Швейцарска кутия за следобедна закуска

   В Швейцария няма данък на чипса и населението държи световния рекорд по консумация на шоколад  (9кг на човек на година) затова се разрових да разбера как така децата им не дебелеят. 

Според Организацията за икномическо сътрдничество и развитие затлъстяването при швейцарските деца е под средното ниво на останалите страни членки. Факт, който ни най-малко не дава основание на швейцарците да си отдъхнат и да погледнат с пренебрежение на останалите, напротив. Във всеки швейцарец спи по един фермер, който знае, че ако градината не се плеви тя задължително буренясва. 

Не намерих конкретен отговор на въпроса, тъй като както повечето комплексни неща на този свят решението не е едно, а функционираща система от правила прилагана редовно от много страни с волска упоритост. 

Като средностатистически гражданин, аз я виждам така – 

Задачата с правилното хранене на децата започва ще преди да са се родили. В 20-та гестационна седмица от бременността получих от лекаря си синтезирана и стилно оформена книжка (аз грозни материали не чета), обясняваща защо, колко и с какво е препоръчително да се храни човек, за да осигури най-доброто начало за бебето си. Текстът беше кратък, а правилата умерени – ясно е, че никой не е прокопсал ако е останал само на салата или само на вафли. 

В следващите тригодини темата продължи в детската консултация, от където съветваха да не даваме подсладени храни на децата под две години, защото те могат да възпрат любопитството им да опитват други вкусове. 
След две годишна възраст задачата беше да ги научим как да ядат сладкиши и шоколад (въпросът с пълното понататъшно въздържание от захар беше отхвърлен с бурен смях – то гарантирало, че ще се пристрастят към нея). Общо взето правилото е, че сладките неща трябва да присъстват редовно, но в ограничени количества, т.е. като десерт или по специален повод. Аз също съм отгледана с този подход в България, казвахме му „здрав разум“.

От както е в предучилищната Макси и останалите деца се срещат редовно с една госпожа от регионалния клон на здравното министерство (аз я наричам Госпожа ХЕИ). Госпожа ХЕИ им говори предимно за устната хигиена и веднъж ни изпрати описание в картинки как точно трябва да се мият зъбите разработено от университета в Цюрих. За себе си съм сигурна, че ако източникът не беше академична институция, а фирма за нещо си картинката отдавна щеше да е изхвърлена и забравена; сега обаче е залепена в банята и ако искате да краси и вашата може да я свалите от тук.

По-миналата седмица темата отново е била храненето (според Макс: „защото човек забравя“) и отново им е донесла подарък – червена пластмасова кутия за следобедна закуска или пикник и листовка с информация за родителите. Там в два абзаца беше обяснено защо децата се нуждаят от междинни хранения и напомняне, че те трябва да са в малки количества, за да не се компроментира обяда или вечерята. От другата страна имаше снимки с примерни храни – Макс настоя да залепим листовката на кухненския шкаф и когато не е сигурен какво иска за следобедна закуска я зяпа за вдъхновение (публикувам я под текста).

Ако примерния списък включваше трудоемки неща като прясно изцеден портокалов сок или специални храни, примерно ягоди през декември, щях да благодаря за идеите и да метна листовката в кофата. Но той се върти около достъпни класики като кисело мляко и моркови, с други думи уважава времето и бюджета на родителите, а не само здравето на децата. Затова и е приложима. 

Храната обаче само едната страна на въпроса. Другата е движението и швейцарските деца се движат постоянно. 

Защото има къде.