Vox Populi

Днес гласувахме заедно – Марсел, децата, аз и татко. Право на глас има само Марсел, останалите се включихме заради разходката и за да покажем на госта как става тоя номер с пряката демокрация.

В повечето демокрации гражданите гласуват за свои представители – за парламент, за президент, на които делегират вземането на политически решения. В Швейцария парламентарните избори са на всеки четири години, но три-четири пъти годишно хората гласуват по най-различни съвсем конкретни въпроси. Някои са от национално естество, например забраната за строеж на минарета или забраната за пушене в ресторантите, а други са типично местни – за строеж на нов лифт или музей.

Процедурата е изключително интересна.

Около месец преди крайната дата за гласуване всеки гражданин получава плик с документи – книжка, обясняваща за какво точно е референдума и кои са аргументите за и против; бюлетини; карта са гласуване, която гражданина трябва да подпише и три плика.

И така, отваря си книжката, чете, мисли, решава, отбелязва си вота на бюлетината и я сгъва в приложения непрозрачен плик.
След това записва името си, подписва картата за гласуване, и я сгъва във втория приложен непрозрачен плик.
Двата плика се пъхат в третия, пощенски плик, и се изпращат по пощата.

(Преди години попитах Марсел как може да е сигурен, че двата плика няма да бъдат отворени едновременно и че никой никога няма да научи как е гласувал.
Are you out of your mind, уморено ме погледна той. Ние от сто години все така гласуваме)

Денят на референдума е всъщност последната възможна дата, в която гражданите могат да дадат вота си – ако не са го направили по пощата, на този ден те трябва да се явят в избирателната секция, да предоставят картата си за гласуване и да си пуснат гласа в заключени урни, които приличат на сейфове.

В секцията има трима души, които подпечатват двата плика и казват добър ден и довиждане. Няма списъци, няма бюлетини – всеки си носи от къщи това, което му е било изпратено по пощата.

Следва скептичен Q&A:
Q: Държавата от къде знае къде точно да ти изпрати документите?
A: Всеки човек е регистриран в местната община. Всеки пребиваващ в Швейцария е длъжен да се регистрира до две седмици при евентуална промяна на пощенския си адрес. Така населението на страната е една спретната база данни, от която става ясно колко бюлетини трябва да се издадат и къде трябва да се изпратят.
Q: Ти не смяташ ли, че това е полицейщина, да се водиш на отчет някъде?
А: А ти как смяташ, как ще планираме училища, болници и инфраструктура ако не знаем какво е населението на всеки район?
Q: Можеш ли да си ксерокопираш бюлетината и да я продадеш на някой за 100 франка?
А: Не, това е престъпление.
Q: За 1000 франка?
А: Не, това е престъпление.

В този момент се замислих, че покупко-продажбата на гласове има смисъл само ако става въпрос за стотици. Ако тръгнеш да се пазариш по отделно с всеки индивид спукана ти е работата – ако не първия, то втория или третия ще те прати на полицията, а полицията – на съда.

Тук трябва да отбележа, че всеки швейцарски гражданин, който събере 50.000 подписа в рамките на 100 дена по някакъв си въпрос може да изиска национален референдум по тоя въпрос.

Политическата война около референдумите се води предимно чрез плакати и платени реклами в медиите. Тъй като не гледам телевизия не знам до колко се разправят в ефир, но със сигурност не правят митинги и концерти по площадите.

Референдумът днес беше по три национални въпроса.

Да отпуснем ли повече пари за обществения транспорт – пътища, обучение за служителите, подобряване на инфраструктурата?
Да – всички ползваме обществения транспорт и трябва да инвестираме в поддръжката му.
Не – тези релси не ги ли позлатихме вече?

Трябва ли абортите по желание да се заплащат от здравната каса.
Да – здравето е задължение на обществото.
Не – бремеността не е болест.

Трябва ли да въведем квотите за чужденци в страната включително и за граждани на Европейския съюз?
Да – миналата година тук са дошли 80.000 чужденци; товарят инфраструктурата, вземат работни места, вдигат наемите; нямаме физически място да поемем подобен наплив.
Не – ограниченията за чужденци ще се отразят на конкурентноспособността на швейцарския бизнес; голямата част от тях са чужди специалисти, от които страната се нуждае.

Голямата дъндания е по последния въпрос, разбира се, защото поставя под въпрос споразумението с Европейския съюз за свободното движение на хора.
Факт е, обаче, че народа иска квоти. Сега това противоречие е работа на парламента, който трябва да намери начин как да приложи народната воля на практика. Когато измислят такъв закон той отново ще бъде подложен на референдум, т.е. в близките две години нищо няма да се промени.

И като стана дума – швейцарските депутати, министри, че и президента не разполагат със служебни коли. Президентът си живее вкъщи, а не в резиденция. Докато работех в Берн най-редовно виждах всичките им политици които крачеха сутрин с мен от гарата на път за работа.