Categories
продукт

История с перде

Има някои задължения в живота, които бях сигурна, че мога да избегна. Например да кося трева. Или да купувам пердета. Не само, че не проявявам никакъв интерес, но и винаги съм имала някой под ръка който да гори от желание да се заеме със задачата. Пердетата бяха в графата “за майка и баба” – две жени, които можеха да прекарат с дни в най-скучните магазини – за платове – и да обсъждат в детайли илици, гайтани, подгъви (си мислех аз на впечатлителната седемгодишна възраст).

Майка се отдаваше на спорта с пердетата с характерния си хъс. Поне два пъти годишно – тадааам! – избираше, купуваше и закачаше нови пердета, като отказваше да ни каже колко струват защото “ще припаднете” и “парите и без това сама съм си ги изработила”.

Помня първите пердета които купих за стария ни апартамент, първата ми сериозна къща след ергенските години в Германия. Бяха леки, тюлени, бохемски прпвиснали и струваха точно десет лева. От ИКЕА. Майка ме погледна подозрително – каза ми, че нейните винаги са се въртели около сумата “средна месечна заплата”. Десет лева, потвърдих аз с квитанцията. Тогава, разбира се, не знаехме, че джунджуриите в ИКЕА, макар и с добър дизайн, не са точно онези, които ще завещаеш на децата си.

Марсел мрази пердета. Катрин, майка му, много обичала аромата на свежо пране, затова перяла техните два пъти в месеца и после познайте кой е трябвало да ги закача обратно. Със зъби и нокти се сборих да сложим корнизи в новата къща, но поради напредналата бременност така и не проконтролирах на място и сега в детската и в спалнята имаме само по един корниз. Гризкам си ноктите от яд като погледна нагоре.

След като се нанесохме в новата къща нямаше как вече да се скрия от факта, че нямам никаква идея как да подредя детската стая. Едно помещение не трябва да е курирано, copy/paste от Некермана, а да еволюира около ежедневието на живущите в него. Form follows function. Готовите детски стаи които видях бяха ръбеста и грубовата ширпотреба. Обзавеждането с нещо различно обаче означава години събирателска дейност. Започнах да умувам над “тема” за стаята, цветови палитри и въобще каквото там ми лисна в лицето хаоса интернетов.

Междувременно бялата детска стая си седеше оцъклена, неуютна, и Макс не обичаше да се задържа дълго в нея особено вечер.
“Сложи пердета!” отсече сестра ми по време на кратката си консултантска визита около Великден – “Ще омекотят светлината”.

Тъй като Муминтролите са окупирали банята и кухнята (хавлия, чаршафи, чашки, чинийки, прибори, бисквити, желирани бонбони), а качествени продукти с “Ну погоди!” не можах да намеря, взех да се озъртам за животните на Биатрикс Потър. Едно търсене по-късно намерих точно, ама точно детската стая на моите мечти! Тапети, пердета, мебели, Зайчето Питър от всякъде. За тапети беше късно, мебелите бяха вградени, така че исках само пердето. Никакъв проблем, отговориха от английското дизайнерско студио, на чиято страница намерих вдъхновение. Струва 1.600 GBP плюс доставка.

През следващите месеци опищях орталъка с моите пердета. Исках поне да ги пипна преди да се метна във финансово безумие. И като в будистка притча се оказа, че те са ми под носа, срещу любимия ми фалафел – едва забележим магазин за красиви неща, в който намерих каталози с мостри и прочие. Цената се оказа същата. Тези пердета били дизайнерски (duh?), Джейн Чърчил, и тъй като прозореца в детската е дълъг, а аз ги искам и до земята като в моята стая във Варна, това правело 30 метра плат.

Никой от разширения семеен консилиум по покупката не ми каза, че съм луда. Марсел призна, че са много красиви, но той бил пас, т.е. да не очаквам от него да покрие половината сметка. Баща ми каза “…или можеш да купиш на децата кола…”. Според Мила после всички трябвало да си ушием рокли от тези пердета, като Скарлет О’Хара.

Реших да ги купя.
И след това реших да не ги купувам.

В каквато и валута да смятах, цената беше неморално висока, опасявах се, че всеки път като ги погледна ще виждам банкноти. А и “то хубавото край няма” както казвал някога прадядо ми Диньо.

И така сагата продължи.

В ИКЕА намерих доста приемливи неща, но за да се пригодят към нашите релси трябваше да ги скъсявам и да лепя специална лента и дъра-дъра-дъра … Универсалният магазин Манор предлагаше измамен избор, уж купища от мостри, но погледнати отблизо се оказваха боклуци. Прииска ми се никога да не бях чувала за Джейн Чърчил.

Както никога се оказа, че имам нужда от помощ от продавачката, която ме обсипа с такива въпроси, че се почувствах изключително тъпа. Имам самочувствието, че с търпение мога да разбера всякакви комплексни теории, обаче тази кинкалерия и пасмантерия ме хвърли в нови дълбини

Чисто геометрически не разбирах как се шие перде, при положение, че ширината на плата е 1.5м, а височината на прозореца е 1.8м, а мотива върви хоризонтално. Две парчета ли се съшиват? Тя ми обясни, че обикновено цялата дължина на прозореца се умножава по две и след това (#%#неразбираемо обяснение на швейцарски немски#%#) и затова ми трябвали 30м плат. Сетих се за Мирча Кришан и краставицата. След това записа адреса ни за да ми прати в къщи техен служител, който да провери на място дали размерите са точни.

Fast forward 2 седмици – на вратата цъфна мосю Дюк, décourateur от Манор, аншанте.

(Манор е един такъв … селски магазин. Какъв décourateur, какви пет лева?!?)

Мосю Дюк обаче беше светлината в края на тунела. Наизкара от колата си хиляди и хиляди мостри, които изобщо не бяха изложени в магазина. Търпеливо ми изясни разликата между различните материи – найлон/лошо, памук, лен/хубаво, типовете гънки около корниза, подгъвите и ме посъветва да разделя обема на две пердета, защото 30м плат едва ще се вмести в пералнята.

(След това измери дължината с електронен метър – лазерен пойнтер с дисплей. Аз може и да съм много навътре в делата интернетски, обаче съм пропуснала доста открития в триизмерния свят).

Избрах едноцветна бяла материя, като основата на онези, които отказах да купя, и мосю Дюк кимна с разбиране. Добре е стаята да е неутрална защото играчките са истерично ярки.

Fast forward един месец – дзъъъннн! Заповядайте да си вземете готовите пердета!

Много съм доволна. Наистина.
В спалнята все още нямам пердета.

10 replies on “История с перде”

Да знаеш майка се смее с глас с баба в момента:) Убедена съм

На мен като бивша продавачка в магазин за пердета ми стана много любопитно какви точно вьпроси ти е задала, че толкова са те смутили. Вероятно не сьм толкова компетентна, колкото гореспоменатата, защото продавах “pret-a-porter” (макар “dе lux”), но цената е нормална за пердета с хубаво качество по порьчка и дори не е чак толкова висока.
Бих казала, че винаги можеш да си избродираш вьзглавнички сьс Зайчето Питьр, но тьй като четох внимателно ще си замьлча. Не ти предлагам аз да го направя, защото има риск да станат за 18ия рожден ден на Макс (евентуално). Важното е, че имаш пердета.
Какво ще избереш за спалнята?

Хмм… Обикновено когато стигна до момента да си говоря с продавачката аз вече знам какво искам и как го искам. Обаче с пердетата нямах никаква представа! До земята ли ги исках? Шарени? С картинки детски разни? Плътни или не? Все логични въпроси е един отговор – не знам!
А за цената си права – обяснима е предвид колко майсторлък се иска да се ушият добре и колко плат заминава. Проблемът е, че като се нанесе човек в нова къща и се подреждат хиляда и едно неща за смяна (столовете в кухнята продънени, нов диван, че стария не се вмества, косачка за трева…), разни странни за мен такси (вноска за бункер, щото нашата къща няма, и в случай на война трябва да се крием в общоградския) и куп други. Кое по-първо? Затова трябваше компромис някакъв, но добре се получи все пак.
А за спалнята не съм решила още. Честно!

Йо, смях се от сърце, защото и аз съм същата. Това с пердетата – не ме търси! Едно време като се сетя как съм ги гладила с майка ми, а те бяха по метри….
Сложих само в нашата спалня от тези 10-левовите от Икеа. С лепещото отдолу. Но са почти разлепени. :))))

Ха-ха-ха :)! Подозирах аз, че не съм сама! Едно време нямаше майка, която да не разбира от пердета – си мислех онзи ден докато се криех в килера с буркан Нутела и лъжица, че да не ме види Макс. Въобще понякога ми се струва, че не съм доста измислена майка…

Ааааа, “такива” вьпроси… Аз пьк мислех нещо супер техническо и ми стана много любопитно.

За обзавеждане на нова кьща (и то по-голяма от стара такава) е ясно, че инвестицията е значителна, а хубавите пердета за сьжаление са голям разход, пьк колко по-важни неща има пред тях… За цената казвах в абсолюта, щото и аз като за пьрви пьт се сбльсках с не-икейски (редутски) пердета ми увисна ченето. Даже в магазина в началото ме беше срам (вьтрешно) да кажа на клиентите колко струват, че както баща ти е казал “или може да им купиш кола”.
Няма значение, че не са сьс заека – платьт е хубав (така и не разбрах какьв лен или памук си избрала :)), ушити са качествено и специално за вас, сьс или без заек имат стойност (и може би ще ги завещаеш на децата си).

Таксата за бункера на прьв поглед ме разби, а после си казах: бе имат право швейцарците, ако стане война поне ще ви е добре подьржано мястото, аз дори не знам кьде има бункер около нас.

ПП. Моите пердета не са лоши, ама са прет-а-порте. Така и не можах да си позволя от истинските, нищо че много ми беше мерак. Но казано честно дори не влязох в ателие за порьчка, за да не ми е мьчно после (както така добе си го казала: предпочетох да не знам какво сьществува).

Да ти кажа, аз останах с впечатлението, че самото ушиване е голяма врътка. Малко ако виси и ефекта отива на кино! Моите пердета са памук с нещо си малко изкуствено, за да не се мачкат, на пипане са като тензух, но падат добре, имат тежест (все изводи след седмици наблюдение :).
Иначе аз така съм свикнала да намирам хубави неща при всякакви цени, че обикновено търся нещото което съм си наумила без въобще да гледам колко струва. Като го намеря тогава мисля. Казвала ли съм ти, че първите столове моито харесах за кухненската маса струваха 12.000 евро парчето :)? Hermes били. Въобще не знаех, че те и столове правели. Исках четири броя, моля. С Марсел още се смеем като се сетим :).

Врътка си е, врътка…шиенето. Йо, и аз съм с един корниз (под наем сме и не мога да им сменям подхода на хората, нали) и взех от тукашната ИКЕА блекаут за (дръж се) 276 лева. Прибрах се и се оказаха, че не са блекаут и се върнах да им ги нахлупя на главите, взех си парите и в първия магазин за пердета…взех грозен цвят блекаут (само един имаха) и тюл на многоцветни пеперуди, заших го на красиви дипли върху блекаут-а. Стана супер…само дето съм изяла 5 см някъде в процеса на шиене и отдолу има лека ивица светлина…та язък ми за блекаут-а, но е супер красиво, Леа се размазва от кеф като влиза всеки път в стаята си 😉 Та…врътка си е 😉

Здравей Йо,

След повече от 20 години в чужбина се връщам във Варна да се погрижа за оправянето на наследствен апартамент. Борейки jetlag-a решавам да отметна някоя друга точка от списъка, правя търсене в мрежата на пердета Варна и … попадам на блога ти. Явно има нещо непреходно в проблема с пердетата. Спомням си първите ми пердета – трябваше да сложа нещо на прозорците на ведомствен апартамент получен по параграфа младо семейство. Тогава нямаше IKEA. След продължително одумване от комшийките трябваше да взема мерки и да вместя пердетата между яслата на малката, първокласника, работата и моето задочно следване . Още в първия магазин направих твоето откритие- че не мога да отговоря на нито един въпрос:) . Реших проблема като взех назаем шевна машина и криво ляво уших пердета от наличния плат -подарък от свекървата. Е, оказа се, че той не бил подходящ точно за пердета, но свърши работа. Сега съм готова за пердета 2.0 . Този път с амбицията да ги направя както трябва.

Моля те, сподели как реши въпроса сега! Нямам никаква представа къде да гледам за качествени ако ми се наложи да слагам пердета във Варна!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.