Categories
гледна точка Швейцария

Защо един швейцарски емигрант се връща в страната си

Темата на последния брой на “Капитал” е завръщащите се в България емигранти и по този повод се сетих за едно мило швейцарско семейство, с което се запознах на някакъв детски рожден ден (значителна част от моя социален живот се случва по такива места).

Тези  хора тъкмо се бяха установили отново в Цюрих след десетина години живот в някаква Латиноамериканска държава. На голямото дете му предстоеше започване на задължителната предучилищна, затова отиваха семейно на едномесечна ваканция във въпросната държава, за сбогуване.

Десет години по-рано в международната фирма, в която работел бащата, се отворила постоянна позиция в Латинска Америка, която той с готовност приел. Двамата с жена му били в края на 20-те, ще нямали деца, заплатата била прилична, а работата много интересна – приключението си струвало.

Още от самото начало останали във възторг. Бързо научили езика и си намерили чудесна местна социална среда. Зимата въобще не им липсвала. Храната била страхотна. Ежедневните трудности, типични за всяка развиваща се държава, не ги дразнели, напротив – смятали ги за част от екзотиката. Понякога спирал тока. Ако влаковете закъснявали никой не давал и не очаквал обяснение за причината. Бързо се научили да не очакват изпипана работа от никого. Не били богати, но двамата били здрави и се забавлявали от сърце. Животът бил супер!

След като се родило първото им дете със смях забелязали, че улиците не са пригодени за детски колички, но това не им пречело. Съпругата напуснала работа, родило им се и второ дете. Наложило им се да се замислят за училището.

Като истински швейцарци те искали да го пратят в нормално, местно, безплатно училище, но щом се запознали с детайлите бързо се отказали. “Училищата им просто са кофти – малко учители, много ученици, и не ги учат както трябва”. Двамата за първи път виждали деца, водени от родителите си сутрин – нещо, което въобще не се толерира в Швейцария, където привикването към самостоятелност е приоритет от най-ранна възраст и база за развиване на правилно самочувствие.

В техния град имало и швейцарско училище, където се преподавало по програмата на нормалните училища в Цюрих, но то било доста скъпо и посещавано от деца на много заможни родители и дипломати. “Ние не искахме да живеем в сапунен балон. Животът ни беше интересен, защото познавахме всякакви хора. Не искахме да затваряме детето си в някаква изкуствено подбрана среда. Ти сигурно си забелязала, че за нас, швейцарците, елитаризма е странна и глуповата концепция. Дори президентът ходи на работа с обществения транспорт. В Латинска Америка не е така. ”

Второто им дете пък развило астма. Момиченцето видимо се чувствало по-добре извън смога на големия град, но и дума не можело да става да се преместят на два часа път извън него. Инфраструктурата не позволявала лесен достъп до офиса на бащата, въпроса с училището на голямото дете ставал още по-сложен.

“И като поговорихме с приятели и роднини решихме да се върнем. Всичко, за което бихме плащали скъпо в Латинска Америка е безплатно удома. Бяхме много щастливи и сме благодарни за възможността да поживеем в чужбина, но за този етап от живота ни там няма подходящи условия. Затова отиваме да се сбогуваме и кой знае, може би някой ден пак ще се върнем. И двете деца се родиха там, завинаги ще е записано в паспортите им”.

Според официалните данни швейцарците, живеещи в чужбина са 744,923, повечето са с двойно гражданство. Обществото е приело, че има хиляди причини да се емигрира и никой не ги нарича родоотстъпници, дори и тези, чиито деца вече не говорят езика.

Швейцарската държава е заета основно с това, да прави живота на хората в страната по-качествен. Не се сещам за по-добър начин да върнеш някого обратно.

9 replies on “Защо един швейцарски емигрант се връща в страната си”

Понеже аз имам доста сериозни наблюдения върху Швейцария и впечатленията ми са доста различни. Абсолютно нормално е да виждаш родителите да водят децата си, дори е практика да се организират, спрямо графика на всички и един родител води децата от цялата група, а за тази цел всички носят специални големи светлоотразители . Наблюденията ми са, обратни на твърденията, че държат на ранна самостоятелност на децата си.

Един от най-интересните аспекети на един блог са коментарите в него, особено тези, които не споделят гледната точка в даден пост. Те са възможност да видя въпроса от съвсем различна перспектива, което винаги е обогатяващо без значение дали ще стигнем до консенсус. Но несъгласие, без допълнителен контекст, все още не води до надграждане. Искрено ви благодаря за коментара тук и ще се радвам да споделите повече за вашето преживяване!

Нещата не са такива, каквито изглеждат. Швейцарците навън НЕ СА икономически емигранти. А и имат избор- не може да се избира между по-лошо и по-лошо. Избира се между по-лошо и много по-добро. В този аспект, те си имат “сигурният дом” зад тях, и следователно, може и да не се стараят много на чуждото място.
Аргументите им не звучат много убедително, и са повече от сферата на “имахме навици за добър живот”, отколкото борба да се живее по-добре на чуждо място.

Емигриралите българи са около 3 млн от 1989.
България е на светлинни години от развитите страни в Европа. Не е ясно как това може да се навакса. И дали е възможно да се навакса.

Живея сравнително от скоро в Берн, но и моите наблюдения също са като тези от коментарът на Лили горе. Колко държавата се занимава с това да прави живота на хората тук по-кечествен, тапърва ще откривам. Това, което ми направи изключително голямо впечателние до момента е колко патриархално общество са и то в изключително негативна светлина. В офисите където работя при клиенти в големи фирми, жените са не повече от 5%. Би ми било интересно да прочета статия в блога за това как една жена с деца се справя с това да ходи на работа и дали това изобщо си струва от финансова гледна точка, ако мъжът има достатъчно висок доход.

Правилно ли разбирам въпроса ви – искате да разберете как аз лично се справям със задачата на работещ родител в държава, в която това не е норма?

Абсолютно! А също и наблюдения върху други познати семейства, където и двамата родители са работещи. Примери: До 4 година възраст ако трябва да се праща детето на кита. Възможно ли е изобщо – има ли места и финансово има ли смисъл. След 4 годишна възраст – децата са на градина от 9 до 12 п
наример. На половин работно време ли се работи или има и алтернативи, детето да остане до по-късно на някаква занималня.
В нашия случай, по-скоро ме притеснява, че жената и детето биха се интегрирали много по-трудно ако стоят вкъщи.

С интерес чета блога и често се замислям как много коментари по повод живота в Швейцария се разминават. Аз самата живея в Цуг и съм обградена от много семейства (експати, швейцарски и микс от двете), което само по себе си ми показва, че не можем да сложим всичките тези семейства в една кутия и да обобщаваме как всички деца се отглеждат еднакво. По повод коментара на Деян, аз работя в международна компания тук, жените са мнозинство, при това в различни възрастови групи и на разлини позиции, повечето имат деца (едно или две) и са във връзки, където и двамата родители работят. Имаме жени, които излизат в майчинство за по година, след което те се връщат на работа. Когато ги попиташ, как се справят, казват, че не е лесно, но като искаш деца, намираш начини. Затова си мисля, че в цялост е въпрос на приоритети. Ако си жена и искаш да имаш 2 или повече деца, и да си изцяло ангажирана в тяхното отглеждане, икономически не си струва да се връщаш на работа. От друга страна, ако искаш да балансираш деца и кариера, тогава мислиш за по-малко деца и търсиш начини с гледачки, ясли и т.н.

Привет Марияна, Цуг и Цюрих-град определено не са градове за пример и няма база за сравнение с консервативен Берн. Ако полгеднеш обяави за работа в Швейцария, които са основно за корпорации или мултинационани компании, където владеенето на немски не е задължително, седалищата им са основно в Цуг и Цюрих. За всеки швейцарец от Берн и провинция с който съм говорил до сега, ако не е напълно в реда на нещата жените им да си седят вкъщи и да гледат децата то оптимално е да работят в някое кантине на 40%. На някои им е трудно да разберат и усмислят, защо това за някой може да не е ок с техният начин на мислене, дори и когато се обоснове с примери, за това, че някои жени са се борили с това да се измъкнат от България, за да завърши западен университет (и не са наясно какви усилия им е коствало). Да не говорим, че по селата, женското аргументиране и мнение тотално се подминава. Идеята ми далеч не е да защитавам женските права, нито да съдя, кое мислене е по-ок, защото и аз не съм напълно сигурен. Споделям просто своите наблюдения.

Съгласна съм и с двама ви – Деян и Марияна. Познавам хора и от двете групи. За сега никой не е коментирал негативно начина ни на живот като двама работещи родители. Тактично са ме питали защо съм направила този избор и са много, много любопитни към детството ми, което мина изцяло в общество на работещи майки и бащи.

Leave a Reply to Марияна Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.