Шести септември

06.09.1981, майка навършва 32 години

В края на лятото на 1978 аз, като едно модерно градско дете, съм била записана на детска ясла. Решението никога не било поставяно под съмнение – майка искала да се социализирам, на нея пък редакцията и липсвала, но най-вече тя искрено и силно се надявала, че в яслата ще ми се отвори апетит. Била съм толкова злоядо хлапе, че и до днес като ме срещнат хора, които ме познават от малка, си позволяват да ме питат дали се храня редовно.
И така, изкарали ми медицинско, огладили ми престилката и шортите, баба ми ушила червена платнена торбичка с апликирано котенце (съдържаща чифт резервни гащи и чорапи) и ме пратили в ОДЗ „Славейче“, точно до нашия блок.

На хартия всичко било идеално.

Действителността се оказала травмираща за двете страни.

Майка ми не очаквала, че ще и бъде толкова брутално мъчно за мен.
Аз съм била шокирана от раздялата ни и всяка сутрин съм умолявала през сълзи да не ме води в тъпата ясла.
Въпреки това всяка сутрин тя ме водила там с надеждата, че ще свикна.

Майка ми стояла на източния балкон всяка сутрин и гледала в двора на детската градина.

– И ми се свиваше душата! – разказваше майка – ти седеше съвсем сама на края на една пейка. Най-дребното дете в групата, новото дете. Без да обръщаш внимание на останалите, които си играеха наоколо. Гледаше надолу, мачкаше носната си кърпичка, и само от време на време раменцата ти се повдигаха с въздишка и избърсваше очите си с тиха печал. Без драми, без истерии, едно ужасно тъжно, самотно и изоставено дете.

Стояла на балкона моята двайсет и девет годишна майка и също плачела безутешно.
– От една страна се стараех да не ме видиш, за да не се разстроиш допълнително – продължаваше тя. – но от друга страна чаках само да погледнеш нагоре! Исках да ти махна с ръце, да ти кимна окуражително, да видиш, че не си сама, че не съм те изоставила и че само след часове пак ще сме заедно.

Аз така и не свикнах с яслата.
И никога не съм се сетила да погледна нагоре – за децата на две години света свършва на нивото на очите им.
Въпреки това майка ми винаги стояла на балкона, на осмия етаж и ме гледала отгоре.