Categories
бебе в Швейцария

Майка 2.0

Teodora беше попитала в коментар при един от предните постове за ежедневието ни и за разликите между първото и второто бебе и ето, след пет месеца успях да се натуткам и да ги напиша.

Отглеждането на Макси беше като спускане с кану по планински водопад; със София е като лятна разходка по Женевското езеро с чиния ягоди в скута.
Зелените сайтове ще кажат ето, това е то силата на естественото раждане. Раждането безспорно беше силен фактор, но след интензивен разпит на всички познати оставам убедена, че с второто дете винаги е по-лесно, просто защото си гърмян заек.

Но все пак най-важното е, че София спи непробудно от третата си седмица нататък. Спокоен, непробуден сън от 19 до 7 сутринта, само понякога промърква ако си изтърве биберона и докато си намери палеца (което също доведе до проблеми, но това е друга тема). Опитайте се да се събуждате от бебешки рев на всеки 40-50 минути в продължение на месеци нощем без да спирате да ходите на работа денем за да разберете за какво говоря.

Други съществени разлики –

Гостите не са добре дошли. Швейцарците са много церемониални при домашните гостувания. Уговарят се с месеци напред и изключително рядко идват на спонтанни посещения. Освен когато се роди бебе – тогава всеки, с когото някога си разменил здрасти на улицата иска да види новороденото веднага и пристига почти непоканен всеки ден, като се задържа два, три, четири, а понякога и над пет часа. Аз така се слисах от радостта на близки и бегли познати при раждането на Макс, че нямах сили да ги отпратя. А те идваха с подаръци за бебето и очакваха почерпка, а ние, скапани от умора, разполагахме само нес кафе и изцедена кърма… Аз бързо се уморявах, още по-бързо огладнявах и умирах за сън, но гостите, без значение дали самите те са родители, висяха на раздумка и не се сещаха да си тръгнат дори и когато на три пъти се оттеглях да кърмя. Макси ставаше раздразнителен и плачеше.
Със София приемах поздравления с усмивка и отклонявах посещенията за по-късно, като казвах, че ще ми дойде много. За сега никой не ми се е разсърдил.

(Веднъж избухнах и се развиках що са народ е тоя, който идва на посещение преди четиридесетия ден от раждането и на всичкото отгоре не носи кекс за майката?!? Криги изръкопляска на тази хубава българска традиция – при първото си раждане Криги е била посетена в болницата от 90 (деветдесет!) души в рамките на 5 (пет!) дена. В резултат на което кърмата и спряла, не пожелала да се рестартира, и стресиранито бебе Юлия преминало на адаптирано мляко, което му докарало колики, запек и други чаровности. При следващите си две деца Криги дала пълен запор на посещенията и кърмила без проблемно).

Люлки и теглилки. Не знам от къде ми беше влязло в главата, че бебето не трябва да се люлее, защото ще си създаде грешна асоциация за сън. И дъндурках Макс на ръце с часове, ден и нощ, обикаляйки в кръг в хола, поради което той не си създаде никаква асоциация за сън. Сега оставям София да спи денем в бебешки хамак, тя си почива редовно и не вампирясва нощем като брат си.

За тегленето какво да кажа – бебе Анна, детето на Моника, се роди около месец след Макси и тежеше 4 кг. В края на третия месец Анна достигна 6кг. На осем месеца Макси пълзеше, а тя не можеше още да се обръща по корем. Анна не можеше да върви на първия си рожден ден. FFW две години – Анна е 12 кг, Макси е 11. Кльощава, бъбрива и палава. Ако не я познавах лично никога нямаше да повярвам, че две толкова различни бебета са станали толкова еднакви деца.
Децата са проекция на родителите си, и природата ми дава от този размер бебета, които ще мога да нося на ръце. Ако се падат на долната граница от нормалните килограми това е защото ние с Марсел сме сравнително слаби.

Бебешки курсове – бебешки масаж, бебшка йога, бебешко плуване, музика за бебета, занятия които трябва да ги “стимулират”. Тук ни обсипват с милиони възможности от първия ден и Макс не се възползва от нито една от тях. Нямах съмнение че са полезни, само че нямах и физическата сила да се включа. И жестоко си размахвах пръст как не давам най-доброто за детето си. След като се запознах с доста швейцарски родители установих, че курсовете са, първо, за деца, които не ходят на градина – един час седмично на нещо си, за да се срещат със себеподобни, иначе ще изтрещят от стрес когато тръгнат на задължителната детска градина от четири годишна възраст нататък. И второ, курсовете са възможност за всички роднини да се включат смислено и по план в отглеждането на новия човек. Ние не разполагаме с нито един роднина в радиус от сто километра който същевременно да иска да се включи в отглеждането на Макси и Софи, т.е. няма човек/няма проблем.

Изоставих всякакви амбиции за контрол. Като си спомня безумните очаквания от самата себе си в първите месеци с Макси и се смея с глас! Както и на паниката при всяка флуктоация в режима му. Новата ми максима е – любов, подслон и храна! Абсолютно всичко извън тези три е факултативно и въобще отказвам да си давам допълнителен зор. Спим заедно в най-откачени часове през деня, примерно – след закуска, четем Vanity Fair когато има пране за гладене. Понякога ходим на разходка, понякога ходим на гости, понякога приемаме гости. Но не и след пет следобед, никога – тогава храня, къпя, пея “Сънчо”, събирам играчки от пода (“Reclaim the living room” както казва Кати. )
След пет не проверявам мейл, не вдигам телефона, така че не ме търсете.
Ако някой иска да намине и да раздигне масата от вечеря – моля, вратата е отключена.

4 replies on “Майка 2.0”

Здравей Йолина,
Теодора много,много благодари,че намери време и сили да споделиш!Написаното определено вдъхва кураж и сили!Аз мислех ,че с 2 деца всичко е 2 пъти по-трудно.А Макси подължава ли да се буди нощем?Ревнува ли от София ?Сигурно София обича да наблюдава Макс докато играе.Забелязала съм,че децата се радват най-много на други деца,дори и само да ги гледат.
поздрави

Teodora, определено няма място за паника, човек може да се справи с две малки деца, обаче не забравяй, че Макси е на градина четири дена в седмицата. Когато съм с двамата (примерно днес, защото Макси спа зле и е хремав) просто не остава време за абсолютно нищо. Готвене – вечер като заспят, чистене – следобед докато спят, и колкото толкова – не чакам списание Elle Decoration на посещение.

Макси продължава да спи неспокойно нощем. От около месец се съгласи да се върне в леглото си, приспивам го с книжки и песни и по-късно му избутваме креватчето в нашата спалня. Често се буди за вода или защото сънува и е по-лесно да ни е под ръка вместо да тичаме в полусън до съседната стая. Уж обещава, че ще спи цяла нощ (“честМа дуНа!”), но рядко се получава.

Ревнува само един ден, когато се върнахме от болницата. От тогава много обича София, постоянно я прегръща и и говори. Понякога я хапе от радост. Много ревнува баща си, ако види София в ръцете му започва да се кара, да командва с ръце ” Софи – мами! Макс – татко!”. Определил ни е роли… Баща му е за игри, там много много не ме търси, аз съм за книжки и спане. Като се види в пижама и избутва Марсел да се маха, защото чака мен.

Верно е, че и София много му се радва и постоянно го следи из саята когато са заедно.
Определено ще е по-лесно ако разликата им беше четири, а не две години, поне единия ще е излязъл от памперсите, обаче това е положението, не съм първа младост 🙂

Да ти е жива и здрава София и … все така кротка, за да има мама време за писане в блога. Сега приспах детето и наваксах с последните ти публикации с голямо удоволствие (даже вместо пуканки си отворих едно детско пюре да ми е по-готино разтоварването след тежкия работен ден :).
За майчинството съм съгласна, много креативен период е 🙂 Докога продължава твоето?

Ха! И ти ли си на пуканки :)! И ние така вечер като изпратим младежта да си ляга.
Аз се връщам на работа на 3.09.2012, понеделник. На есен с песен, като на училище. Да видим как ще се получи 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.