Швейцарската коронна изолация на практика

 Ограниченията свързани с короната достигнаха до нашата улица на сеизмични вълни. Училищата бяха разпуснати за три седмици.
Бабите и дядовците, които участваха в отглеждането на внуците (макар и не така активно както българските им аналози) се оказаха извън обичайната седмична логистика, поставяйки в шах родителите. 

Почти всички заработиха от къщи, което не е кой знае какво ако си го правил от години. За мнозина обаче, които тепърва го въведоха, hоme office се оказа неочаквано травматизиращ – нямам предвид дори кафкианската техническа част, а чисто културната. Франци получи писмени инструкции от ръководството в никакъв случай да не идва в офиса, а да работи от къщи; в същия мейл също така и се  забраняваше да работи от къщи ако и децата и са удома. От Ивон изискаха предварителен протокол върху какво точно възнамерява да работи през всеки един от осемте бизнес часа. В среда, в която липсват доверие и мотивация да си свършиш задачите на всяка цена, работата от къщи си е по-лоша от домашен арест. 

Сред набързо сформирана от мен Whatsup група се оказа, че най-сериозната грижа на нашата улица са децата, или как да възпрем зомбясването им пред екраните. Сформирахме таен родителски картел – до получаване на инструкции от училището децата ще се занимават с учебен материал до десет часа преди обед; ще се допускат навън само в рамките на нашата затворена улица; екраните ще са достъпни само след 17 часа. Получи се оптимална среда от национално – културни предимства – български (носим на кризи и сме добри съседи) и швейцарски (организират се бързо и действат ефективно). 

Първата седмица премина тонизиращо. Времето беше великолепно, съседите заградинарстваха с настървение, всеки надупен в неговия си двор. Спряха единствено защото разсада свърши, магазините бяха затворени, и вече нищо не остана за плевене и подстригване. Из въздуха се носеше аромат на прясна зеленчукова супа и кекс. Колите постепено изчезнаха от улиците. Оглеждайки цялото семейство насядало около масата за обед в делничен ден се запитах в коя година и в кой век сме.

Моята представа за пандемия е формирана от “Чумата”. Маранята, влудяващото бездействие, изпаренията от боклука по опустелите улици, неизбежната депресия са все неща, които съм преживявала поне за малко почти всяко лято – температурата и мозъка ми са податливи на описанията на Камю. Най – яркият ми спомен от сливане на книга и реалност е от лятото през  когато работих по проект в Югоизточна Турция. Там освен гореспоменатите елементи имаше и стачка на уличните чистачи, епидемия от коремен тип и липса на течаща вода. Планини, планини от разлагащ се боклук. Болницата беше брутално мизерна, а аз дори нямах свястна здравна застраховка. В сравнение с всичко това COVID ограниченията в Швейцария през 2020 бяха като идилична американска реклама на хладилник от края на 50-те.

Освен … ако някой от близките ми в България се разболееше аз нищо не можех да направя. 
Абсолютно нищо. 
Щях да си стърча сред нарцисите в Швейцария и да ги гледам как умират по Zoom.

За да се разсея от тези мисли се метнах с всичка сила в домашното обучение на децата. Учебната програма до пети клас е насочена към формирането на умения, а не наливането на знания затова подходихме прагматично. Едното дете се съгласи да пише кратки текстове всеки ден и да се упражнява в препоръчания за допълнителна работа ап. Другото реши да довърши всички всички задачи, които беше пропуснала през двата дена с настинка вкъщи. 

Беше интересно да наблюдавам как пренасят начина си на учене вкъщи. В училище часовете им не са на стриктни 45 минутни интервали, занимават се с дадена тема докато я приключат. После си вземат 5 мин почивка. Говореха си помежду си, ходеха напред-назад докато мислеха и изобщо не разбираха защо им свистях и тактувах с молива по тетрадката все едно сме в 1986. В десет часа захвърлиха всичко и хукнаха навън – с кутиите си за закуска напълнени с краставици и солети. От съседните къщи изхвърчаха съседските деца, с които са съученици.

Бяха лежерни дни на провинциален чеховски комфорт, в които се организирахме който както може. След това обаче пристигнаха инструкциите за домашното обучение и живота прие съвсем друг обрат.