Back to business

Отпуската по майчинство приключи. От утре се връщам на работа – очаквам шампамско да гръмне при влизането ми в офиса, акциите и да скочат и дори швейцарския франк леко да се покачи на световните пазари.

От една страна отпуската е прекалено кратка. Много е малък още човекът. Една година, платено или неплатено отсъствие от работа би било много по-хуманно.

От друга страна се наслаждавах на този период имено защото имаше краен срок. Времето течеше наобратно и вместо „още един ден с кърмене-рев-сън-кърмене-рев -безсънна нощ“ изживявах всеки момент като приближаване към финала.

Наскоро забелязах обаче, че ако възторжено споделя датата на завръщането си околните кимват и казват „Да, да, опитай!“, и някак незабелязано и аз започнах да отвръщам „да, да, ще опитам…“. Под околните имам предвид хора, които не са ми точно приятели, по-скоро познати с които разменям по няколко приказки ако се видим. Страшна работа е това общественото мнение – активра моята 0.1% неувереност, докато започна да излиза като гъст черен дим изпод леглото ми (особено нощем).

Аз много лесно мога да превърна ентусиазма от утрешното завръщане в тревога защото ми е такава природата, Хаус би казал, че “ worrying is my default emotional status“.

Само че аз няма да се поддам.

Сегашната ситуация е чудесна възможност – за Марсел да с остане вкъщи както отдавна иска, за Макс да се социализира от рано с други швейцарчета (аз това няма как да му го организирам). И за мен – ако си зарежа работата ще започна да възприемам отглеждането на Макс като работа, от която ще ми се налага отпуск. А аз не искам да става така, не искам да се уморявам от него, искам да си е точно както сега – адски интересно и приятно.

За това от утре се връщам в офиса.
И дори и да е трудно в началото, просто ще запазя спокойствие и ще продължавам нататък.