Швейцарската Коледа

001Коледа не е сред любимите ми празници тъй като винаги идва във възможно най-неподходящия момент.

Октомври, ноември и декември  са дълги, тъмни месеци с цунами от работа, но за оцелелите на брега се полагат не одеала и червено вино, а бягане с културни препядствия. Украсата! Елхата! Подаръците! Местонахождението ни в тиха-нощ-свята нощ (поне в коя държава ще сме, ориентировачно)! Трапезата – швейцарската и българската! Картичките! Коледните курабии! Фирменото парти с някаква тема, когато навън е минус четири градуса и ако се докарам според инструкциите като Дейзи Бюканън си гарантигам грип и сополи! Забележете, че не включвам новите коледни моди като семейна фотосесия и собственоръчно изработен адвент календар с двадесет и четири напълно ненужни предмета, които после трябва да вадя из под дивана.

Гореописаната трагедия чудесно се вписва някъде между „бели кахъри“ и „гевезелъци“ затова до сега не си позволявах да си я призная на всеослушание. Тази година обаче доста хора около мен излязоха на светло със сходно мнение по въпроса, което някакси ме окрили. Празничното настроение ме спохожда чак на пролет, около Великден, когато меся козунаци.

Швейцарската Коледа обаче идва всяка година без да се интересува от мнението ми. Коледа с подаръци и трапези както у нас, но почти без телевизия и с много време навън сред природата.

Коледните тържества за децата започват на 6-ти декември, швейцарския Никулден, когато пристигат Никлаус и Шмуцли и носят на послушните деца сладкиши, а на непослушните – сухи клечки. В детската градина (kita), в предучилищната (kindergarten) и в занималнята моите деца винаги получават по торбичка с бонбони и фъстъци, която им носи извънредно много необяснима за мен радост.

През 80-те и ние получавахме подобни торбички по новогодишните тържества, но им се радвахме само ако вътре имаше нещо по-така, мандарина вместо ябълка или истински шоколад вместо соевите соц блокчета, които наричахме марципан.

По-нататък швейцарската Коледа е с акцент към даването, а не към получаването.

В детската градина, в предучилищната, в училище и в занималнята децата не получават, а правят подаръци за родителите си. Когато Макс беше на осем месеца получих от него настолен годишен календар – хартиената част беше залепена на дървена поставка, а върху нея имаше отпечатък от стъпалото му. През следващите година съм получавала от децата снимки в рамки, обилно налепени с конфети и пайети, сапун във формата на рибка, бурканче със сол, изрисувано с Коледни елхи и куп други трогателни предмети, изработени и опаковани с много старание.

Миналата година децата от занималнята се включиха в Коледната работилница на близкия манастир, където по традиция се леят свещи. Работилницата е платена и отворена за всички желаещи и изключително популярна сред жителите на града заради празничното настроение, което ври вътре. Със събраните средства беше платен курса по немски език на близкия бежански център.

Швейцарците празнуват Коледните празници семейно и по възможнист някъде в планината. Хората, които дават къщи под наем из високите райони, често пъти имат постоянни клиенти за празничния сезон. С други думи едни и същи туристи наемат една и съща къща от едни и същи хазяи в продължение на години. Попитах един приятел защо предпочита този вариант пред възможността да вдига наема всяка година и да намира нова клиентела. Защото, обясни ми той, за мен е по-важно да дам къщата  на хора, за които съм сигурен, че са съвестни, възпитани и честни; няма никакъв смисъл да прибирам висок наем и всяка година да поемам риска, че после ще се налага да ремонтирам. Ето така планинските курортни къщи с приличен наем въобще не стигат до пазара. Останалите се изчерпват изключително бързо, и последните резервации за зимните празници се правят в началото на юли.

Коледа в планината, в която и да е планина, е чудесно преживяване, което препоръчвам от все сърце. За разлика от познатата ми Коледно-новогодишна суетня между телевизора и руската салата швейцарците се отдават на ски, шейни и походи из баирите. Откъсват се от мравуняка на ежедневието и страстно се наслаждават на малките радости в живота, точно като хора, които са решили големите проблеми в обществото си.

Нашите празнични планове са непостоянни и зависят от заетостта ни на работа, плановете за посрещане или отиване на гости и броя на заболелите от бронхит в семейството. Миналата година си останахме вкъщи и поканих една позната на чаша вино на Бъдни вечер.

„Съжалявам, не мога, извини се тя, по традиция на Бъдни вечер сме с Клуба“ .

Имаше предвид Ротари, Лайънс или някакъв подобен клуб. Благотворителните показни Коледни тържества на мастити бизнесмени и елегантните им съпруги плюс целия съпътстващ PR са ми безкрайно противни. Моята позната обаче, въобще не ми се вписваше в подобно събитие. Верно, съпругът и има сравнително голяма машиностроителна фирма, но не си го представяйте като надут пуяк. Човекът ходи на работа с велосипед и в свободното си време е запален градинар; дъщеря им виждам рядко, тъй като следва медицина.

Ето какво се оказа –

В Швейцария има материална бедност. Тя е относителна, разбира се, и далеч, много далеч от бедността в останалата част от света. В Швейцария никой няма да остане гладен и премръзнал в Коледната нощ. Но има хора, които не могат да си позволят разточителства и хора, които по някаква причина са самотни. Затова Клуба наема банкетната зала в централен градски ресторант където поръчва и Коледно меню. След това разпраща около седемдесет покани чрез социалните служби в града, които са в редовен контакт с потенциалната целева група. Бизнесмените и семействата им украсяват залата, посрещат гостите и след това през цялата вечер ги обслужват като сервитьори. Към единадесет часа събитието приключва и за довиждане всеки си заминава с пакетче домашно приготвени сладкиши от семействата на домакините. След това бизнесмените вечерят заедно и после до към два посред нощ почистват помещението за да го върнат в приличен вид. Няма медии, снимки и каквото и да думкане на тъпани.

Весела Коледа!