Швейцарската детска градина

Целодневните детски градини са сравнително нова мода в Швейцарската конфедерация.

Моята теория е следната –
след Втората световна война, жените в Европа трябвало да запретнат ръкави и да се включат в работата извън дома. В Швейцария обаче това не се наложило – войниците се прибрали от границите, които охранявали и всичко си продължило по старому. Жените си гледали децата и къщата, даже получили право да гласуват на федералните избори чак през 1971 (не е грешка, 1971).
Детски градини на никого не му трябвали.

През 2010 отпуската по майчинство е само четири месеца (била е три до 2005).
Вариантите за отглеждане на деца сега са три.

Социално най-приемливия е да си седиш в къщи поне няколко години и последа се върнеш на работа на половин работно време. Което няма как да стане ако работата ти е по-така.

Да си дадещ детето на Tagesmutter – жени, които след обучение могат да се грижат за още няколко деца наред със своите собствени. Финансово това е най-изгодния вариант. Всички Tagesmutter от нашия кантон са обеднени в обща организация която е фиксирала цените на 9.50 франка на час. Звучи уютно някак, детето да прекарва деня в домашна атмосфера, обаче … като си взема вечер аз моето торпедо, тази жена остава с нейните четири. Дали ще си е починала и свежа до другия ден, когато ще и го доведа отново? Искам ли Макс да остава с впечатлението, че добрите майки си седят при децата, а кукувиците се връщат в офиса? Изабел от Счетоводството най-редовно слуша подобни приказки от околните – тя е швейцарка и за разлика от мен никой не и дава правото, на което се радвам аз като чужденка – да бъда малко екстравагантна.

Третия вариант е детската градина. Те са частни, не достигат и са два типа – скъпи и зверски скъпи. Скъпите са с фиксирана цена на ден, а при другите цената се определя въз основа на – зяп! – месечния доход на родителите.

„Ах – плесна с ръце Олга като и се оплаках – ами че това е мечтата на Ел Президенте!“. Олга е от Венецуела.

Аз лично имам проблем с подобно ценообразуване, защото не е редно да ни наказват за сегашния си доход. Той е резултат от много учене и работа и ние честно връщаме част от него под формата на по-високи данъци, това е правилно. Хората които са избрали да работят веднъж седмично и да печелят стотинки не трябва да бъдат насърчавани с преференциална такса за градината. Иначе къде ще му излезе края?!

Проучвахме градините още след първия ми положителен тест за бременност, записахме се в листата на чакащите още преди да ми проличи корема. За чакането също си има такса от 80 франка, иначе няма да те вземат насериозно.

Официалния старт е първи октомври, но от градината поискаха да го заведа месец по-рано за да видят какво да очакват. Много деца плачели, не били свикнали с нови хора… не и нашия човек. Въпреки му се спеше точно в часа на „интервюто“, той реагира на персонала сякаш са отдавна невиждани роднини. Тупа с ръчички по бюрото на директорката, рита ме докато ми остави синьо и надава бойни възгласи от кеф.
Обясних, че вече се е срещал с много хора и има осем международни полета преди да навърши четири месеца и любимото му място се очертава летище Цюрих.
„Jesus Gott!“ – отговори г-жа Директорката.

Градината приема деца от четири месечна възраст, като всеки ден имат между седем и максимум дванайсет деца. Пада се по една учителка на 2-3 деца, защото е са малки и имат нужда от физическа близост, с други думи винаги трябва да има кой да ги прегръща. Не им се правят никакви изследвания за приема, смятат че щом детето си минава на редовните педиатрични прегледи и на консултация значи няма какво да го човъркат допълнително.

Групата е с деца на различна възраст, има две бебета, останалите са по-големи. Прекарват деня в голямо шарено помещение, толкова шарено, че да ти се доповръща. Няма задължителен следобеден сън (аз така го мразех едно време), но има тих час, в който тези на които не им се спи могат да разглеждат книжки. В останалото време учителките ги наблюдават и ако на някое му се доспи просто го прегръща или го слага за малко в люлката за да си заспи.

Хранят се в определени часове със сготвени на място био зеленчуци от околните ферми, но никого не насилват. Съобразяват се също и с индивидуалните изисквания за всяко дете, някои са алергични към сирене, на други не дават ягоди и т.н. Сладкиши и безалкохолни напитки няма, само вода. За бебетата осигуряват адаптирано мляко с каквото го хранят от удома или му затоплят донесената от къщи кърма като купуват нови шишета и биберони (марката се избира от родителите). Памперсите също се осигуряват от градината, имат солена вода за отпушване на нослета, кремове разни – всичко това е в рамките на месечната такса, никой не плаща отгоре.

Персоналът, родителите и децата си говорят на ти.

Градината приема от 7 до 18ч всеки ден. До края на февруари трябва да им дадем плана за ваканциите ни, ако не искаме да плащаме за периоди, в които детето няма да присъства

Дадоха ни и служебна торбичка, в която съм оставила резервен чифт дрехи – тя виси на закачалка със снимката на Макси. Имат и табло със снимки и рождените дати на всички деца, така че да празнуват като му дойде времето. Като пристигнат сутрин учителката води всяко дете до прозореца да помаха на родителя, който го е довел – аз много се впечатлих, защото още си спомням как едва ме откъсваха от майка почти всеки ден.

Няма телевизор, DVD, компютри. Постояно се занимават с нещо творческо. Сутринта, която прекарах там, по-големите деца режеха от картон крила на пеперуда и ги оцветяваха по собствен вкус. После ги залепяха към картонено руло от тоалетна хартия, което ставаше „тялото“ на пеперудата.

За сега Макси ще ходи само веднъж седмично, но на мен ми е много мъчно. Не исках също да е новото дете, исках и децата и останалия персонал да го познават. Мила ми беше разяснила веднъж как разделите трябва да се ритуализират – Мила прави докторат по психология, а аз съм особено порьозна към експертни мнения. Затова му направих папка – залепих негова снимка с рождената му дата, мои снимки и на Марсел, написах че е наполовина българче (нарисувах двата флага), че много е пътувал, какво обича (самолети, смях, музика) и какво не обича (страх го е от сешоара).

Първите два полудни минаха добре, но вчера остана от 7 до 14ч и никак не бил в настроение. Увериха ме, че това е нормално, че едва сега разбира че е на ново място. Въпреки това като отидох да го взема не ми се хвърли отчаяно на врата и до последния момент се усмихваше на Габриела, която ще се грижи за него през понеделниците.

Малкият ми ученик :).

Още за швейцарската детска градина….