Швейцарското училище излиза във ваканция

   Учебната година в училището на Макс приключва с концерт, който се провежда една седмица преди края на занятията, като тотално ми обърка календара, тъй като аз съм свикнала с българския ритъм – концерта е поантата, даваме си цветята на учителките и довиждане до септември. Обясниха ми, че много семейства тръгват на почивка още в последния ден на учебната година, така че не би било етично да планират мероприятие в последната минута.Швейцарската лятна ваканция е от пет-шест седмици и с леко разминаване в различните кантони на конфедерацията което означава, че отпуските се заявяват много от рано, повечето ми познати са с билети и резервации за лятната ваканция още през януари.

Училищният концерт на Макс обхващаше всички деца от първи до шести клас и се проведе във физкултурния салон поради колебливите прогнози за времето. Швейцарската версия на това класическо събитие е силно минимизирана версия на добре познатата ми българска. Нямаше сцена, завеси, грим, пиеси – само песни и музика изпълнени от всички деца, без никакви солисти.

Салонът, който има и балкон, беше събрал около 400 човека, като публиката беше насядала по пода без обувки. Обувките ни бяха строени пред прага и нито един чифт не се затри!

Концертът започна с доста сложно упражнение по ритъм като децата пляскаха концентрирано с ръце и крака, а първокласниците блъскаха по собственоръчно направени кахони – това е перуански перкусионен инструмент подобен на кух сандък. Децата бяха направили кахоните в час по труд и творчество с помощта на родителите и после ги бяха боядисали по свой вкус. Кахонът на Макси и е в тъмно синьо и червено и си остава за него след концерта. Номерът беше много ефектен, както началото на We Will Rock You, но наистина доста по-сложен.

Никой не обявяваше името на следващите песни. Децата плавно се прегрупираха, от средата към краищата на импровизираната сцена без да се будат. Личеше си, че някои предпочитат да са отзад (множество премрежени и търсещи родителски погледи), а други искат да са отпред (множество усмихнати и кимащи родителски глави).

По едно време се включи и госпожа директорката, която пое поста преди наколко месеца. Сподели колко е очарована от персонала и децата и след това се впусна в дълъг списък с анонси за промените в учителския състав. Две учителки се пенсионират (ръкопляскания) идва една току що завършила и друга , по-опитна (ръкопляскания), няколко приключени стажа (ръкопляскания), наколко напускат за да започнат следващата си квалификация (ръкопляскания), няколко излизат в майчински (ръкопляскания), други се връщат от майчински (ръкопляскания). Останах дълбоко впечатлена – учителите в Швейцария имат изключително динамична кариера, напълно сравнима с корпоративната. Учителката на Макси например, си взе повече от месец неплатен отпуск през зимата и замина на пътешествие в Коста Рика (или Остерика, както ни обясни Макс). Трябваше ми време да асимилирам факта, че учител може да си позволи подобна пауза. И искрено се радвах за нея. След завръщането си тя обяви намерението си да приключи годината с децата и да напусне, за премине допълнителна педагогическа квалификация. 

Концертът продължи с още песни, канона на Пахелбел изпълнен на устни хармоники, песни на китайски, песни на английски – детски песни за пиратски кораби и за шарени шапки. Нямаше нито една партиотична.

След около час малките деца в публиката окончателно загубиха интерес и се затъркаляха отегчено по пода или тръгнаха да се разхождат като R2D2 из салона. И концертът приключи.

Но това не е всичко, както казват по рекламите!  

В двора на училището, който прилича на университетски кампус, бяха подредени дълги маси, имаше няколко каравани продаващи хамбургери и тайландска храна на символични цени и цялото множество продължи да се социализира на хапка и пийка като на уютен селски събор. За децата имаше пинг понг, наколко маси за ръчен труд където с помощта на учителите правеха бухали от шишарки и плетяха гривнички, други хукнаха към импровизирано стрелбище – учителите нареждаха пирамиди от празни консервени кутии и децата ги целеха с топки. Учителите, до един, не спряха да работят цяла вечер. Госпожа Директорката, заедно с още няколко колежки, плетеше шарени плитки от конци в косите на децата, които се бяха подредили пред нея на опашка – атракция, която свързвам с вечерните крайбрежни алеи на Италия. 

Миналата година бях все още нова в швейцарските училищни традиции и доста се поизнервих след концерта. Едва ли има по-стресиращ момент от това да загубиш детето си в тълпа и цяла вечер се щурах из игрищата и уъркшоповете за да държа Макс и София под око. Но тази година бях гърмян заек. Бях заобиколена от познати физиономии, деца и възрастни, и въобще не се притеснявах че ще ги изгубя.

Прегладняла в края на работния ден виснах на опашката за тайландска храна, която, ей богу, въобще не помръдваше. Забавленията за децата, обясни ми Дорис Щирнеман, майката на един от Максовите съученици, е организирана от училището. Храната, масите, бюфета с безплатни домашни сладкиши и кафе машината са дело на комитет от постоянни доброволци, които се грижат и за ниските цени. Признах си, че никой не ме е уведомил за бюфета, поради което не съм носила сладкиш. И че ми е малко неудобно, че не съм помогнала с нищо, а съм родител, нали. Виж сега, каза Дорис Щирнеман, сред нас има хора които отдавна не са част от официалната трудова сила; трябва да им дадем шанс да бъдат полезни на обществото. 

Не се сетих какво да и отговоря и продължих да вися на опашката.
Тайландките не бързаха за никъде. Храната беше предплатена със субсидия от организаторите и никой не предвиждаше голяма печалба. Това първоначално ме ядоса, защото наистина бях гладна и нямах нищо против да им платя три пъти повече, само да се размърдат, но в този момент мернах в тълпата Бетина. Бетина ни е далечна съседка, с която се познавахме още от ергенските години. Сега тя е щастливо омъжена с четири деца – ако цените не бяха субсидирани Бетина едва ли щеше да остане на тържеството. 

Беше изключително трудно да прибера децата от училището.

Днес обаче учебната година окончателно приключи. Класът на Макси се събра на закуска в класната стая, всеки трябваше да донесе по нещо по списък. Учителката подарила на всеки един по едно пакетче с моливи и M&Мs. Някои деца се разстроили от раздялата и дълго плакали. Следобед класа на Макс празнува края на учебната година по бански в голямо поливане с вода на двора. Той няма търпение да отиде пак.