В уикенда около двайсти юни в нашия градец се провежда летен фест – модерна версия на селските събори из България.
Подготовката отнема около два дена, вдигат се сцени, опъват се палатки за полеви ресторанти и барове, каравани с амбулантни търговци напристигат от цялата агломерация. Въобще – събитие.
Преди първия ми летен фест нашите съседи учтиво се поинтересуваха къде смятаме да се изнесем за уикенда и аз въобще не можах да разбера за какво става дума. Купонът ни е дошъл на крака, а ние да се местим?
Забавен беше първия фест! Никога не бих могла да си представя, че на малкия площад пред къщата може да се изсипе подобно стълпотворение, като в Бомбай или след манифестация за 24-ти май.
Фестът има две основни сцени – една пред хола другата пред спалнята ни. Шумът е титаничен. Швейцарците никога не смесват работата и веселбата, нямат примерно британския обичай за бира в кръчмата след работа, и когато дойде време за празнуване се разпищолват сякаш утре иде Апокалипсис.
Не съм фен аз на тая традиция, нанагорно ми идват двете крайности, но няма какво да критикувам – швейцарците са се населили по тези земи преди мен.
И така първата година се завъртях в пълния декадентски чар на феста.
Ужасна музика от осемдесетте.
YMCA.
La Isla Bonita.
Кайпириня и мазна тай манджа.
You get the picture.
През втората година поканихме гости – останахме си два етажа над общата гмеж, взехме си храна от вънка, но си останахме в спретнатия апартамент със супер чистичка тоалетна.
На третата и четвъртата година имах deja vu. Бях уморена от работа, игнорирах феста и си легнах насред цялата дъндания. Марсел въобще не можеше да разбере как го правя, но е факт – нощем спя като пън.
Миналата година валя дъжд, а и нямаше къде да ходим с новородения Макс.
Тази година феста съвпадна с магически момент от живота на трима ни – Макси спи нощем само с една кратка пауза за вода.
Затова се грабнахме с колата на където ни видят очите из Евроленд, само и само да не се развали магията.
В 18:00 се оказахме в Колмар, Франция, и останахме за нощувка.
На другия ден продължихме към Фрайбург, Германия, който се оказа фантастичен ултра зелен град.








2 replies on “Колмар и Фрайбург”
Поантата чрез снимката “Шадраван” е уникална:))))) Паднах от стола от смях:)))
Ох много е сладичък:)