Categories
празник продукт

Демистификацията на козунака

Великден е от край време най-любимия ми празник.
Дългият уикенд е гарантиран. Времето е хубаво. Липсва коледно-новогодишната истерия с пазаруването и с “къде ще празнувате” сякаш на другия ден света ще се сгромоляса.

С ръка на сърцето си признавам, че ако живеех в БГ и през ум нямаше да ми мине да запретна ръкави и да меся козунак, но нито местните шоколадови зайци нито италианския панетоне успяха да го заместят.

Още преди години се поинтересувах как точно се прави козунак, ей така от любопитство. Майка ми, моята лична уикипедия, не можа да ми даде ценни напътствия по технологията. Сладкарския и ентусиазъм, принципно неозаптим, рязко заковаваше на място ако рецептата включваше мая. За нея маята беше мътна, претенциозна съставка, чиято сила можеше да се отключи само от селска жена с вещерски умения. Аз съвсем не съм толкова скопосна, биеше отбой тя, и като всеки градски човек се включваше в списъка за козунаци на някоя варненска фурна du jour, както и всичките ми роднините по майчина линия. “Много е трудно. Само баба ти Йонка може да меси козунаци, нея питай” – инструктира ме тя.

Козунаците на баба Йонка бяха огромни бледо жълти самуни, които наредени един до друг, надхвърляха нейните 40 кг тегло и ръст от 1.5м.

“Не е трудно, как ще е трудно”, озадачено отговори тя. По тона и личеше, че подобна мисъл никога не и беше хрумвала.
Поисках да знам от къде тогава идва репутацията на козунака като за нещо супер сложно.
“Ааа, я че ти кажа, заобяснява тя на отчетлив макоцевски диалект, то не е сложно, ама всичко требеше да сбираш, не е като сега да одиш да купиш. Яйца – требе триесе яйца, за козунаците, къде ги сбираш един месец. После брашно един чувал…па за захар чекаш, айде млеко имаше поне. По едно време немаше мая, па требеше да се разтърси човек овреме. Като сбереш всичко – месиш, на ръка, требе да е топло че да втаса неколко пъти и после печеш… Ама не е трудно”

След няколко години козуначената ми абстиненция удари горната граница на търпението – бях длъжна да пробвам.

Събрах 20 рецепти от интернет, оформих една средна аритметичната от тях и игнорирах всички акъли тип “това не е за начинаещи”, сякаш някой се е родил научен.

Първият резултат не приличаше на козунак, но определено имаше козуначен вкус, което ме окуражи.
На втората година имаше вид на козунак, но вкус на кекс.
След години старателен кайдзен козунаците определено станаха козунаци – с уговорката, че съм пробвала само по веднъж годишно, в продължение на над пет години.

Готвенето, както казва баща ми, е технология, и точно това се оказа подводния камък на козунакинга.
Рецептата е елементарна, но обясненията никога не са достатъчно детайлни, като за хора които дори не са виждали как се прави това чудо.
Нахвърляни са думи и продукти, които при избор и тълкувание, сa потенциал за фиаско –

“…едно пакетче …” – “пакетче” не е официална мярка, колко грама е това?
“… мая” – суха? Прясна? Био?
“… докато втаса” – как изглежда това смахнато втасване? По какво да позная, че процеса е започнал и приключил?

В следващия пост ще обясня с подробности как точно става и гарантирам, че абсолютно всеки грамотен човек може да се справи от раз 

11 replies on “Демистификацията на козунака”

Хахахахха! Яко.

Не е сложно, само китките да са ти силни. 2 пьти по 30 минути месене и се дели на конци.

Аз го успях от пьрвата година, защото реших, че след като (вече) мога да правя равиоли на рька, вьпрос на чест е да мога да точа баница и да меся козунак.
Но признавам, че явно сьм малко по-навьтре в тая работа, защото дори не сьм си задала вьпроса за маята-то си е ясно-прясна на кубче, 40г за кило брашно 😉

Ей, скопосна жена! Около мен никой не беше виждал номера с втасването, а пропорциите на баба Йонка бяха като за малък хлебозавод. У нас майка ми правеше много кексове, аз това знам – продуктите на стайна температура, брашното се добавя накрая. В Швейцария съседката ми Одет щеше да припадне като ме видя да си правя бакпулвер -1/2ч.л. лимонов сок и 1/2ч.л. Хлебна сода. А за мен това беше “то е ясно” 😉

Оу, аз не знаех, че така се прави бакпулвер. Добре, че заговорихме готвене, да науча нещо.
Но аз пьк за разлика от месените, кекс така и не успях 🙁
Баба беше инвалид и с една рька правеше “негьрче”, аз с две хвьрлих три “негьрчета” едно след друго и се отказах да пробвам.
А козунакьт бях учудена, че ми се получи, защото почнах убедена, че нищо няма да излезе, но то пьк взе, че стана и наистина не е чак толкова трудно.

Много се смях с пропорциите за малкия хлебозавод.Аз вече 3 години правя и винаги стават различни.За трудното-не е,но си трябва време и ето аз например ги поприпекох,защото разнасях дребният.Няма как да постна снимка да видите крайният резултат,но за българският Великден ще пробвам и твоята рецепта,ако си я сложила дотогава.Яйца боядисах само 2 (колкото да натъркам на челцето на детето) другите купихме готови боядисани,но Великден не е Великден без домашен козунак.Вкусът от моето детство-козунаците на баба ми…сега и за моето дете!

Не се бях замисляла как ще меся козунак ако Макс тича наоколо, а София виси в слинга … Ей, това децата обръщат всяка задача в задача със звездичка 🙂

Толкова са смешни тази историята и разговорът, че се кикотя със сълзи, Инко, мн е смешно и “сочно”:)

Ти си признай сега, записа ли се на някоя фурна ;)?

Ух, и аз се похилих здраво 🙂 И да ти разбутам малко статистиката, ще си призная, че по изключение таз година не сколасах да се запиша за фурна,щото 3 дена (съвсем не по канона) лепих пайети и брокат по едни яйца…резултатът е спорен, но пък колко са кичозни,ако знаеш – ще ги снимам ! Приятно топене на козунак в прясно мляко след празниците 😉

А нашите станаха обидно стилни, основно защото Макс прояви точно нула интерес към боядисването и аз трябваше на бързо да си ги направя сама. Няма ваденки, няма кристали!
После с жив интерес бели яйце, но отказа да го вкуси (твърди, че не обичал) и изяде горе долу половината домашен козунак, който е голям колкото сестра му.
Абе не е просто момче той!

Какво е challa??? Тъй като съм си вкъщи имам време и постоянно търся нещо ново :).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.