени от собствените си падания, го изведох на чист въздух, стиснах го здраво и му показах кучето на съседите. Той млъкна веднага.
Изчаках около половин час навън докато той започна да протестира от студения пакет на челото и се изхлузи от скута ми. Вървеше в права линия, макар и малко колебливо. Описах полукръг около главата му щракайки с пръсти и той безпроблемно проследи движението с двете се очи. Попитах го дали го боли някъде и той ми подаде палеца си, на който му нямаше нищо.

След това се залепи за баща си, не пожела да стъпи на пода, но обядва като за две деца и не протестира когато го сложих да спи, впреки, че в такива случаи не трябва да го оставям да спи, а да наблюдавам как се държи.
След два часа го събудих, цицината беше спаднала чувствително. Беше кисел, както винаги когато го будим след обед, но адекватен и на български и на немски, като нарочно превключвахме езиците бързо за да сме сигурни, че не запецва никъде.
В следващите 24 часа не даде никакви основания за тревога, но аз още се обливам в пот като го гледам да преминава покрай стълбите или – още по-страшно – да върви назад.

С Марсел мислено преминахме през целия списък “Как можехме да прескочим инцидента”.
Държахме ли го под око? Х
Имаше ли пантофи на краката си? Х
Казахме ли му да върви бавно? Х
Имахме ли основание да го оставим да върви сам? Х

Не беше ли по-разумно да построим къщата на един етаж? О
Може би. Само че Иполит на Марджори си е сцепил устната миналата седмица след като се опитал да достигне по-висок рафт, качвайки се на кула от книги.

Другата седмица купуваме прегради за най-малките жители и гости на casa de Brunner.
И Бог да ни пази всичките!

****************************************
P.S. Ако някой има да добави нещо по темата – какво друго се прави когато дребосъка падне от някъде, истории с положителен финал или изобщо нещо конструктивно – моля!
Всички коментари всяващи страх и съмнения ще бъдат безмилостно отрязани
.

13 replies on “Надолу”

Yo, единственото в повече, което зная при падане и евентуално съмнение за сътресение е да не се гледа телевизия (монитор), както и да се спи на тъмно. За куража ти – шапка свалям, навреме си се сетила за всичко!

Йо,добре си постъпила, и колкото и да се питате какво сте можели да направите за да предотвратите случката,гаранция няма че дори и да изпълните всички условия ще я предотвратите. Стискам палци на Макси. Временно пробвайте да затворите стълбището с нещо дето лесно да може да го местите вие, а за него да е сложно. (ние ползваме сгъваемото легло като преграда да не влиза в кухнята) .
Преди време прежвяхме едно падане не по стълби, но си падна директно на зъбите и му тече кръв- добре е и зъбите са на място. Имахме и още няколко леки падания преди това и понеже бяхме на бърза помощ заради много тежка хрема ни пратиха и на хирург да му видят една цицина и синина-медал от падането та лекаря каза почти същото като написаното по- долу, само добавям да се следи за световъртеж, и това за събуждането вечер през интервали не го е споменавал
източник: http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=291
……………………………………………………………..
Дори, ако от падането видимо няма никакви последици, лекарят може да сметне за необходимо да поиска рентгенова снимка на черепа.

В дните след падането трябва да внимавате за следните признаци: повръщане, температура, гърчове, нарастваща и постоянна бледност, неспокоен сън (постоянна дремливост или безсъние). Първата нощ ставайте през равни интервали и повиквайте детето, за да се убедите, че то се събужда. Обезпокоителни са и други признаци: рязка смяна на настроението детето изведнъж става безразлично към всичко или да е силно възбудено; смущения в зрението може да се появи разногледство. При всички тези случаи потърсете лекар или веднага заведете детето в болница.

Ако детето е ударило лицето или брадата и има рана, която може да доведе до траен и грозен белег е необходимо да заведете детето при хирург, който ще му направи един или няколко шева. Докато чакате, измийте раната с вода, почистете я от замърсяването (пръст, пясък и т.н.), след което я намажете с риванол.

Ако детето се ожули леко измийте и обеззаразете мястото.

При синини помага компрес със студена вода.

Ей тръпки ме побиха, като го видях този пост! помня студената пот и прескачането на сърцето при първото падане на Гого.
но евала за хладнокръвието и страхотната реакция – половината неща сега научих от теб!
тук практиата най-често е visit v Пирогов..(не че съм ходила аз)

единтвеното, което мога да добавя е, че трябва да сложите вратички asap, това за мен е must. ние сложихме веднага щом Гого взе да пълзи нагоре по нашите стълби ( ръчно изработени в Троян от дядото)
https://plus.google.com/u/0/photos/111740477901654411159/albums/5445207910626235969/5445208003333825826

и спокойно! децата са уникално здрави човечета!

Като се замисля, реагирали сте много по-адекватно отколкото аз щях. Направо ме побиха тръпки. Целувки за героя!
Ние сме на едно ниво и никога не е трябвало да се сблъсквам с тези проблеми. Още повече, че Евелин е доста предпазлива. Но пък се катери като коза по мебелите и достига всичко. На моменти ми се иска да имах от онези ужасни вградени секции, които заемат цяла стена, за да мога да прибера сума ти неща в горните шкафове.

Йоли,
дъщеря ми е вече на 10г. , но знае,че винаги, когато се удари и давам хомеопатично Арника, против кръвонасядане и си търси веднага. Благодарение на това се разминава и без цицини.
А за вратичката задължително, ние купихме във Варна от Джъмбо за Карин дом, 60лв някъде бяха и се монтират и управляват много лесно.

Много съм ви признателна за съчувствието и допълнителната информация!
Иначе – жив е той, жив е! Надявах се, че му е дошъл акъла в главата, но едва ли – сега иска да скача от стъпало на стъпало с два крака като “дайче”.

Дайчето на леля, пропуснала съм да прочета за премеждието, мн хладнокръвно сте се справили, браво, завидно самообладание, въпреки ужаса, който сте преживели.

Припомни ми, Инко, как шуртеше кръвта от устната на Боро, когато на година и малко я сцепи, слизайки от стола и цапвайки се на ръба на седалката му! Освен да го мия с течаща студена вода и да го заведа до хирургия, където го шиха в мое отсъствие – безапелационно, друго не се сетих да направя:( Не можем всичко да предотвратим, дори когато сме досами децата, така че да вярваме, че господ пази тях и лудите и да донаучаваме как да действаме, като ни сполети беда.

1. Михаил на задна седалка столче (4месеца), бащата прави “дрифт”, за да обърне – е обърнах… кошчето и михаил на пода на задните седалки.
2. Михаил на 2м + количка + бордюр = бебе на улицата, с изненадани майка и леля… 🙂
3. Михаил Парти Нова Година на 2 около 10 часа -> Килим, рдиатор, сцепена глава, Окръжна с пияниците да лепиме глава… 🙂
4. “Умен” баща са разхожва с дете през зимата върху леда (Умен баща пада с детето върху леда по гръб ( всичко без проблем, с изключение, че и сега ако минеме от там ще каже “Тати, тук ли паднахме?! :)”)
5. Майка и Баща пазят прохождащото дете играещо и търтещо се на ръба на пясъчника, като стриктно са зад него на не повече от 10 сантиметра, като специалната им мисия е ТОЧНО да пазят детето… Михаил се прекатурна директно в пясъчника с глава и уста… не плака много, защото имаше пясък в устата… 🙂
6.
– Михаиле ще паднеш от пързалката
– Няма
– Ще паднеш отгоре (2м)
– Няма
(2 мин. по-късно, след внушението ни убеждение, че вече е голям(4))
– Уааааааааааааааа

Такива неща са неизбежни и няма как да се предвидят за съжаление… хубавото е, че все пак еволюцията ни е създала и е “помислила”, че може да се очакват безброй неща не-по-дизайн от малките хора и ги е направила доста солидно издръжливи точно на такива дребни, битови инциденти…

4. е с детето на конче естествено, че как иначе през зимата!? 😀

С глас се смях на всичките ви инциденти, въпреки че на теб сигурно ти е станало смешно няколко години след случките :).

:)) Така е, после е смешно и остава като спомен-белег… примерно не мога да си спомня точно момента с прохождонето, защото това е постепенен процес с очакван край, който е малко размит във времето… кога пък точно е успял да проходи, след като се е дупил 6 месеца с частични успехи… или кога сме махнали памперса, след като casually, още минава да ни наводни леглото, след като е изпил 1 тон течности.
Странното е, че и “лошото” има измерения.. примерно при сцепената глава и двамата с Дани действахме супер хладнокръвно, а дефакто никога не ни се беше случвало… като медици от линейка… спряхме кръвта за нула време със студена вода и “даже-не-си-спомням-с-какво” и за отрицателно време бяхме минали през поликлиниката, разбрали че там няма да стане и вече бяхме в спешното… докато при инцидентите, за които имах аз вина паниката беше много по-голяма и смразяваща… тип “лелееееее счупих детето от соствената си глупост, а сега дали всичко е наред, дали му няма нещо, дали не съм му направил нещо за цял живот”… и така. Както казва костенурката от Finding Nemo обаче, “Не може да ги пазиш, нищо да не им се случи, защото нищо няма да им се случи” 🙂

Баба казваше по повод цицини по челото: “Добре, че Господ е сложил окото в трапчунка!” 🙂

Leave a Reply to Iva Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.