Categories
раждане в Швейцария

В очакване на София

В документите за болницата, които подадох в седмия месец, имаше въпрос “Какви са очакванията ви от раждането?”
Предвид колко място бяха отделили за отговор не искаха от мен есе, така че синезирах до:

1) всички да излезем живи и здрави – ние с бебето, Марсел, д-р Маркс, акушерките;
2) да не се проточва пак повече от 30 часа – чувам, и по-бързо можело;
3) да избегна операцията – до преди 20 години в Швейцария не са позволявали естествено раждане след секцио. Сега, при липса на други медицински усложнения, избора е на майката. Д-р Маркс ни даде писменото становище на швейцарската гинекологична асоциация, в което се обясняваше, че и в двата варианта има рискове и общо взето никой нищо не може да ти гарантира, което въобще не беше проблем за мен. Съгласихме се с нея, че операцията и този път ще бъде крайната мярка ако пак нещо се закучи.

Четвъртата точка беше за мен лично – да запазя присъствие на ума, да имам ясното съзнание какво точно се случва и да мога да го възпроизведа в детайли. Когато детето ме пита след години как е минало раждането му не искам да се измъквам с как “болката се забравя” или още по-лошо – да бръщолевя със стъклен поглед за “чудото” и “силата на природата”. Някои майки наистина така мъгливо-емоционално ги преживяват нещата, но за мен всеки, няма думи да опише раждането на децата си има беден речник. Или е бил под наркоза.

След като през предходните седмици отметнах всичко което исках да свърша,

(— семинар в Цюрих — обяд с Удай — кафе с Ейми — среща с Олга — обяд с Мо — професионално лакирани нокти — по коментара на Тилда: хладилник, зареден като за Ленинградската блокада —)

остана ми само да чакам. И да се надявам да не пресроча термина, защото аз съм много стриктна с крайните срокове. Казах на татко, че бебето ще се роди на рождения му ден, петък, 25.02. Той отговори, че 25.02. е събота, ама няма значение.

Понеделник, вторник, сряда – нищо. В четвъртък, леко отегчена, почти не се отлепих от дивана и книгата (Never Let Me Go, Kazuo Ishiguro). След като вечерта приспах Макси и наваксахме с Grey’s Anatomy и House, M.D. ме заболя корем.
Колебливо някак, като менструална болка.

От там нататък помня всичко по часове.

4 replies on “В очакване на София”

Ей супер, започна се 🙂 и аз сега съм заепнала за дивана и лаптопа 🙂

ох залепнала да напиша, ама от вълнение малко не ми спори 🙂
btw: много ми хареса думата “хомеопаричка” от предния пост :)))

Ха-ха, lapsus клавиатуре ;)! Аз вярвам в хомеопатията в разумни граници, но въобще не разбрах на кого би помогнала тази диагноза :). Не стига, че не исках, че мен рязаха, аз не спя, аз кърмя, давайте сега още вина да вменим! Глупости…

Мдаааа има “Л”екари и лекари…Явно нашата невроложка е роднина с вашата хомеопатичка, понеже след като отсече че Алекс нямало да проходи в нормалната за това възраст и изоставал във физическото си развитие и го надупчи като решето за всевъзможни изследвания, категорично отказа да повярва когато той направи първите си стъпки (на 13 месеца) и пак взе да търси под вола теле. Констатира че лазел накриво (каквото и да значи това) и пак ни повика на контрола като стане стабилен в ходенето. На контролата пак не вярваше естествено, и се изказа че му бил голям корема и ако не му намалее трябвало да прави упражнения за стягане на корема :))) хахахаха . Кажи ми сега как да не си на мнение ,че в техния телевизор е проблема. Махни с ръка и забрави диагнозата… и колкото и да ти е кофти понякога (обикновенно тогава човек е склонен да се упреква и критикува най-много ), не си позволявай дори за миг да ти мине през ум наговореното. По- добре си помисли колко добра майка си! Изброй първите 5 неща, които правиш за Макси и София всеки ден и ще видиш че те са тук,растат и се развиват заради твоята обич и отговорност.

Leave a Reply to Краси Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.