Categories
Швейцария

Миналата събота и неделя

В картинки.
Цялото действие се разви точно в рамките на 24 часа.
“Events occur in real time”.
Сценарият е познат – настинка, кисел Макс, следобеден сън, още по-кисел Макс.
Учестено дишане. Спешен лекар (защото сме гърмени зайци), инхалация – почти никакъв резултат.
Много, много кисел Макс.
“Не сте спешен случай, но трябва да постъпите в болницата за наблюдение”.
Детската болница в Бийл, където още ни помнеха от предния път.
Всички бяха много загрижени докато не им казах, че детето няма киститна фиброза тестван е.
Всички си отдъхнаха.
Инхалации на всеки час, рязко подобрение, общо взето спокойна нощ, в която не се наложиха лекарства или допълнителен кислород.
На следващата сутрин един доволен, макар и още настинал Макс, който се храни като за Олимпийски игри (много добре хранят в тази болница).
Следобед ни изписаха по живо по-здраво, той самия бодро напусна болницата пеш и цъфтящ.
Едва ли някой би повярвал, че предния ден е бил болен.
Главният лекар ни каза, че просто е малък и всеки вирус атакува бронхите му.
Нито Марсел нито аз сме пушачи и нямаме фамилна обремененост от астма или други дихателни заболявания т.е. нищо му няма на Макс, просто е малък и чувствителен, тъй както други деца за податливи на обриви например.

4 replies on “Миналата събота и неделя”

Здр, човеци, Инко, кой каквото ще да казва, рекох си, като прочетох, че се радвам, че Макси расте в Швейц.
Целувам ви:) Леля

Надничам честичко тук, но хич не се зарадвах на новия ти пост 🙁 Наистина сте гърмени зайци вече, но ще отмине и това… Зарадвах се на думите ти че Макси яде добре? Запухкавил е бузки по снимките 🙂 Какво се случи та се разяде момччето? А как постигнахте нощния рай с едно кратко пробуждане? Йо вземате ли Макси още при вас на спалнята? Питам, че май научих моя калпазан да спи на спалнята, пък незнам как да се справя с отучването, та да почерпя малко опит. Не че ми пречи да спи с нас, но родата като отвори една уста :))))

Краси, аз съм благодарна, че нищо сериозно му няма и че мога да разчитам на местните лекари. За храненето – мисля, че бебешката храна просто не му беше по вкуса. От както се храни с нас обича абсолютно всичко! А и от както го оставяме да яде колкото иска, без предварително определени порции той някак се успокои. В злоядия си период се стресираше само от вида на чинията си.
Спането не е идеално, често се буди и плаче, предполагам сънува нещо. Ако нямаме късмет се разсънва и бърбори цял час докато се унесе пак и да, настоява да спи при нас. Вземам го , защото изобщо не ми се занимава посред нощ. Според Хер Доктор и консултацията в това няма нищо нередно, стига да не ни пречи, явно сега има нужда и постепено ще се отучи. На мен тази теория ми е удобна, пък кой каквото ще да приказва. Има хилади по-лоши неща които човек може да причини на детето си. В твоята ситуация бих лъгала родата без да ми мигне окото :)!

Йо мерси за споделеното!
Май пропускането на някои факти наистина ще се окаже най-здравословно за всички 🙂 .
За лякарите си употребила най-точната дума- “разчитам”. Случи се така, че последните няколко дни имах възможността да се убедя колко важно е един лекар да може да спечели доверието ти, освен адекватната му лекарска преценка и действие. След първоначалното ми разочарование, попаднах и на добър педиатър…но да не дава Господ поводи за среща с лекари…
Ехх, дано скоро израстете и вие и ние този период с пробуждането. То се свиква в един момент де 🙂

Leave a Reply to Кръстина Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.