Categories
деца Швейцария

Как научих децата да говорят български

Наскоро ме поканиха да гостувам в нов български блог за родителството – тема, по която никога не съм претендирала за компетентност. Целта на блога е да публикува само авторски материали които не размахват пръст на хората кое как се прави и честно казано звучеше твърде добре за да е истина. Всички сме чели bg-mama, всички знаем как лесно се раздават кръвожадни критики от една камбанария към друга. Но поканата дойде от LaMartinia, чийто интелигентен блог следя от години, освен това останах поласкана. Попали в газету, нали. Изчетох Parentland и той наистина държи фронта и следва принципите си. 

Затова разказах Как научих децата да говорят български:

Спомням си точно момента, в който реших да науча децата си на български. Бях в края на първата си бременност, чаках еспресото си до кафемашината в офиса.

„Здравей! Казаха ми, че и ти си българка.“.
Вдигнах озадачено поглед – беше Холандката, която познавах само по физиономия. Холандката имаше съвсем холандско име и външност – висока, руса и лъчезарна. Мислено ѝ нахлупих от онези традиционни шапки със завити краища – беше като от реклама на „Гауда“. Говореше български без акцент.

Как… Откъде..?! Умът ми зацикли в когнитивнен дисонанс – за първи път говорех на родния си език в офиса в Цюрих.

„Майка ми е от София. – учтиво обясни Холандката – Не, не съм живяла в България, но майка ми положи много усилия да науча езика.“.

Улисана в подготовката за раждането, бях отложила езиковия въпрос за по-късно, но точно в този момент, с чаша кафе в ръка, гледайки усмихнатото лице на Холандката, в мен избухна заря от ентусиазъм.

Скоро след този разговор си дадох сметка, че съм заобиколена от хора, отраснали с два и повече родни езика. Никой от тях не си спомняше да ги е учил, така както никой не си спомня как се е учил да слиза по стълбите или да се храни с лъжица. Те плавно преминаваха от един език към друг, без да ги смесват, защото така са били научени като деца – един език с майката, друг с таткото, трети на улицата или в училище. Никой от тях не можеше да посочи предпочитан, те оценяваха цялото портфолио от знания, гъвкавостта, която им даваше и най-вече бонуса да научават клюки, когато околните си мислят, че не ги разбират.  Продължение

6 replies on “Как научих децата да говорят български”

Следя блога ви от много отдавна. Чудесни споделени житейски красиви, смешни и най-вече умилителни моменти! Като мама на двама в същата красива Хелвеция и аз се вълнувам от темата как да научим децата си на родния ни език. Детето на Грузулака е любимо четиво! Може ли да споделите други книжки, които четете с удоволствие на български? Аз се хващам, че ползвам много английски издания, защото освен че са достъпни лесно, са често по-атрактивни и предпочитани. Синът ми предпочита определено Room on the broom пред Хитър Петър. Видях, че са превели The cat in the hat.

И аз така мисля. Не само историята е важна, но и илюстрациите и отношението текст към картинки на страница. Другият аспект е какво ги интересува в момента – аз мога да си каканижа за Мецана и чорбицата, ако хората са на друга вълна от интереси просто ме отсвирват и т’ва е :).
“Дядо и ряпа” беше голям хит, заради повторенията; “Чук и Пук” също – даже като видяхме датското издание в музея на дизайна в Копенхаген те си я познаха по картинките ( в българското издание са запазили оригиналните). Приказките на Сутеев – “Патенцето и пиленцето”, “Кой каза Бау?”, “За елхичката”, ” Под гъбката”.
“Трите прасенца”, “Вълкът и седемте козлета”, всичките там Пепеляшки и Спящи красавици, но много обяснения трябват (кочияши, лакеи, феи …).
Много ми се иска да имах ” В лунната стая”, “Пук”, “Зрънце-перце”, “Чипоноско”.
Преразказвам много – т.е. “чета” от шарени немски книжки, но говоря на български защото “ти смешно звучиш на немски, мама” 🙂

По ваша препоръка поръчах от България книжки на Сутеев. Подсетихте ме колко ми бяха любими и как на всеки детски рожден ден изваждахме сервиза с картинки от неговите приказки.

Не бих учил съзнателно децата си да говорят Бг език.
Не нам защо. простете.

Хубав текст. Браво за упоритостта ви. В момента има преиздадени някои от книгите, които изброявате с твърди корици и оригинални рисунки и текст (Андерсеновите приказки, Алиса, Пинокио всички с илюстрации на Марайа), Африканските и Индийски приказки, Лешникотрошачката и много други… Успех!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.