Categories
Швейцария

Защо в Швейцария е толкова скъпо

 

 Миналата седмица на работа неочаквано цъфна Хедър. Тя е основният ми бизнес партньор от щатския офис и олицетворение на всичко позитивно американско – динамична, ведра и оптимистична. Дайте на Хедър проблем и тя като рицар на кон – тъгадък-тъгадък – ще го атакува с копие от решителност. Моята работа е да и обръщам внимание когато се е засилила срещу вятърна мелница. Нейната работа е да ме връща на коня ако прецени, че атаката въпреки това си струва. Взаимно сме си полезни за професионалното си развитие, въпреки, че сътрудничеството ни не винаги е лесно. Хедър функционира на особено високи обороти, все е едно живее от Red Bull и чист адреналин, което понякога ме кара да се съмнявам в ефективността на действията и, не в смисъла или правотата и. 

Хедър нямаше време да обядва (оставих я да хрупа морков, вперила поглед в монитора), а следобед влезе на срещата ни с банан и супена лъжица фъстъчено масло в чиния. На другия ден категорично настоях да обядваме като хора, с прибори, на маса, и тя охотно се съгласи. Предната вечер била работила до посреднощ. Тук трябва да уточня, че работата ни е много важна, но не спасяваме човешки животи. 

Разговорът ни естествено се насочи към Швейцария, към отношението на местните към чужденците, към живота тук и стигна до най-често задавания ми въпрос – защо в Швейцария е толкова скъпо?

Защото всички имат образование, обясних аз. Това е швейцарския обществен договор – всеки учи и специализира в това, което му е интересно и после дава най-доброто от себе си без да прави компромиси с цената на труда си. Швейцарците постоянно се кооперират по между си за да възползват максимално от качеството предлагано от другите.

Хедър ме погледна въпросително.

Класически пример са фаянсовите плочки, които ни трябваха за банята. В Германия същите плочки струваха с 20% по-евтино. Но ако ги купехме (съвсем легално) от там щяхме да се натъкнем на проблем – кой да ги монтира. Майсторите на фаянс работеха директно с швейцарските продавачи, в което има смисъл. Ако се обърнехме към тях без посредничеството на местен търговец те щяха да ни предложат доста висока цена, която би обезмислила спестените двайсет процента (те и без това си имат достатъчно поръчки по казионния ред). Можехме да потърсим нелегален майстор, но риска не си струва – глобите са сериозни, работниците не са осигурени при болест и злополука и не предлагат гаранция. 

Купуването на фаянса от швейцарски продавач осигурява и местен майстор, който е обучен и от фирмата производител, и предлага поне 10 години гаранция за продукта и извършената работата, т.е. всеки евентуален дефект се отстранява безплатно. Така в цялата история с плочките са включени производител, продавач, изпълнител и застрахователна компания. Всеки прави това, за което е учил. Което вдига цените. Но е много практично в дългосрочен план.

Тексаският индивидуализъм на Хедър кипна:
“Знаеш ли какво бих направила аз? – избухна тя – Ще се затворя един уикенд в къщи, ще гледам инструкции за поставяне на плочки в Youtube и ще си ги сложа сама!”

Това също е решение, вдигнах рамене. Нашата баня е облицована с мозайка, квадратчета със стена 2 см. Не ми се мислеше как би изглеждала ако ги бях редила аз в несъществуващия ми свободен уикенд. По-скоро бих спестила от друго, бих работила двойно или бих търгувала с акции от колкото да се занимавам с галимациите около плочките. Въпрос на гледна точка. Безработицата в страната е 4%.

Хедър беше впечатлена. 
Но двайсетте процента продължиха да се реят над главите ни.


14 replies on “Защо в Швейцария е толкова скъпо”

Не мога да бъда по-несъгласен с изказаното становише.
Швейцария е просто един от няколкото примера за изкуствено бомбардиран жизнен стандарт, където цифрата на цените не означава качество в никакъв случай. Което си е техен проблем всъщност и никой не се вълнува от пребиваването на тази не знам мога ли да я нарека държава, територия. Най-тъжното е, че за всеки един пример на тнапомпан изкуствено жизнен стандарт най-големият страх се нарича конкуренция на пазарната икономика. Той бива подтискан, унищожаван залъгван и отричан чрез всевъзможни административни, законови или общо назовани “демократични” или в “името на добруването на обществото” мерки. Нито едно училище за фаянсаджии, нито пък пазарен олигопол или картелно споразумение могат да гарантират качеството, което доставя простата, чиста и девствена конкуренция на свободния пазар. Най-смешното е, че има хора, като авторката например, които успяват да бъдет водени за носа и убеждавани, че всъщност черното е бяло. Това, всъщност, ми напомня за убедените, че живеят в рая строители на социализма…
За да ви спестя, усилията за описанието на това как аз живея в неуредено общество и завиждам за този сън Швейцария, искам да подчертая, че също живея в едно от тези изключения с напомпан стандарт, но това не ми пречи да виждам проблемите му. Иначе да – определено завиждам за красивите Алпи, но не мисля, че това е плод на труда на който и да било швейцарец.
Поздрави!

Скъпа Йолина,

Като човек свикнал да живее в демократични общества съм доста шокиран, че моето мнение е изтрито, само защото оборва теорията на автора Едвам го понесох този шок. И не се извинявам за грубия език. Ако някой трябва да се извини сте вие за небивалиците, които пишете. Всички ние ще сме благодарни, ако направите блога си не-публичен.

Поздрави
Тео

Хм, и защо трябва да се извинява? Авторката споделя собствените си виждания в собствения си блог. На който не му харесва, да не чете блога и да си намери нещо по свой вкус.
Йолина, не се извинявайте и продължавайте да пишете ПУБЛИЧНО. На мен сте ми интересна!

Скъпа Йолина,

Поздравявам те за смелостта и геройството да смееш да изразяваш личното си мнение на личния си блог на БЪЛГАРСКИ език и по този начин с готовност да се оставяш открита за всички тези “лични” мнения, които с горчивина, често укорявайки себе си в родоизменничество, но в крайна сметка с безпомощност пред фактите чисто и просто обочназаваме като “българския манталитет”…..и с тъга припомняйки си исторята за българския казан в ада.

Йолина, текстът ти много ми хареса! Уважавам страните, които се грижат за своите.

ПП В своя блог аз публикувам само коментарите, които аз одобря. Все пак, като домакиня съм отговорна за атмосферата, в която се потапят читателите.

Татяна, Станимира, Майя – благодаря ви за милите думи!
Никога не съм изтривала коментар тук, нито пък смятам да го правя в бъдеще, защото ценя всяка минута, която човек е отделил да изкаже мнението си. Особено са ми интересни виждания различни от моите, но не винаги им отговарям.
Вие променяли ли сте гледната си точка в следствие на спор с другата страна? Аз – никога.

здравейте,много са ми интересни ваште публикации и с нетърпение ги очаквам,мисля,че много има да се учим от швейцарците, а ако не ни се иска ще си стоим най-малко насред боклуците.

Благодаря, Юлия :)! Така е, постигнали са доста неща които според мен са напълно възможни и у нас ако имаме желание

Интересна тема и мнения. Аз живея в САЩ и впечатленията ми са, че тук има страшно много хора, които са толкова некадърни и мързеливи, че направо ми се замайва главата. Но не им пука! Защото знаят, че в тази огромна държава винаги могат да сменят работодателя и така докато го сменят отново и отново. Хубавото е, че по-умните и работливите наиситна се открояват. Лишото е, че се сблъскваш със стотици некадърници или мързеливци, докато се научиш къде да намериш свестни или да си вършиш работата сам. Та разбирам я Хедър, защо иска да си сложи плочките сама. И аз бих предпочела. И сега разбирам защо американците си внасят чужденци всяка година, да им вършат работата.

Абсолютно същото становище чувам и от приятели швейцарци, живеещи в Америка :)!

И на мен са ми много интересни темите на Yo, и най-вече стилът на писане – забавен, с доза хумор и добре премерена “странична информация”. Много ще се радвам да имаш повече време за писане, въпреки че изглежда си заета на много фронтове. Аз също живея в САЩ, и разбирам Хедър – много от интелигентните американци смятат, че няма нещо, с което не могат да се справят сами и смятат за унизително да разчитат на чужда помощ. Аз му казвам синдрома на оувърачийвър-а 🙂 Другото ми наблюдение е, че много мразят някой да им налага как да си организират личния живот. Не че това не става, без да се усетят, ама така директно и очевидно да са зависими от монопол на определени фаянсаджии, би им дошло в повече – тук важи принципа на свободна пазарна икономика, поне теоретично …

Здравейте,
Попаднах на вашия блог. Опитвах да пиша подобни текстове от Швейцария (в качеството си на баба, пребиваваща
при повикване в Цюрих) и ги публикувах в блога на мой фб приятел- Ангел Грънчаров. Двамата с него сме единодушни, че с такива лични текстове и страноведческа информация чрез тях, е добър начин да помогнем на страната си. Ако и вие мислите така, той би публикувал с удоволствие вашите тестове. Аз в момента съм в България за да се грижа за моята майка и тази на съпруга ми, вдъхновението ми нещо пресъхна…а неговият блог е много посещаван, така че вижте блога му и преценете дали да дадете ОК за публикуване.

Leave a Reply to Майя Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.