Пак за швейцарската детска градина

Докато плащах сметките преди няколко месеца установих, че детската градина на Макси е най-големия ни постоянен месечен разход. Повече от наема на апартамента, гаража, тока и водата взети заедно.
Градината струва 120 франка на ден.
Детските надбавки от държавата са 220 франка на месец.

Медианата на приходите на швейцарско домакинство след социални удръжки, данъци и задължително здравно осигуряване е 6276 франка на месец по данни от 2007

Толкова по въпроса „в Европа детските градини са без пари“.
В Швеция, може би, при 60% данъци.

До скоро икономически е имало смисъл един от родителите да гледа децата вкъщи, особено ако са две или повече.
Обаче еманципацията плюс притока на квалифицирани чужденци са довели до остър недостиг на градини дори и при тези цени.
Макс се вреди основно защото аз като един бивш соц човек съм висяла по опашки за банани и дефицита ми е позната величина.

Инфраструктурно градината не предлага абсолютно никакъв лукс. Цената произтича от условието всяка учителка да се грижи за максимум три деца и да притежава необходимото образование за целта. Крайната услуга обаче е с традиционно високо качество и ние плащаме таксата с благодарност.

Всеки който си мисли, че целодневната грижа за едно дете е лесна работа очевидно никога не се е занимавал с това. Не става дума за хранене, обличане и миене, а за вниманието което то изисква. Какво би правил човек ако не може да чете, не гледа телевизия, няма интернет и повечето забавления (да човърка в контактите примерно) са му абсолютно забранени? Точно така – би висял на врата на околните в кофти настроение.

Благодарение на квалифицирания персонал и наличието на достатъчно себеподобни в нашата градина никой не скучае.

Макс ходи там от шест месечен и искрено се кефи. Около рождения си ден мрънкаше за кратко сутрин и Весна от юридическия отдел ме светна, че той вероятно се нуждае от повече време с мен (тогава аз доста пътувах). Щом започнах да се прибирам вечер в нормално време и да го будя сутрин по-рано за да си играем кризата премина и повече не е плакал.

Като го гледам сутрин как бърза сияещ се сбогувам с инцидентните си ескейписки мечти да зарежа работа, да си вържа престилка и да си домакинствам вкъщи за няколко години.
Не мога да го лиша от градината. Ще го разочаровам.

В края на миналата година от градината ни подариха филм. Помислих си, че са строили по-големите деца да изнесат концерт, но се оказа, че е 40 мин скрита камера тип Биг Брадър за ежедневието да гномчетата. По онова време Макс ходеше само два дена в седмицата, затова участието му беше около 5 секунди, но за мое най-голяма изненада ние с Марсел изгледахме филма с интерес и то на няколко пъти, докато се кискахме с по чаша вино на дивана.

Денят започва с ритуал – сядат в кръг и учителката представя всяко от децата. Примерно: „Днес сред нас има едно дете, което е с жълт пуловер! „. Децата трябва да отгатнат за кого става въпрос, а детето с жълт пуловер скача, взема снимката си от общия куп и я закача на магнитната дъска за деня. Тъй като групата е на възраст между четири месеца и шест години не всички разбират за какво става въпрос, но Макси от първия си ден страшно се радвал на сутрешната „заря проверка“. Малките обичат цикличността.

След закуска имат занятие според сезона. През есента ходят да събират кестени, а после две деца са дежурни да ги измият в големия умивалник (дай им на децата вода и гледай какво става). Наскоро имаха тема „Пътешествие около света“ и в продължение на месец и нещо обикаляха континенти и изрязваха снимки от географски списания. Рисуват и моделират. Нито едно от занятията не е задължително – последната рисунка на Макс представляваше миниатюрна заврънкулка, явно нещо по-важно го беше накарало да хвърли молива. Във филма показаха как заедно правят пица – дадоха им разстелено тесто в голяма тава и няколко купи с нарязани дреболийки, които те старателно подредиха. От време на време даже кихаха в пицата.

След това обядват, помагат да съберат чиниите и да изчистят. Мият си зъбите, докато им пеят песента за колко е важно да си миеш зъбите след всяко хранене и после имат тих час. Казаха ми, че Макс доброволно лягал като видел останалите, понякога обикалял в креватчето и питал „Алю?“ докато се убеди, че наистина всички спят и няма какво да пропусне. В редките случаи когато ама никак не му се спяло, имал кратък разговор с Никол, която му казвала колко много го обича, и как пак ще си играят като се събуди (невероятно, но същата реч имаше ефект когато се опъваше да спи вкъщи).

След следобедна закуска пак имат занятие.

През големите горещини ходеха на далечна площадка до реката, или правеха гигантски сапунени мехури. Карат пластмасови багери на улицата. Играят куклен театър. Много пеят и танцуват. Наскоро бяха играли футбол, каквото и да означава това. Около Великден на таблото пишеше, че ще правят кекс и аз си мислех, че е игра някаква, но грешах. Вадят захар, брашно, яйца и наистина правят кекс. Насърчават ги да се забавляват с ежедневни дейности, Макси редовно обикаля с метла-играчка когато ходим да си го приберем, затова сега му купихме същата за вкъщи.

Учителите в градината са много млади имат строга йерархия. Всяка смяна има по една старша и само тя може да посреща и изпраща децата и да дава отчет на родителите. Останалите са по на около 16-17 години и са в процес на практическо обучение по гледане на деца. По- късно имат и теоритична част и изпити и така докато се квалифицират напълно и обучението им съвсем не е про форма, хората имат професионален подход.

Макси имаше един период, докато още го хранехме с лъжица, в който се е вбесявал, че освен него хранят и друго дете. Нямал търпение човека, и викал и плачел защото не обичал да му бавят хапките. При това положение щом започвал да протестира учителката го вдигала от столчето и го слагала да седне на пода. Той млъквал озадачено. Тя веднага до качвала обратно да си седне на мястото. Ако пак нададял вой процедурата се повтаряла. Така няколко пъти докато той разбрал посланието и драмата приключила.

През лятото когато хапеше наред постъпваха по подобен начин. След всеки инцидент го извиквали на страна, сядала пред него Никол или Натали или която там била на смяна, и спокойно му обяснявала, че така не става, хапането не е в реда на нещата. Той гледал виновно, мигал, не знам какво е разбрал, но сега все по-рядко хапе.

Въпреки, че всички градини би следвало да са на това ниво, истината е, че не всички са. Маурицио сподели, че в тяхната децата се шматкали по цял ден без истински занятия. Верджиния се беше напушила от нейната, защото щом Аурора вдигнела малко температура веднага я викали да си я прибере. За сега нас не са ни викали на пожар, дори и Макси да е с треска, изчакват няколко часа да си го приберем, защото очевидно няма никакъв смисъл да ни изкарват акъла при положение, че след час така или иначе ще си го вземем. А и знаят, че ние също нищо не можем да направим, само трябва да чакаме да му мине.

Кашлицата и сополите никой не ги прави на въпрос, но когато Макси настине аз не го пускам на градина. Което не значи, че не плащаме – детето не е задължено да ходи всеки ден, някои са само по за един седмично, но това е определено в договор между двете страни, и единствената възможност да намалиш таксата е ако до края на февруари дадеш точен план на семейната ваканция до края на годината по дати.

Обяснили сме на Макс, че детската градина ще ни струва колкото една магистърска степен в реномиран университет – ние плащаме сега, но за МBA трябва да се оправя сам. Струва ми се, че той няма нищо против.