Categories
пътуване

Америка – харесва ми/не ми харесва

Хиляда пъти започвам да си пиша впечатленията от Америка и всеки път се спирам, защото моята представа е формирана само по време на командировки в един и същ регион – Сан Франциско, Сан Хосе и наоколо. Но “Пътешествия с Чарли” няма да ми се случат в близките десет години, така че я да си кажа аз какво ми харесва и какво не.

Ужасно мили хора – разговорливи таксиджии, сервитьори и съвършенно непознати хора искат да знаят howareyoutoday? Някои казват ама изкуствени били – на мен изкуствената дружелюбност ми допада повече от естествената грубост.

Студ и мраз. Настивам средно 8 часа след стъпване на американска територия, въпреки че климатиците не са така свирепи като в Китай. Напитките от автомата в офиса не могат да се пипнат без ръкавици, защото съдържанието им е дефакто лед. Кутия Фанта се втечнява за около половин ден на бюрото ми.

Шопинг! Магазините в Швейцария работят от девет до пет, в неделя всичко е затворено, т.е. моето ежедневие и търговското работно време са в различни часови пояси, което е проблем когато ми потрябва нещо материално от нехранително естество. При първото си влизане в американски мол аз – голям човек, с всичкия си – се загубих. Никога до тогава не бях влизала в търговски обект с размер на няколко международни летища. Преди губех време в зяпане, но сега съм дисциплинирана и два пъти годишно идвам със списък – марки от ляво, размери от дясно. След като списъка е изпълнен напускам обекта моментално, защото храмовете на материализма ме депресират щом осъзная порива им да ме принизят до портфейл със стомах.

Кафето. В общия случай в the land of the free не са му хванали майсторлъка.

Храната. Евро-снобски навик е да приказваме как храната в Америка е отврат, обаче аз имам други наблюдения. При все че евтини боклуци не липсват – захарни, пържени, гигантски – културното многообразие осигурява огромен избор от храна от цял свят. Качествената храна няма как да е евтина, но човек винаги има опция да си яде вкъщи.

Социалното разслоение. Преждевременно състарени хора, които бичат на няколко работни места за да свържат двата края. Безработните в Старбъкс, които тътрят вещите си в куфар, защото са останали и без подслон и използват безплатния интернет за да търсят работа. Побелял човек на възрастта на татко, който паркира коли. I’d say – no, no, no.

Никой не се оплаква обаче. Ама никой! Което води до парадоксалното схващане, че в Америка материалните богатства текат от чешмата, ето ти чаша, налей си. В действителност обаче тук, както и навсякъде, нищо не е лесно. Просто тези, на които нещо им куца, не спъват креативността на останалите с мрънкане, а насочват фрустрацията си в опити да променят ситуацията.

Разстоянията. Аз съм пешеходец и човек на градския транспорт и липсата на такъв ми създава куп логистични неудобства.

За всяко нещо си има app! Как ще плати мадам таксито? Кредитна карта? Индиецът мушва в iPhone-а си една джаджа, прокарва картата и ми подава телефона си за да подпиша на екрана. Може ли мадам да даде имейл адреса си? Довиждане, мадам, квитанцията е в пощата ви.

Някой иска ли да добави нещо от собствена гледна точка?

14 replies on “Америка – харесва ми/не ми харесва”

Хахах, много ми беше забавно! Супер си описала моловете и студа и мраза. Тия бездомните и безработните в Сан Франциско с лопата да ги ринеш. Моите 2 цента са, че различните щати са като различни държави. Например колкото по на Изток отиваш, толкова по-груби стават хората. На западния бряг са най-мили. За мен беше културен шок местенето ми от мидуест на източния бряг. Потресена съм колко малко се усмихват и колко са дръпнати насам. Почти като в България 🙂

Аууу, какъв ти е непатриотичен критерия за намръщеност, Ели 🙂 ! Има ли някаква причина за разликите в щатите или просто така се е случило?

Ами, има. Различни географски ширини, различен климат, различен начин на живот. Например в южна Калифорния, където е хубаво времето, хората са повече навън, спортуват повече, позят по-добре природата, имат повече достъп до хубава локална храна, по-голяма концентрация на хора от entertainment индустрията, по-освободени са, друго ниво на стрес имат…
На източния бряг ежедневието е доста по-забързано, повече хора се блъскат да са на едно и също място, конкуренцията е много по-голяма. Още от деца се превръщат в зверчета, които се състезават едно с друго. В тази част от страната са били първите заселници и като такива, се считат за много важни и привилегировани.
Обобщението за нация като цяло за мен не е правилно. Има и разлика между населението в големите метрополитни градове и селата по вътрешността на страната също.

Sigurno veche se doseshtash Yo, che njama kak da ne otgovorja 🙂

Strashno mi beshe interesno da ti procheta vpechatlenijata ot Amerikata. Syrceto mi se smeeshe s glas, zashtoto ot 13 godini tova e mojat jivot. Vinagi e super exciting da vidish otnovo neshtata, koio sipriel za dadenost, prez ochite na drug inteligenten chovek, kojto gi zabeljazva.

Napylno sym “za” po otnoshenie na ljubeznite hora. V Atlanta sa mnogo po-ljubezni, otkolkoto v California. Otnachalo im se drazneh, no s techenie na vremeto se nauchih da ocenjavam tazi strana na The Matrix. Sto procenta predpochitam falshivo ljubezni hora, koito mejdu drugoto ne sa 100% falshivi vinagi, otkolkoto da me potiska zlobata v namryshtenoto balkansko lice.

Kafeto – ama hitch ne sa mu hvanali cakata, sled tolkova godini. V nashija ofis sega imama Keureg, kojto syshto proizvejda syshtoto gadno kafe, no pone procesyt e fancy.

Ima oshte mnogo neshta da se kajat za USA – kak njama fokus na kulturata, kak horata ne chetat knigi, kak potrebjavat bokluci, koito ne im trjabvat i t.n. Vsichko tova e vjarno, kakto e i vjarno, che ima kolkoto iskash kulturni sybitija i izlojbi, cheteneto na knigi se pravi po naj-razlichni nachini (thank you Kindle) i ima tonove hora i book clubs, koito obojavat knigite i razbira se ima neverojatno dvijenie na eco-conscious hora i kompanii, koito reicklirat kato ludi i gledat da potrebjavat samo naj-nujnoto. S edna duma – vseki moje da si nameri ygylche, koeto e tochno za nego i koeto da go pravi shtatsliv. Vsichko e vypros na lichna perspektiva, koeto e luks za strani kato Bulgaria, kydeto dori njamash i shans za kakvato i da e perspektiva.

I sledvashtija pyt ela na jug, za da vidish kak Amerika e syshtata, no razlichna.

Bon Voyage!

Аз си мислех, Дани, наред с казаното, че това просто е голяма държава. Навсякъде някакво малцинство са умни, някакво малцинство са богати, а останалите са разпределени надолу по пирамидата. А когато пирамидата е голяма от всичко има по много – и глупост и гениалност и по-лесно се забелязва. Интересно място, спор няма, няма почти нищо общо с имиджа създаден от киното обаче

Йо,

много се смях на изкуствената дружелюбност вместо естествената грубост, и аз съм си мислила, че е за предпочитане.

Не съм била в Америка, но и нямам желание сякаш, ако имам възможност бих отишла на много по-интересни места.

Била ли си в Китай? Ако отговорът е положителен, разказваййййй 😉

Дани, защо да нямаш шанс за перспектива в България? Стана ми интересно.

Поздравиииии 🙂

Бях в Китай няколко пъти, Мая, и не съм си описала впечатленията по същата прочина – все съм била за около седмица и все по работа… Я да си погледна пак снимките, ноже да ми дойде вдъхновението 🙂

Йо, много ми хареса, напипала си пулса 😉 Точно липсата на мрънкащи хора ме впечатли, когато за първи път видях на живо тази “страна на неограничените възможности”. Никой не се оплаква – нито познати, нито непознати. Желанието да вървят напред и да се докажат, и те на свой ред, както “други”, които са им за пример – вероятно това е…
Колкото до ледените помещения, напитки и прочие – мисля, че никога, ама никога не бих могла да свикна – топлолюбиво животно съм и това си е.

Когато шефът ми беше в Цюрих през зимата не разбираше как издържаме на жегата в офиса (а навън валеше сняг) 🙂

Като човек посетил въпросното място само преди месец, съм напълно съгласна с теб, с едно малко изключение – фалшивите усмивки изобщо не ми допаднаха, понеже бяха толкова фалшиви, че веднага се забелязваше лошата актьорска игра. Освен 2-те категории – “изкуствената дружелюбност” и “естествената грубост” има и трета, хибрид 🙂 – естествена дружелюбност, която се наблюдава в Англия , Ирландия, че и на други места из Европа. Аз наистина може би съм разглезена от нея, но я предпочитам пред първите две.
Изкуствената приповдигнатост и възбуда от вся-я-я-яко-малко-нещо събудиха циника в мен на около третия ден. От друга страна си мисля, че този ентусиазъм е много позивитен в работна среда.
Бездомните в Сан Фран – много, много тъжна гледка, сърцето ми се свиваше всеки път, понеже много от тях бяха много стари, болни и с празен израз на лицето. Някой от младите пък ми се сториха агресивни и озлобени. А, и wtf with the Bail Bonds? На 3-4 места в Сан Хосе ги забелязах и не можах да спра да се чудя – толкова ли много хора биват арестувани, за да съществува изобщо такъв бизнес !!???
Друго нещо, което ме подразни в Америка е power tripping-a на почти всеки всеки смотаняк в униформа. Като че ли целта на живота му е била да стане примерно охранител или митничар, за да може да тъпче хората и да им говори отвисоко и с презрение.

Това, което ми хареса в Сан Фран е, че действително хората бяха много по-лежерни и спокойни от онези на Източния браг. Освен това имаше много коли с нормални, градски размери. 😀
Хареса ми лудото време – слънцето жарко пече, а леденият вятър брули. Града е супер готин, с дървените викторианки и хълмовете, мъглата.
Харесах и мексиканците – много симпатични и сърдечни.

А, хората в офиса са си съвсем нормални, никой не пищи от ентусиазъм :). Точно затова американците на улицата са ми толкова интересни 🙂

Аз някак предпочитам берлинчани – любезно незаинтересовани 😉 но за сметка на това наистина адски отзивчиви, ако ги помолиш за помощ.

Моловете, дори в София, ме фрустрират и напрягат до краен предел – до степен, в която след това мога да окрещя някого, само за да си го изкарам – та си представям как бих се почувствала там.

Не съм била там, ама май не искам и да ида. Аз съм като Ерих Кестнер, който обяснява, че Кестнерови не обичали да пътуват и хич не ги влечало надалече. И к’во, ще си седя в България, за да ми се карат продавачките и мед. сестрите. Съдба 😉

И аз бях там…точно така се почувствах след като прочетох разказа ти, Йо.
И се замислих кое ли е за предпочитане : изкуствената дружелюбност или естествената грубост ? 🙂

прекрасно описано! всичко това си го мислих, когато бях там.
на мен не ми хареса също така и огромното количество бетон навсякъде. бетон, пластмаса, стъкла, изкуственост – too much! и липсата на чар в градовете – нямат нииищо общо с европа. квадратни, безвскусни и безформени – естетическото ми чувство беше в дълбока депресия.

не бих живяла там 🙂

Leave a Reply to Ели Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.