Швейцария – F.A.Q.

Първи август е националния празник на Швейцария – с фойерверки и brunch на теферич се отбелязва обединението на първите кантони които забили знамето и рекли, че тук ще бъде и ще се казва Швейцария.

По този повод ще се спра на най-често задаваните ми въпроси за Конфедерацията:

Защо в Швейцария е толкова скъпо?
Тъй както китайците са установили, че могат да печелят от „всичко за един лев“ евтинии, така швейцарците са намерили своята ниша в противоположния спектрум. И тъй като скъпите неща имат пазар по цял свят само ако са екстра качество, швейцарците са си изплели гъста мрежа която да го гарантира.

Качеството е национален култ, както ниските цени са култ на други места. Швейцарците държат всеки продукт или услуга да се върши от човек, преминал задължително обучение от няколко години и квалификацията е задължителна дори и за т.нар. неквалифицирани професии, например продавач или бояджия.

Вносът е силно регулиран. Протекционизмът е здраво заложен в националната психика иначе нямам обяснение защо всички доброволно плащат повече за неща, които са на половин цена в околните държави. Швейцарците не познават лозунга „Изберете швейцарското!“, те просто винаги купуват по-качественото което винаги се оказва швейцарско.

Държавата е стабилна и побъркващо ефективна…

(Когато кацна на летището в Цюрих, знам, че 12мин. след спускане на колесника ще съм във влака към къщи. Излизане от самолета, паспортна проверка, багаж, слизане до гарата която е на приземния етаж – точно 12 мин., без да тичам. Билет за влака мога да си купя с 3G app, а кондуктора, който говори поне два езика, сканира билета директно от екрана на телефона.)

… и много гъвкава когато става въпрос за данъци на фирми и на милионери, което привлича хора с пари от цял свят, което допълнително вдига цените.

Със скъпотията се свиква очудващо бързо, защото е много удобно винаги да разчиташ на високо качество. Т.е. липсва онзи проблем, който Ива синтезира като: „В България и парите ще ти вземат и работа няма да ти свършат“.

Какво си струва да се види в Швейцария?
Аз съм градски човек и разните му там „ойларипи“ из баирите хич не ми бяха по вкуса. Въобще не мога да усетя чара на някакъв си чай от мащерка при положение, че в хижата водата едвам цъцърка, в тоалетната лампата е изгоряла, и е топло само около печката с дърва.

Когато дойдох в Швейцария ми се взе акъла.

Не толкова от самата природа, то трева и камънаци има навсякъде, както казва Пацо. Шокиращото е как швейцарците се грижат за природата си така, че са създали перфектна цивилизация без да счупят и едно клонче. Не като да пеят „Хубава си моя горо“ на масата и после да мятат пластмасовите бутилки от бира на поляната.

Имат идеална маркировка по планински пътеки, които се насипват два пъти годишно, поляните около езерата са като голф игрища. Аз продължавам да си гълтам езика в планината когато видя сърнички и зайци да се шматкат току до мен сред еделвайсите, които, апропо, не са защитено цвете, защото на никой не му минава през ум да ги къса.

В Швейцария си струва да се види извънградското – Гринделвалд, Аделбоден, езерото Муртен, Монтрьо, естествените палми в Аскона. Или Цермат – там коли не се допускат, паркира се в поднижието на Алпите и до самото село се стига за 15 мин със зъбчата железница. Да, паркинга е платен, влака също, но щом слезеш в Цермат се надрусваш незабравимо с чист въздух. Кислородът и природата са за всеки, без значение дали си отседнал в пансион или в петзвезден хотел.

(И все пак – най-любимият ми хотел на света е Omnia. Има 32 стаи, маркирани не с номера, а с букви. Входът на хотела е вдълбан в планинска скала, без да я разрушава. Вътрешният дизайн е на Али Тайар и е съвременна интерпретация на традиционна хижа. Черешката обаче е лобито до рецепцията – има открита камина и библиотека с книги от пода до тавана. Заради тази библиотека ми се е случвало да не напускам сградата докато не стане време да си ходим.)

Друго мое любимо място е Blausee – стоях на брега на езерото и твърдях, че такова езеро няма. Умът ми отказваше да приеме, че това пред очите ми е естествено синя вода, никой не е излял вътре перилен препарат за да постигне ефекта.

Цюрих, Локарно, Люцерн, Вьове са ми любимите градове. Лозана – само около езерото и Олимпийския музей.
Всичко това не се отнася ако сте за първи път в Швейцария – в този случай всичко е интересно да се види.

Кой е най-добрия швейцарски шоколад?
Швейцарците сами си изяждат около 54% от произвеждания в страната шоколад, което означава, че е трудно да се определи най-добър. Въпрос на вкус – аз например не обичам шоколад с кафе. Качеството е следствие от млякото от субсидирани крави пасли по чисти поляни и от стриктното спазване на технологията за производство (не съм чувала да казват „таз година шоколада не стана!“). Чела съм, че друг фактор е т. нар. „аериране“ – бавно и ритмично разбъркване на течната маса преди да се сгъсти. Чистият планински въздух бил незаменим за процеса. Първо си помислих, че да бе, да, тинтири минтири, но щом българския климат е ключов за бактерията на киселото мляко може пък и да е верно.

Всички шоколади в супермаркета са чудесни, особено тези които не се изнасят в чужбина. Callier, например, е единствения в света, който се произвежда с прясно, а не със сухо мляко. В магазините Mercure се продава пресен шоколад на грамаж. По-скъп е от тези в супермаркета, но от 30гр. няма човек да фалира – аз съм за черния с малини или млечния с цели бадеми.

Друг световен кеф е чаша какао със сметана в кафенето на Lindt & Sprüngli на Парадеплац. В биографията си Елиас Канети разказва, че там го водел чичо му от Русчук когато им гостувал в Цюрих.

А, ето ви и домашно – вземете си един Toblerone. Той е триъгълен, като връх Матерхорн в чиято чест е създаден. Вгледайте се в емблемата на върха, изобразена на най-малката страна на опаковката и ще видите мечка – символ на град Берн, и родно място на фабриканта Тоблер.

Други въпроси за Швейцария има ли?
Anyone … anyone? Bueller?