Швейцарският третокласник

Само като си помислих, че след дългия работен ден ме чака двучасова родителска среща ми се прииска да се гръмна.

Но ето ме днес, шест дена по-късно, жива и здрава и приятно изненадана от събитието по две причини.

Първо, организацията беше идеална. Срещата беше от едни заети хора (учителките) за други заети хора (родителите). Родителите на третокласниците пристигнахме на време, здрависахме се с всяка учителка на випуска по отделно и се настанихме на предварително подредени столове. Това с ръкостискането е много швейцарско и егалитарно, едно от първите неща, които децата научават още в предучилищната. Никой не остана да стърчи до вратата.

Представиха ни правилата в клас, обясниха какво ще се учи, как да процедираме с домашните (“напомняме ви, че това не са ВАШИТЕ домашни, а на децата”) и обща информация за лагера през пролетта. Слайдовете бяха съвсем професионални, направени от хора, които знаят как да работят с PowerPoint, без да се увличат с анимации и различни шрифтове. След това по желание ни поканиха да се включим в кратко разяснение на новия учебен план, прилаган в нашия кантон от тази година.

Второ – в паузата имаше кекс. Домашен. Вероятността да се включа в каквото и да е събитие след работа се удвоява ако има кекс.

По мои наблюдения, факта, че аз лично не съм учила в швейцарско училище по никакъв начин не ме прави аутсайдер. Системата се развива постоянно и всички родители бяхме еднакво зелени по темата трети клас.

Новата учителка на Макс обясни, че правилата в класната стая са нови и са написани заедно с децата – при това децата били далеч по-строги в изискванията към себе си от колкото тя самата. Правилата висяха на вратата и представляваха чудесна рамка на цивилизовано поведение в група – “тук се изслушваме… спорим, без да се караме… разговаряме, без да крещим…”.

От тази година имат и наказания. До сега се работеше основно с поощрения – за системно следване на правилата се получаваше право на извънредно междучасие, за добро четене се полагаше дребен подарък. От тази година обаче за не спазване на правилата (редовно прекъсване, игра в час, игнориране на учителката) се дава предупреждение. След това второ предупреждение. На третия път се дава червен картон, провинилия се сяда на четири очи с учителката и лично попълва следния формуляр:

– Защо попълвам този въпросник? Какво се случи?

– Това се случи защото …

– За в бъдеще мога да подобря следното…

– Освен това искам да добавя…

Час, дата, подпис на учителката и детайлно описание на предходните две провинения. За съжаление вече ми се наложи да подпиша такъв формуляр и гарантирам, че за човек на осем години процедурата е адекватна и води до размисли, покаяние и план за подобрение. Червният картон се взема предвид и за свидетелството за завършен клас.

Домашните, които до втори клас трябваше да отнемат средно по 10 мин на ден сега стават по 20 мин на ден. Домашните за седмицата се дават в понеделник и трябва да се предадат на следващия понеделник, като основната им цел е да научат децата да планират работата си и да я вършат редовно. Учителката прави предложение как да се разпрделят задачите, но то не е задължително. В никакъв случай не трябва да поправяме домашното – учителката твърдеше, че нейните корекции са направени така, че детето само да осъзнае грешката си и да не я повтаря.

По немски децата трябва да пишат всеки ден по четири изречения на свободна тема, колкото може по- правилно. Струва ми се, че всички деца мрънкат от тези изречения, а аз ги намирам за чудесен тренинг.

По математика продължават да учат както и през миналата година – отново нищо не се учи на изуст, дори таблицата за умножение. Имат цяла система как да работят с десетици и единици, на мен ми е сложна, но забелязах, че ако Макс се упражнява редовно напредва много бързо.

Продължават също и с предмета Тема, въпреки че по новия план е преименуван на Хора, природа, общество – на всяко тримесечие разглеждат различна тема. Целта на Темата да се научат как да възприемат света около себе си, как да го преоткриват, как да се ориентират и как да се отнасят с него. Не наизустяват факти, а научават за нови явления, предмети и ситуации и как да ги тълкуват. Звучи отнесено, но наистина върши работа. Макс на скоро ми даде пример, че две неща могат да са сходни по вид, като риба и делфин, но всъщност да са коренно различни, като риба и бозайник (спомен от темата за морското дъно от миналата година). Сега са на “Човешкото тяло и здравето”, последната ни дискусия беше за създаването на Брайловата азбука. По Темата няма учебник, а ксерокопирани материали по избор на учителката. Ако човек е свикнал да учи дума по дума, “по учебник”, тази система може да го побърка. Аз собствено я свързвам с периодите си на най – ефективно образование в гмназията и в университета и въобще не и се съпротивлявам. Едната от темите тази година е “Нашият град”, по която практически ще се научат и да следват хартиена карта за ориентиране.

Имат и музика и рисуване и физическо, разбира се, но там няма особени промени.

Голямата новост тази година са таблетите. Всяко дете получи свой таблет с лична парола, който се ползва само в училище и не може да се изнася навън.

(“Не са Епъл, обаче – обясни Макс – а “Цам-цум”. )

Аз съм с много особено мнение когато става дума за технологии в началното образование. Никакъв компютър не може да замени качествения учител, а четенето на екран не е направило никого по умен. “Самсунг”-ите обаче се ползват само в часа по Медии. Децата могат да правят на тях каквото си искат на предварително заредени апликации. Няма Гугъл, няма Ютюб. Но има десетки игри – примерно гонещи се коли, като скоростта се определя от бързината с която умножаваш изписаните уравнения. С други думи децата сами си създават виртуален отбор, доброволно решават задачи, забавляват се и не усещат, че се упражняват. Има ап за четене – ако наскоро си прочел книга можеш сам да се тестваш какво си запомнил, има ап по френски и по какво ли още не. Извън часа по Медии, “Цам-цум”-ите си почиват.

Изобщо целта на обучението в трети клас е не просто да натъпче главите на децата със знание, а да им даде компетенции – умението да прилагат това знание в ежедневието си.

Продължавам да одобрявам системата. Продължавам да се затруднявам в приложението и като родител. Но смятам, че сме на прав път.