Categories
гледна точка

Защо са щастливи швейцарците (причина първа)

Първата причина за щастието на швейцарците е, че работят точно това, което искат и което им се отдава.

Причината е образователната им система, с която те се гордеят така, както ние се гордеем с киселото мляко.

Основният принцип на швейцарското образование е, че всяко дете притежава вроден талант, с който ще е полезно на обществото след време. Целта на училището е да им помогне да открият този талант и да го доразвият.

Тук ще разкажа само най-общо как е структурирано образованието, защото горния принцип означава, че системата постоянно се реформира за да следва развитието на обществото. И разбира се – във всеки кантон в картината е малко по-различна.

За детската градина и за предучилищната вече разказах.

От първи до пети клас всички деца учат заедно, без оценки. В края на пети клас учителите набелязват тези, които напредват най-бързо и скучаят в час и препоръчват на родителите им да ги пратят на изпит за гимназия. Ако се справят те продължават шести клас към гимназиално училище.

Всички останали се явяват на тест след осми клас и се разпределят според резултатите в три направления.

В гимназия продължават академично най-надарените. Избират си профил – природо – математически, езиков или икономически, и завършват с матура, на която ако изкарат 40 точки са автоматично приети в университет. Това са бъдещите лекари, инженери, учени, т.е. хора, които няма как да практикуват без университетска диплома.

(А няма ли натиск над учителите да завишават оценки?
Получих шокирани риторични въпроси: А кой ще спечели от завишена оценка? Нали така детето ще се окаже на грешното ниво – ще се стресира, ще крета едва на опашката, ще страда? Как така ще дадем на обществото хора, с нереални качества?)

Мнозинството продължава във второто направление. След девети клас всеки ученик трябва да си намери работа – мисля, че в България на това му се е казвало “практика”. Това са работни места специално за средношколци, предлагани от различни фирми, като се работи три дни в седмицата, а в останалите се ходи на училище. Фирмите имат дни и седмици на отворените врати през които всеки може да отиде, да поговори със служителите и да се ориентира дали би му било интересно да стажува там.

(Какво става с децата които не могат да си намерят практика – попитах рецепционистката ни Александра. Тя се ококори, мига, мига и каза, че това сигурно се случва, но че тя до сега не е чула за такъв случай. “Като се знаеш, че си тъп, започваш да си търсиш практика много по от рано”, каза тя. )

От десети до дванайсти клас ученето и работата вървят паралелно и приключват със специална матура или изпит в зависимост какво точно си работил. Работещи ученици има навсякъде – в паспортното, в магазините, в общината, в хотелите, в банките и застрахователните фирми. В началото с тях паралелно има и опитен служител който ги напътства, а самите деца ужасно много се стараят. След завършване те се насочват към професии тип “бели якички”, за които обаче не е необходимо университетско образование. Ако все пак те не са доволни и се чувстват подценени могат да минат допълнителни курсове предлагани от училището и да се явят на гимназиална матура и да продължат в университет.

Могат също така да поработят след завършването и след няколко години пак да се върнат да учат нещо по-специализирано, но не университетско. Летиция, нашата детегледачка, в момента учи за детска учителка, но веднъж ми сподели, че детската психология и е особено интересен предмет и смята да специализира по-късно.

В третото направление попадат всички деца, които баба ми Динка наричаше “сръчни в ръцете”. След като покрият минимума от теоритични знания те също започват работа тип практика в професии като продавачи, фризьори, строители, автомонтьори. Училището не ги тормози с отговор на литературен въпрос, защото на обществото му трябват хора с различни умения (тук виждам как кимате ако някога ви се е налагало да търсите свестен фаянсаджия).

Особености, които ме впечатлиха –

Ако един ученик, в което и да е от направленията, има трудности по някой предмет училището уведомява родителите, дискутира с тях, и след това осигурява допълнителни безплатни уроци на детето. Т.е. учителите обучават, и ако нещо някъде запецва те безапелативно знаят, че е основно тяхна работа да поправят ситуацията.

Няма абсолютно никаква обществена стигма, ако някое дете трябва да повтаря класа или да се прехвърли в по-ненатоварващо училище. Няма срам – важното е всеки да си намери мястото.

Швейцарците не познават страха от ученето. Тъй като от рано са били профилирани в класовете няма голям диапазон от най- силните до най-слабите ученици. Никой не се е чувствал калпазанин, никой е държан изправен до дъската докато класа се кикоти, че не знаеш. В резултат на което те с ентусиазъм участват във всевъзможни курсове за самоусъвършенстване. Скромни домакини говорят перфектен английски, който са научили на съботен курс след като децата им са поотраснали. Хора по на 30, 40, 50, се записват да учат музикален инструмент, ей така, за кеф. И това е много от преди да се появи теорията за live long learning.

В следствие на горното хората масово си сменят професиите когато им омръзнат.
Имам една позната, която се умори да пише HTML код и се посвети на новооткритата си страст – ориенталските танци. Аз се слисах. Тя обаче инвестира в курс по кючек, накупи си разни дрънкащи орнаменти, взе малък заем, нае помещение и започна да дава уроци. След това привлече и други като нея и сега има бизнес с часове по йога, балет за деца и възрастни, зумба и всякакви такива аеробики и то в нашия градец с 15.000 жители.

Искаш нова работа? Няма проблем, преквалифицирай се. В Швейцария абсолютно никой не може да практикува никаква професия ако няма тапия, а образованието е прословуто с качеството и неподкупността си. Надя ми разказва за нейна приятелка, също остеопат, която се преместила да живее в Аржентина. Оказало се, че там и плащат повече от колкото в Цюрих, защото в Буенос Айрес тя е “швейцарски възпитаник”.

Всички, и особено учителите, постоянно преминават крусове за преквалификация, което не е досадно ако си обичаш работата и държиш на качеството и.

Работещите швейцарци са хора с достойнство.
Разликите в заплащането се подразбират – лекар получава повече от учител, а един учител повече от един фризьор.
Обаче всеки работещ си тежи на мястото и никога не съм чувала хора от един бранш да се отнасят с пренебрежение към тези от друг. Ние всички зависим от професионализма на околните – веднъж ти трябва хирург, друг път автомонтьор…

И е верно, че за всяка работа си има точните хора.

Дорин се грижи за трима души с нещо като синдром на Даун. Те са общо взето независими и са настанени в общо жилище, но все пак имат нужда от постоянна допълнителна помощ. Дорин учи като побъркана за да поддържа квалификацията си и понякога има много интересни задачи – примерно да обикаля Берн цял ден в инвалидна количка за да разбере как се чувстват хората, които не могат да се движат сами. Тя би получавала много по-голяма заплата ако работи в някоя фирма, но ми е казвала, че за нищо на света не би си сменила професията. Това е най-хубавата работа на света, каза тя. За какво са ми повече пари, ако загубя удовлетворението което изпитвам всеки ден.

(продължение)

19 replies on “Защо са щастливи швейцарците (причина първа)”

И Буда мисли така 🙂
Success is not the key to happiness. Happiness is the key to success. If you love what you are doing you will be successful.

🙂 Ако ме си харесваш работата ти е гарантирано, че осем часа на ден ше се чувстваш зле

И причина истинска: Защото перат парите на половината престъпен свят и поради тази причина могат да си позволят всички изброени простотии в горната тъпотия !

Като ти чета статиите направо ми се приисква да живея в Швейцария. Жалко, че пишеш само на бьлгарски и ми е трудно да преведа за мьжа ми в характерния ти стил, а и отнема много време. Толкова имнтересно разказваш…

И аз се зачетох…вече трета статия изгълтах…много увлекателно и размечтаващо… Децата спят…аз продължавам да чета следваща статия – щв ми се превърне в ХОБИ :):)

Дааам, много много интересно разказваш, по-често да го правиш! И чакам аз разказче за София 🙂

Много хубаво, че така практически е насочено образованието, наистина от него тръгва всичко. Тук всеки учи каквото му падне и е една гаща плява 🙁
Аз страшно се радвам, че навреме усетих, че Медицината не е за мен. Действително нямаше кой да ме насочи и сама трябваше да установя какво ми се отдава и ми е интересно.
Ще ми се да ти изпратя поста до Министъра на образованието 🙂

Оххх, Мая, как ме настъпа по мазола :). Тя има рожден ден другата неделя, крайно време е да напиша някоя от нейните истории. И мерси пак за милите думи 🙂

Коментарът ми ще е вероятно “политически” приет от някои четящи този блог,но…Да, щастливи са хората, които работят това, което могат и за което са учили 😉 При нас драмата е (от двадесет и няколко години), че повечето хора не работят това, което разбират. Ще дам пример – във Франция тези, които са учили пътно строителство създават пътища и правита за достъпа до тях (островче, на второстепенен път, на което се отклонянаш, за да завиеш на ляво и да не правиш задръстване на основния път), докато при нас – хидравличният инженер се оказва продавач на туристически пакети, защото няма къде другаде да си намери работа. Нито той я върши както трябва, нито клиента получава таова, което търси.
Дано един ден да имат шанса на швейцарците децата на България, има и добри…ако азберем

…оказа се дълъг пост, извинявам се…
Да разберем какво можем. И да го направим.

Аз живея там. Не ми се виждат много щастливи, нито пък умни. Пълно е с паплач от Балкана… А и хубаво, че са банковите тайни, за да могат да имат нормални заплати. Истината е, че са ужасно дисциплинирани и затова са толкова напред. Всичко е ужасно скъпо и трябва да се плаща за абсолютно всичко – по много… дори да си хвърлиш боклука.
Съветвам хората, които не са живяли зад граница да не завиждат на тамошните прекалено много. Оценявайте това, което имате! Защото сме родени в прекрасна държава. Българите просто трябва да се променят – да бъдат по-възпитани, дисциплинирани и толерантни! И ще се оправим!

Здравейте, Йолина!
Четох с удоволствие много от предишните ви разкази/статии/импресии.
Начинът ви на възприемане на швейцарците и тяхната уредба и възприемане на света и хората е близък до моя. Е, дозата възторг и моментите на идеализация ги отдадох на факта, че вашият живот тук е доста по-пълно и плавно устроен. Явно не ви се случвало (и дано не ви се случи) по независещи от вас обстоятелства да се окажете “извън добре функциониращата система”. Вярно е, че дори в тези случаи, човек може да намери изход и път, системата го позволява. Но пречките са толкова много, че принципът е “оцеляват само най-силните”.
В тази статия, обаче, дозата идеализация, ми дойде малко в повече. Усещането ми, докато четях, беше, че отново чета нормативните документи на Дирекцията по образованието за изпита по дидактика на преподаването в Швейцария. Квалификация за гимназиален преподавател в немскоезичните кантони (университет Берн) имам от 2004 година. Това, че в моя случай причината да не получа постоянна работа в образователната система се дължеше главно на факта, че родния ми език не е немски и тогавашното ми разрешително беше ‘Б’, не променя факта, че това сполетя и много от швейцарските ми колеги. Курсовете във Висшето народно училище (Volkshochschule) и работата в системата на туризма ми дават дори повече удоволетворение.

Но това, което в момента ме развълнува е, как свързвате това общошвейцарско щастие с квотата на самоубийства сред младежта, с преимущественото усещане на швейцарците (показа го гласуването през февруари) на подцененост, дори неспособност да получат работа, която желаят; масовата ксенофобия във собствено швейцарските фирми? Туризмът е сфера, която ми позволява да срещам ежедневно хора от най-ниското до най-високото стъпало на социалната и професионална стълбица. Е, има все някаква причина, и тя до голяма степен е свързана с образователната система, която поставя много хора на позиции, за които не са квалифицирани или само дотолкова, че да крета и много други да са overqualified за това, което вършат.
Ако професорът ми по дидактика прочете вашата статия, би казал: “Докато има родители, които виждат системата по този начин, или я отричат напълно, нямаме начин да я подобрим.”

Що се отнася до възможностите за преквалификации и самообразование на възрастните, както и за липсата на стигматизация на професиите и беаншовете, подкрепям напълно думите Ви.

Поздравявам ви за намирането на работа, която е дори по-удовлетворяваща от тази, за която сте се готвили в началото! Бихте ли ми дали статистика за самоубийствата сред младежта, усещане за подцененост, неспособност за намиране на работа и ксенофобия? Ще ми е интересно да разгледам въпроса от друга гледна точка.

Дали е уместна иронията ви, ще прецените сама.

Достъп, знания и способности да работите със статистики имате вероятно по-добри и от мен. Повечето, особено по-новите изследвания на швейцарските учени по тези въпроси, са достъпни дори онлайн през сайта на обединените университетски библиотеки Bern-Basel. Поне аз ползвам него, но предполагам, че портала на Цюрихската университетска библиотека дава същите възможности.

Ако случайно е станало недоразумение, все пак да кажа отново. Лично аз трудно мога да си представя (а пътувам много и общувам с хора от цял свят), че бих се чувствала по-добре в друго държавно устройство. Швейцария е прекрасен остров за хора, които знаят какво искат и правилно преценяват силите си. Без значение дали са родени тук или не. Възможностите за личен избор са повече, отколкото на много други места. Но идеализациите, (както и крайните отричания в други случаи) са ми чужди. Светът, хората, системите им на организация и ценности са ми истински, когато са предствани и сами се представят в цялото си многообразие от радости и тъги, сила и слабост, успехи и падания, верни решения и грешки.

Здравейте Йолина! Страхотен блог! За 2 дни изчетох около 20 статии на един дъх!

Бих искал да Ви попитам, имате ли представа как стои въпроса с изискването за образование при IT професиите? В България IT кадрите работят масово без образование т.к. в университетите се изучават безумно остарели неща, които въобще не се използват в практиката (дори работодателите предпочитат да наемат абитуриент без университетско образование и да се учи докато работи при тях).

Та имате ли представа как стои въпроса в Швейцария? Какво формално образование е нужно (университетско или друго – например курсове)?

Благодаря предварително!

Благодаря за милите думи и за въпроса, Крис! Разпитах мои познати от бранша. Според тях определено има търсене на IT кадри, затова има специализирани сайтове като http://www.experis.ch, a според Linkedin в момента има 530 свободни позиции. В Швейцария има не само търсене, но и предлагане, така че местните фирми имат избор. Принципно ще е много трудно за човек без университетска IT диплома да стигне до интервю, освен разбира се ако не е измислил нещо гениално като Twitter, примерно. Аз лично вярвам, че човек нищо не губи ако пробва 🙂

Leave a Reply to За образованието в Швейцария | Ято Слънца Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.