Categories
бебе в Швейцария

Детегледачката

Отглеждането на децата е, простете клишето, отражение на културата на родителите. Преди години, когато Макс и Сара едновременно преминаваха от бебешка на човешка храна Кати даваше на дъщеря си сьомга, а аз на моя човек – пълномаслено кисело мляко. И двете безмълвно бяхме убедени, че другата не е в час. Кати е финландка – там, горе, те това ядат.

Когато аз бях малка бавачки имаха само децата по книгите. Мери Попинс, която се грижи за децата на семейство Банкс, защото… така и не разбрах с какво се занимаваше майка им. Госпожица Рог, която гледаше Дребосъчето, защото на майка му са и изтрещяли батериите и докторът я праща на почивка.

Ние, истинските деца, ходихме на градина денем, тътреха ни на гости в събота вечер (“моля те, не стой при нас в хола, че другите много пушат”), и от време на време ни гледаше баба. Не се сещам за никой, който да е бил без баба. Нямаш баба – седиш си вкъщи и гледаш телевизия.

Много пъти съм си фантазирала как ей сега ще наема детегледачка и ще ида на фризьор, примерно, без да правя лупинги за да запазя час в събота в салона. Обаче така и не се престраших, балканското в мен е дълбоко подозрително към света, с който нямам кръвна връзка. Освен за детската градина. Тя е аксиома от моя живот и хич никога не съм имала съмнения, че е добро решение за децата докато не съм им под ръка. По същия начин мои приятели от други части на света наемат бавачка без да им мигне окото, а се раздират от вина и съмнения ако трябва да си пратят детето на градина. Въпрос на култура.

От време не време сме оставяли Макс при Кати и Беат, за да можем ние с Марсел да поспим на отидем на някое кино, но откакто и на тях и на нас ни се родиха вторите деца този вариант отпада.

Познавам хора, които от време на време имат нужда да си починат от децата си. Аз не съм от тях. Понякога обаче искам да вечерям с баща им навън в час, в който те вече спят. Започнах да се озъртам за детегледачка.

Изабел от Счетоводството ме насочи към Червения кръст. Тя често се обръща към тях ако някое от децата и се разболее, а тя няма как да не отиде на работа. Скъпо било, защото цената се определяла въз основа на заплатата на родителите, обаче когато си на зор това няма значение. И наистина, Червения кръст предлага обучени жени при подобни обстоятелства, но почасовата грижа за здрави деца е съвсем друга история. Червеният кръст има обучения за бавачки и предлага списък с адресите на тези, които успешно са се дипломирали. Проблемът беше, че лицата във въпросния списък бяха между дванайсет и четиринайсет годишни.

“А ти какво очакваше?”, попита Криги, която е швейцарка и има три деца.
Възрастен човек, казах, баба. При нас бабите гледат бебетата.
“Ах, мила моя, снизходително се засмя Криги, гарантирам ти, че възрастна жена никога няма да се навие за подобна работа. Как така защо? Те нали през цялата си младост това са правили! Гледали са собствените си деца. Готвили са им, чистили са. До тук им е дошло. Сега се радват на спокойствие и свободно време.”

Имали са средно по три деца и са си стояли вкъщи. А нашите майки имаха максимум по две, ходеха на работа, на партийни събрания и затваряха консерви.

“Юлия – Криги посочи дванайсет годишната си дъщеря – също се грижи за едно четири месечно съседче. Когато станат по на шестнайсет въобще не ги търси за бавачки, в петък и събота те са по клубовете.”

А ако плащам двойно, заредих последния патрон аз, ще си намеря ли баба?

“Не, отговори Криги. Бабите споделят пенсиите на съпрузите си. Живеят скромно, както и когато са били млади. За твоите трийсетина франка на час просто не си струва да си развалят спокойствието.”

Шах – мат.

“Питай в детската градина, влезе ми в положението Изабел. Обикновено учителките там нямат право да работят паралелно със същите деца, но във всички случаи ще ти препоръчат сносен човек.”

В градината откликнаха с ентусиазъм и ми посочиха две от техните стажантки, които скоро приключваха договорите си за да продължат педагогическото си обучение. Марсел не харесва Зина, много била junior, но не можа да измисли нищо срещу Летиция. Освен това Макс е запленен от нея още от първия ден и твърди, че тя е на всички картинки в моя Elle.

За късмет Летиция прие поканата, въпреки, че ни трябваха три месеца докато се натуткаме да се уговорим за дата. Седмица преди историческата вечер започнахме да обясняваме на Макс, как Летиция ще ни дойде на гости и дори ще го сложи да спи. Той не даваше признаци, че разбира, но от опит знам, че смила информацията и му помага да се подготви.

Летиция пристигна в 19:00, Макс я водеше за ръка от улицата с възторжени викове все едно Дядо Мраз е дошъл. Тя е на седемнайсет години и изглежда като от MTV клип от моята младост. Каза, че тъкмо е приключила работния си ден в една друга градина в Берн, имали са обучение по спешна първа помощ за малки деца.

Вече бях приспала София, така че започнах бързо да и обяснявам кое къде е и каква е програмата. Бях сервирала вечеря за нея и за Макс, нещо, което тя не очакваше и веднага ми благодари.

(Някой път ще направя списък на българското в мен: пия си кафето много бавно, по ориенталски; очаквам всеки пристъпил прага ни да е на ръба на гладната смърт и вадя провизии без значение в кой час от денонощието сме …)

Ако иска да яде – добре, ако не – в хладилника има мюсли, ако и тях не иска, ок, да не вечеря. Ето му хавлията, пижамата, четката за зъби, гумените патета. Не, няма нужда да му мие косата, това е ядрена катастрофа която пазя специално за моята неделна вечер.

Махнахме на Макс за довиждане, той каза “Ah, schaffe… Tschuuus!” – отивате на работа, айде, чао.
Последната картина в главата ми е как и двамата седят на масата, две деца, и абсолютния авторитет който се излъчваше от обилно гримирания дребосък Летиция.

Заря от възможности се обсипа над нашите родителски глави. На кино да отидем! Или да вечеряме, ама без да бързаме! Спа! Масаж! Или да се регистрираме в най- близкия хотел и да поспим три часа! Да си изкараме лаптопите и да наваксаме с работа за следващата седмица…

В крайна сметка отидохме на вечеря като големи хора, не спряхме да приказваме, а по пътя към къщи ни валя дъжд, обаче като си без деца това няма никакво значение.

Летиция ни посрещна все така професионално спокойна. Макс вечерял двойно, въобще не ни споменал, и държал да изпеят в дует The Wheels on the Bus поне четиресет пъти. Измили зъбите и стигнали само до половината книжка, защото в 20:10 той се капичнал и заспал. София измрънкала веднъж, получила си биберона и пак заспала.

За моя изненада Летиция беше разтребила масата, чиниите бяха в машината. Играчките бяха подредени по местата си. Ваната беше празна, патетата – сухи.

Чакаме я пак след две седмици.

4 replies on “Детегледачката”

Много добре. Ние трябваше да наемем детегледачка, когато Михаил беше станал на 2. Имахме 1 изключително успешно интервю с една дама, която много ни хареса. Разбрахме се, че ще започне след два месеца – вкл. за цена, условия, работно време и карта за гр. транспорт + допълнителни пари за транспорт, защото беше от Перник. Седмица преди да започне ни съобщи, че иска повече пари.
Детегледачка vs. Михаил – X(хикс, за несъстояло се събитие). 🙂

Ние дори не се бяхме разбрали за плащането – щяхме да и дадем колкото поиска. Хората обикновено казват поносима цена ако ги питаш директно. Тя обаче много се сконфузи и само вдигаше рамене и накрая Марсел се смили и сложи 25% върху сумата, която аз предложих. Според Кати си струва, защото така сме си я резервирали, а и е трудно да намериш човек, на когото да си оставиш децата. Иначе заплатата зависи от възрастта и образованието и опита. Брита ми каза, че в Калифорния е пращала 7$ на час за студентка. За такава сума тук можеш да наемеш само 12 годишно хлапе.

Napulno razbiram ideyata ti za babite ( i tova kakvo sa pravili kato mladi na zapad vs v soc. lagera). Tova e to kulturen shok! Az sushto minah (i vse oshte minavam) prez nego. Sashto i za izborat mejdu detegledachka i detska gradina.
No, naskoro otkrih edin website http://www.forsanityssake.com/ – izcyalo za roditeli. Mnogo umestno ime.
Sanity e neshto mnogo mnogo vajno, i kato imame predvid che nyamame tova spokoino i mudno planirane ot petiletka na petiletka ( a po-skoro sme na 3mesechiya) nito puk krushvanya ot rabota, to az pone se optivam da se vazpolzvam ot nyakoi ot predlojeniyata na tukashnoto obshtestvo 🙂 Nyama li da idvash v komandirovka v Richmond, che da se vidim?

Знаеш ли как ми се идва! Казвай ако има някакви тренинги и ще дойда! Аз работя сега за GeoExpansion и нямам вземане- даване с европейския бизнес :(.

Leave a Reply to Yo Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.