Food Inc

Захранването на Макс Брунер беше двумесечна сага в периода между октомври и средата на декември 2010, едно наистина фрустриращо преживяване, поради което нито ми се пишеше, нито ми се говореше.
Но напоследък има светлина в тунела и гледам да си подредя мислите.

Малко след шестия месец и първите зъби момчето спря да се храни. Загуби интерес към кърменето – започваше с ентусиазъм, но на петата минута вече мрънкаше и се дърпаше на ляво на дясно (и да, това боли доста).

По книгите това поведение е обяснено като готовност за отбиване и започнахме постепено да му предлагаме друга храна.
Започнахме с оризова каша с неутрален вкус, която той моментално изплю. Проявихме разбиране, кашата наистина имаше вкус на мокър картон.

След това му предложихме по пет поредни пъти банан, картоф, морков, ябълка, тиквички, броколи, карфиол и няколко комбинации по между им. Ядец – проявяваше очевидно отвращение.

И така се оказахме в параграф 22 – Макси не искаше кърма, отказваше друга храна, в същото време беше гладен и раздразнителен и не можеше да спи и така без край. Според Хер Доктор децата се нуждаят от време за да разберат, че храната е средство срещу глада и единствената оправия е търпение и постоянство, които никога не са били силните ми страни.

Едно време си мислех, че параноята с редовното наддаване на едно бебе е странен бъг, който се появява автоматично при всички родители, но истината е друга. През първите месеци след раждането кърмените бебета имат естествен имунитет и общо взето се радват на чудесно здраве. Около шестия месец започва да се формира имунната система, което означава, че всеки малък вирус активира паника в тялото, която се материализира под формата на четиридесет градусова температура. При това положение на никого не му е до храна, и ако бебето е било пухкаво и апетитно може да избута без проблем. Ако е кльощаво като нашето, без резерви, има опасност да се обезводни и в най-краен случай да загине.

И тогава ни подгониха вирусите.

Първо се започна с хрема, от която вдигна много висока темпеатура. След това кашлица. След това унищожително разстройство, което продължи пет дена, разрани кожата на дупето му (сменяхме памперси всеки час) и изяде за нула време бебешката заобленост. Лепенките на памперсите започнаха да се кръстосват на пъпа му и да подчертават тъжната истина – нашето бебе имаше талия.

От консултацията не ни паникьосаха, но изписаха на Макси Aptamil HN25 – специално мляко за крайни ситуации, което дори Катрин Швагли дава на децата си (Катрин е най- екстремната швейцарска green mama на света).

След като закрепихме теча, продължихме да се борим със захранването. Домашно приготвената храна претърпя пълно фиаско и преминахме на готови пюрета. От тях само ябълковото на Хип имаше блед успех, после пък се оказа, че точно това пюре не се намира в нашия супермаркет, затова написах истеричен мейл на фирмата с молба за помощ. Хип скоростно ми пратиха пакет с мостри на повечето им продукти за швейцарския пазар, но уви, момента беше излетял и Макси не им искаше вече тъпата ябълка.

И точно когато ударихме дъното видях няколко снимки на Евелин във Facebook. Майката не Евелин, Ели Бели, ми беше казала преди време за baby led weaning. Общо взето оставяш бебето да се храни само, без да пасираш храната му на каша. Нямах никакво време да чета повече, реших, че щом Ели Бели е тествала и Евелин не се е задавила да смърт, значи карам на доверие и инструктирах Марсел да опита (неговият отговор гласеше: „OK, probam yabalka – na strgano“).

Същата вечер Марсел ме посрещна на вратата със светнали очи и предупреждение да не се стряскам от вида на кухнята. „Представи си, каза, че е валял дъжд от ябълки. Обаче Макси вечеря“.

Системата на Ели Бели се оказа ключа към палатката. Изсипвахме пред Макси ситно нарязани задушени зеленчуци. Той ги стискаше в шепите си и после изсмукваше пюрето из между пръстите си. Прояви подчертан интерес към корените от див копър (също познат под името резане) – един от малкото зеленчуци които не понасям, вони на мастка, но е основна съставка в чая за стимулиране на кърмата. В началото храненето му беше неописуема бъркотия, но постепено се цивилизова

След около две седмици престана да се съпротивлява на лъжицата, но ясно ми показа, че няма никакъв смисъл да му я тикам в лицето, защото дори и да го подлъжа да си отвори устата, аз няма как да го накарам да глътне.

Техниката ми е следната – слагам храна само на върха на лъжицата и чакам. Когато е готов той опира ръчички на ръба на масата сякаш ще изнася реч, изправя се на стъпалото на столчето и отваря голяма уста.
Ако започне да зяпа по пода или в краката си значи се е нахранил и няма никакъв смисъл да настоявам и да дрънкам по чинията. Макс Брунер не преговаря с терористи.

Според данни от вчера теглото му е 7.150 кг, около килограм под средното за възрастта, но все още в нормални граници. В същото време расте нормално на дължина, пълзи много бързо и симетрично с всички крайници и обича да бърбори по бебешки.

Приготвяме храната му в един от онези уреди, за чието съществуване не предполагаш докато не ти се наложи да ги ползваш – Avent Steamer & Blender , който задушава и след това пасира храната. Нарекла съм го „леля Янка“ – майка ми все разказваше за митичната състрадателна леля от детската кухня, която е раздавала храната когато съм била бебе.

Очаквам с нетърпение момента, в който пълното му коремче ще му помогне да спи поне три часа без прекъсване.
Ето, сега отивам да спя и се надявам, че може да е точно тази нощ …