Швейцарски референдум за златото и хората

imageЗа втори път гласувам на швейцарски референдум и трябва да ви кажа, че пряката демокрация не е за хора, които ги мързи. Тъй като нямам навика да пращам гласа си по пощата се оказах почти в последната минута като с ненаписано домашно и четиресет странична книжка обясняваща за какво е вота.

Около месец преди крайната дата на изборите всеки гласоподавател получава по пощата бюлетините, на които да напише ДА или НЕ срещу въпроса, който се гласува. Няма хиксове и чайки! Изяснителната брошура съдържа две разяснения – на кратко и в подробности, плюс становището на парламента, т.е. ако ти е все тая винаги можеш да подкрепиш парламента, в крайна сметка там са хората които са избрани да са най-загрижени за общественото благо. Аз нямам време за радио и телевизия и съм върл фен на брошурата. Ясно, независмо становище на всички страни, кратко, идеално! Но хората са неблагодарни твари – наскоро гражданството изнедоволства ама колко струвала тая щуротия, и колко хора всъщост я четяли такава сериозна, суха, без илюстрации, не диалогична.

(Ооо, бедни ми швейцарски таранкоолу, не си чел ти стари учебници за ЕСПУ да видиш какво значи скука!)

Брошурата се изпраща до 5.4 млн души и струва около половин милион франка ( т.е. пет годишни заплати на гимназиален учител; по-евтино от това здраве му кажи!). Никой няма намерение да я маха.

Референдумът беше по три въпроса –

Премахване на преференциалното данъчно облагане на най-богатите чужденци.
От него в момента се възползват 5.634 души, най-богатия от които е дядо Ингвар Кампрад, собственик на ИКЕА. Според инициаторите това е неприемливо и руши данъчния морал.
Парламентът не ги подкрепя твърдейки, че по света има постоянна конкуренция за привличане на богатите и мобилните. Разбираемо е, че данъчното им облагане предизвиква конфликт у останалите хора, но същите тези хора печелят от сегашния закон.

(Свръхбогаташите не ползват никакви други преференции освен данъчните. Не могат да строят каквото и където им скимне например. Неколцина превилегировани индивиди в едно село дават достатъчно заетост на бизнеса не само с очевидни неща като ремонтите и поддръжката на къщите им. Фестивалът за класическа музика „Йехуди Менухин“ е цяло лято, привлича маса народ и едва ли щеше да е точно в Бернер Оберланд ако Менухин не е живеел там.)

Другата инициатива, Еко-поп, иска ограничаване на нетната имиграция до 0.2% от броя на местното население с аргумента, че Швейцария не може да поеме толкова бързо разрастване, физически няма място и естествени ресурси.
Парламентът е против защото ограничението няма да реши проблема с ресурсите, но ще създаде нови такива на бизнеса. В крайна сметка чужденците в Швейцария допринасят за ниските нива на безработица и конкурентноспособността на икономиката, която е предимно експортна.

(Това е тъмната страна на пряката демокрация – всяка дивотия събрала достатъчно поддръжници в рамките на определен период отива на национално гласуване.)

Третата инициатива иска да задължи централната банка да удвои златния си резерв, т.е. да обърне една пета от резервите в злато, което в последствие да не продава. Инициаторите смятат, че Швейцария притежава твърде много евро и националната банка не управлява добре парите на народа. Парламентът е против тъй като това ще ограничи възможността на банката да се намесва на пазара.

(Златната инициатива имаше страхотни пропагандни плакати! Чак миловидни с ретро категоричността си.)

И трите инициативи бяха отхвърлени.

В интервютата по радиото нямаше нападки, обвинения и самосъжаление. Инициаторите споделиха разочарованието си, но приеха разултатите.

За мен подобно поведение си в пълна екзотика.