За мен

Казвам се Йолина и живея в Швейцария от 2005 със съпруга ми и нашето бебе нашите деца Макс и София.

Относно Швейцария – отговарям на въпроси всякакви.

И пак заповядайте :)!

34 коментара

  1. Krastina
    Krastina at · Reply

    Инко, чувам те сякаш, леля, как разказваш историите и много се радвам. Че дишам живота ви, че сътворяваш безценен подарък за вас си и че пишеш! Защото това е едно от безусловните ти призвания:)
    Целувам те:) Вече съм абонат, така че няма нищо да пропусна:)

  2. Любо Любенов
    Любо Любенов at · Reply

    Това е един от любимите ми блог-ове. Отлична работа, продължавай все така! 🙂

  3. Галина Михайлова
    Галина Михайлова at · Reply

    ТАЛАНТЛИВА, ТАЛАНТЛИВА, ТАЛАНТЛИВА…….
    Йолина, позволи ми да се обръщам на ти / просто не мога на Вие след всичко прочетено/ възхитена съм от твоята същност, а именно:
    – изключителен стил на писане / едно от най-увлекателните неща , които съм чела през целия си съзнателен живот;
    – невероятно чувство за хумор, неотлъчно навсякъде – смеех се дори и със свито сърце докато четях всичко за all about my mother;
    – неподражаема откровенност – „няма човек/няма проблем“ , „гостите не са желани“ и т.н.;
    – и не на последно място адмирации за всичко което си постигнала,
    някои от нещата с помощта и подкрепата на Марсел / на много места „между редовете“ си запечатала своята благодарност към него, което ти прави чест/
    Попаднах тук случайно / и се връщах , докато не изгризах и последната буквичка, боже аз дори изчетох на един дъх всичко свързано с раждането на Макс и София, при положение, че волю или неволю винаги съм избягвала да чета каквото и да е на тази тема /и двете ми дечица са осиновени// , но с твое разрешение не случайно ще се връщам отново!
    Може и да не е редно да пиша толкова много, но трябваше да споделя как въздейства твоето творение.
    От сърце ти пожелавам здраве и успех!
    Благодаря ти, че пишеш на български, че ми позволи да се докосна до твоя „малък“ свят!

    P.S. Когато /Ако/ ти остане време и не е болезнено за теб , моля те напиши още за майка ти – за нейната работа в редакцията , за грандиозните й планове, за пътуванията й… Загатнала си толкова много неща, че на човек му се иска да научи и още и ощеее.

    Поздрави от България и от мен Галина Михайлова – гордея се, че си българка!

  4. Георги Пенчев
    Георги Пенчев at · Reply

    Моите адмирации към Вашата прекрасна личност и талант ! Всичко най-хубаво на цялото семейство във всички начинания желая от сърце 🙂

    Имате e-mail 🙂

    Поздрави
    Георги Пенчев

  5. Μilena
    Μilena at · Reply

    Страхотен блог! Благодарим ти.
    И казахме „здрасти“ за всеки случай и на е-мейл:)))

  6. Ивана Икономова
    Ивана Икономова at · Reply

    Прекрасен текст прочетох току що. Но най-съм впечатлена от мотото на блога. Много хора ме питат как така ще отида да живея в Германия, нали не ми е родина. И аз все отговарям ubi bene, ibi patria.
    Пишете, млади и стари има какво да научат от Вас.

  7. krasimira ivanova
    krasimira ivanova at · Reply

    Здравейте! Една дума – респект! Към вас и писането ви! Удоволствието беше мое! Двете ми пораснали деца са студенти в САЩ и ми помагате много! 🙂 Поздрави!

  8. Вени
    Вени at · Reply

    Страхотна сте Йолина, с удоволствие четох ! Адмирации, имате талант. Слагам ви във фаворити и ще наглеждам за нови писания. Поздрави от Веве, Во, аз живея тук с мъжа ми и двете ни дъщери на 4г. 🙂

  9. Кристина
    Кристина at · Reply

    Поздравления, Йо! Наскоро открих блога Ви, засега малко съм прочела, но във всички случаи – с голямо удоволствие! Продължавайте все така, пожелавам Ви вдъхновение!

  10. Рали
    Рали at · Reply

    Здравейте,

    Попаднах тук случайно, просто защото обичам да чета разни неща за естественото раждане …. не че ми предстои или нещо такова, но се увличам по темата…. прочетох ви на един дъх … буквално … първо едно, после втора и трета статия…. към края на работния ден си казах … спри се само по една година на ден …. но не успях….. 🙂

    Пишете заразително и много ободряващо за душата …. прекрасен блог и прекрасни разкази …. много благодаря, действате ми като балсам и мотиватор ….. благодаря от сърце 🙂 Много много усмивки ви пожелавам и само прекрасни и стоплящи сърцето моменти.

  11. Димка Господинова
    Димка Господинова at · Reply

    Здравейте, Йолина! Беше истинско удовствие да прочета Вашия разказ за предучилищната група в Швейцария. Работя в малък вестник в Габрово и отдавна се опитвам да кажа, на хората които ни четат, колко различен може да бъде животът в училище, ако има другото мислене. Но сили вече не ми останаха, защото тук нищо не зависи от никого – за съжаление.
    Имам три деца, баба съм на две близначета, които живеят в Германия. Когато бях на 40 преди 15 години, уморено казвах, че за 40 години имам 55 години стаж в училище – повечето печален според мен.
    Бих се радвала, ако разрешите да популяризаме част от Вашите разкази – може някой да се въодушеви в предучилищната.

  12. Мила
    Мила at · Reply

    Здравей Йолина 🙂 И аз съм мама на един малък триезичен швейцарец – Александър на 2г и 7 м и това лято ни предстои старт в шпил група 2 пъти седмично за по 2 часа . Какво ти е мнението за този тип градина ? Това , което ме притеснява мъничко е , че в нашия случай водещия език е български , а немския е малко по-назад , в смисъл , че той разбира , но говори много по-малко на немски и нямам идея до колко ще му е комфортно там . Смяташ ли , че ще има проблем ?
    Желая ти прекрасен и слънчев ден 🙂

  13. Anel
    Anel at · Reply

    Прекрасно разказани лични истории, чудесен блог, продължавайте да пишете все така увлекателно. Желая Ви здраве на вас и семейството и много успехи!:)

  14. GalyPav
    GalyPav at · Reply

    Йолина, здравей! Харесвам това за което пишеш и начина по който го поднасяш.Не искам да давам оценки, но просто ми доставя удоволствие. Благодаря!
    За много години! Честита да е 2016 година за цялото семейство.
    И ще очаквам с нетърпение твоите разкази – за нещата от живота.

  15. Гергана
    Гергана at · Reply

    Смях се от сърце и душа! Възхищавам ви се на чувството за хумор и на практичния поглед върху нещата от живота. Поздравления за чудесния блог!

  16. Цанко Лалев
    Цанко Лалев at · Reply

    Здравейте, Йолина. Чудесно сте обяснили защо и как децата ви говорят български. В България вече има хиляди книги за деца, повечето от които са просто превод на това, което се предлага в цяла Европа. Бъдете здрави и щастливи в Швейцария и България.

  17. Данииела Чамурова
    Данииела Чамурова at · Reply

    Иххх, много много интересно всичко! И аз да кажа „браво!“
    Богат речник, увлекателно, полезно, позитивно . . . Записах си линка към блога, да не го забутам някъде, и следя с кеф! Бог да Ви пази!
    С най-добри пожелания!

  18. MarinaV
    MarinaV at · Reply

    Здравейте, Йолина!

    Впечатлена съм от публикациите Ви. Много са интересни и полезни за мен. Имам жив интерес към Швейцария. Тъй като съм англоговоряща, вълнува ме ще имам ли проблем с общуването в немската част на Швейцария. Споделете опит, тъй като ми се струва, че Вашия основен чужд език не е немския. Благодаря!

  19. Благомир Петров
    Благомир Петров at · Reply

    Всеки пост е истинско удоволствие. Благодаря!

  20. Димитър
    Димитър at · Reply

    Имам следния въпрос, макар че може и да не ми отговаряте – ако не сте наясно или не сте съвсем сигурна:
    Как толкова кантони (броят не е толкова важен) успяват да се „спогодят“, за да живеят заедно от столетия, по (повече или по-малко) общи правила? Как е станало така, че никой не иска да завземе придобивките на другите или да е по-привилегирован? Или може би се лъжа?
    И изобщо – как е възможно да съществува страна като Швейцария – бих казал, че всички заобикалящи я страни (и не само) са нейна пълна противоположност!
    Благодаря!

  21. Диана
    Диана at · Reply

    Здравейте,
    попаднах слувайно и според мен с около 4 години закъснение на сайта ви..:D и си мисля, че щеше да ми е страхотен ориентир и в помощ за гледане на бебета/ деца в таз пуста Швейцария 😀 и много ще се радвам да осъществим контакт..
    Пожелавам ви нестихващо вдъхновение.
    Поздрави,
    Диана

Leave a Reply