Categories
пътуване

Макси, Марсел, Барселона

Степента на трудност при пътуване с дете преминава през различни фази – кърмаче/ лесно, захранване и прохождане/ трудно. Сега сме пак в лесен период особено ако нацелим следобедния сън да съвпадне с полета. Ако е буден бързо го хваща щипката, хвърля играчки наоколо, а на връщане от моя командировка преди месец наскуба един възрастен фен на “Херта” Берлин (немците са учтиви и търпеливи хора).

Ние с Марсел сме били много пъти в Барселона, обиколили сме забележителностите, снимали сме се и с Гущера и със Саграда Фамилия и същия ден сме изтрили снимките защото “Турист, според Ринсуинд, означаваше „идиот“.

Този път видяхме града основно от към детските площадки и пак много ни хареса. Адски площадки има в Барселона, не съм виждала такива в Швейцария! Покрити с гумирани плоскости, обезопасени за съвсем малки деца, с дървени оградки, катерушките не се нагряват от слънцето. Бравос просто.

Пътуването с Макси през лятото е песен. Храната е един от факторите – не дрънкаме вече бурканчета с домашни пюрета. Сутрин му давахме хлебче с масло (вкъщи е на овесени ядки), за следобедна закуска му вземахме 5-6 кайсии от някоя квартална зарзаватчийница. Във всеки ресторант имаше сварени зеленчуци дори и да не бяха в менюто и сервитьорите сами ни предлагаха опции като го видеха на каква възраст е.

Захарта е единственото от което го ограничавам. Много захар има набухана почти във всичко тези дни, ако не захар – аспартам, което е още по-голяма гадост. А към сладкото се привиква за цял живот и ако сега му изтърва края Макси няма да иска пресни плодове.

Някъде бях чела, че консумацията на захар в България е доста над средната в Европа. Моето обяснение е, без подкрепа от солидни факти, че от дълги години на бебетата се е препоръчвала вода със захар от ден първи, заедно с кърмата. Затова сега като възрастни сме побъркани за вафли с шоколад. Като бебета със заредени портмонета.

Някои особености на пътуванията тази година –

Преди да се роди Макси ми беше все тая къде ще отсядаме, но сега се старая да сме в най-добрия хотел който можем да си позволим. Работата е там, че при пътуване с детенце дневната програма приключва в 18:00 часа. Вечерната включва преглеждане на вестник на телефона (ако има безплатен интернет), гледане на спорт по телевизията без звук или четене на книги в банята. Ако хотела не е сносен вечерите са досадни.

Също така е супер важно да има ресторант и руум сървис, защото след цирка около приспиването на Макси ние с баща му задължително огладняваме, и – предствьте себе – не всеки хотел има кухня. Научих го миналата есен когато бях готова да си разменя единия бъбрек за клуб сандвич, толкова бях огладняла. И “що не излезе да вземеш нещо от близкия денонощен” не е решение защото денонощния не е на всеки ъгъл като в България.

Сутрините, от друга страна, започват в 8:00, когато и тримата сме изкъпани, облечени и сресани и готови за разходка. Освен нас по улиците са само боклукчийските камиони и някой друг закъснял пияница.

Макларън получава потупване по рамото от мен за добра служба. Повечето деца из Барселона бяха в Макларън и се чувстваха добре, точно както Макси, будни, спящи, ронещи бисквити.

Накрая една бележка към себе си – да си взема повече дрехи другия път, ако не държа да ходя пак с изгладени бежови панталони с отпечатъци от малинови ръчички около коленете.

5 replies on “Макси, Марсел, Барселона”

Домъчня ми за Макси и историите на Инка, рекох си, чакай да видя дали не се е появило нещо ново в блога и воала, възнаградена съм:) Снимките са прекрасни – особено последната и с пръста в устата на мама, дозата радост от Барселона – също, време е да отида да видя този град, кой ли вече не ми е разказвал за него:) Нямам търпение вече да нагушкам Макси:)

Всъщност, той ме храни на тази снимка :). Приключи с обяда и настоятелно започна да ми бута картофи в устата 🙂

Много хубаво сте си изкарали :)Много ми харесаха площадките,не сме ходили в Барселона,но след като прочетох,мисля че май много ми се ходи:))) Много оптимистично ми прозвучаха и думите ти,че сте в лесен период,значи все пак има светлинка в тунела след захранването.Чакам я с нетърпение и при нас:)А как даваш на Макси овесените ядки? С мляко и смлени на финно или как? И още нещо как се приспивате вечер?Аз все още кърмя и така се приспиваме,но за после незнам . За захарта съм на същото мнение,колкото по-късно ,толкова по-добре.
Поздрави на Макси,много готино хлапенце е!

Има светлина, че как :)?! Стискай зъби, ще си пътувате лесно след някой друг месец, честна дума. Matsinka, овесените ядки са на Milupa, най- обикновени, саме че са смлени на ситно. С малко кисело или прясно мляко, понякога с дребни плодове – закуска за шампиони.
Заспиването не го мисли от сега. И Макс имаше един период я който заспиваше само с кърмене, но постепено сам отвикна. Сега след вечеря го къпем, мием зъбите и с много прегръдки и 50 мл топло мляко си заспива за 5 мин. Пробвах да заспива сам в креватчето, но той става със залитане и полуотворени очи и си иска физическа близост. Буди се по веднъж после за вода и понеже на никой не му се занимава да го дондурка на ръце просто си го вземаме да спи при нас. И така до сутринта. Много рита и се върти, но според мен и това е период, ще го изживее и пак ще си спи сам в креватчето.

Нашата детска сестра разказа за изследване, според което благодарение на вродените си инстинкти бебетата приемат сладкото безрезервно, защото в природата не сьществува храна сьс сладьк вкус, която да е токсична.

Не знаех, че харесваш Пратчет – изглеждаш ми твьрде сериозна за това 🙂

Никога не сме били в Барселона. Явно се справят по-добре от италианците, чиито пейки са метални – зимата ти замрьзва Д-то, а лятото…

Leave a Reply to inaxastra Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.