Шейната спря пред нас. После мина тайфун

Коледа с малко дете си е качествено ново преживяване на празника. И за миналата Бъдни вечер се бях постарала, но Макс беше много малък и изобщо не се впечатли от усърдието ми. Имаме и снимки от първата Коледа, на които всички изглеждаме като филии с майонеза метнати от осмия етаж поради лошото осветление.

Тази година оше първата коледна елха пред църквата тотално очарова Макси и той висеше всяка вечер на прозореца в хола припявайки:“О, тан! О, тан!“. Изпях около две хиляди пъти „Елхови лес, елхови лес, как чудно ти ухаеш“. Марсел изпя немския оригинал:„O, tannenbaum“ точно два пъти и детето запомни неговата версия. Швейцарски немски срещу Йолина – 1:0.

При украсяването на елхата имахме културен дебат – швейцарците не слагат лампички, а истински свещи. Беат и Марсел бяха шокирани, че ние с Кати ще купуваме „потресаващо кичозни светещи гирлянди“, точно както ние с Кати се шокирахме, че човек с всичкия си би инсталирал пожароопасна конструкция в близост до малко дете. Накрая си стиснахме ръцете над лампичките, защото при швейцарците никоя традиция не е по-силна от здравия разум.

Дядо Коледа претърпя фиаско. Тукашният старец, Сами Хлаус, пристига на шести декември и носи бонбони на послушните деца и сухи съчки на останалите. Кулинарно това води до друг културен конфуз – на Никулден с шоколад ли ще се черпим или със скумрия на фурна. Отговорът зависи в кой ден от седмицата се пада датата – ако е уикенд ще има време за риба, ако не – здраве да е. На служебния семеен коледен купон всички под шест годишна възраст, принципно отворени, международни хлапета, се опъваха като магарета на лед и не искаха да приближат до горкия Тоби от Corporate Comms, маскиран за целта. Ако се чудите защо не наехме актьор – в нашия офис Дядо Коледа трябва да говори минимум три езика.

На самата Коледа ние с Макс бяхме настинали, така че не можах да се докарам с новото червено червило, за което се инспирирах от Петя. Носът ми беше достатъчно червен. Под елхата обаче имахме невиждано количество пакети, всички само за Макс, холът приличаше на сцена от „Лешникотрошачката“, първо действие. Мъникът ни подари собствената си стилна черно-бяла снимка от градината (омазан с манджа), сложена в рамка украсена от самия него с конфети и копчета върху силиконово лепило.

Тази година ми направи впечатление, че в България масово се пекат „традиционните коледни сладки“. До колкото ми е известно тази традиция е свързана с навлизането на първите подправки в Западна и Северна Европа през Средновековието. В България на Коледа се сервира ошаф, а липсата на специален друг сладкиш декласира празника в очите ми още в детството за сметка на Великден (и до днес за мен ошафа не е никакъв сладкиш, а глупаво оправдание).

Та, коледните сладки в България не са никаква традиция, всяка селска баба може да потвърди. Не бих се изненадала обаче ако догодина масово се меси „традиционния коледен панетоне„. Всъщност сарказма ми е леко подвеждащ, аз нямам нищо против навлизането на традиции свързани със захар. Те са си цивилизационен овчарски скок напред сравнени с тричането или гоненето на бебе-прасе в дискотека.

Баща ми си спомни как в средата на 40-те коледната елха също не е била традиционна. На село са имали само една, в училището. Горският издавал бележка коя елха точно е разрешено да се отсече, ученици от горните класове я поставяли в салона, всички украсявали и след това цялото село се събирало да празнува заедно. Често пъти елхата се запалвала в суматохата от деца и родители.

Утре ще ми е четвъртата поредна безалкохолна Нова Година.
Имам бутилка детски glögg от ИКЕА за среднощна наздравица с Марсел.
За него има шампанско.